Иван Славчев
 |
| Иван Славчев | |
| строителен инженер | |
| Роден |
21 октомври 1921 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Награди | Димитровска награда |
Иван Славчев е български строителен инженер и изобретател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Славчев е роден на 21 октомври 1921 г. в с. Ковачевец, Поповско. Завършва с отличие гимназия в Попово през 1940 г. Следва строително инженерство в Бреслау, Германия (сега Вроцлав, Полша), което завършва семестриално през 1944 г. Като студент работи, за да се издържа, като библиотекар и младши асистент в катедрата за стоманени строежи и индустриално строителство. През август 1944 г. защитава дипломна работа.
При завръщането си в България попада в плен, а част от документите му са унищожени след бомбардировка на влака, с който пътува през Югославия. След прибирането си в България търси работа в София. За кратко е асистент на професор Попов в Държавната политехника в София, където се дипломира отново с първия випуск на Политехниката през 1947 г. след успешно издържани проверочни изпити (ВТУ в Бреслау е опожарено в края на войната и липсва архив).
Професионален път[редактиране | редактиране на кода]
Иван Славчев работи в Дирекцията на пътищата в София като безплатен стажант инженер от 1945 до 1947 г. Пише и издава книгата „Триставни сводови мостове. Статическо изчисление по методата на Мьорш“[1].
От 1947 до 1964 г. Иван Славчев работи по строителството на Димитровград / АТ3 (Химически комбинат Сталин), ТЕЦ „Марица 3“, Циментов завод „Вулкан“ и др.[2]
Ръководи пряко строителството на завода за сярна киселина и ремонтно механичния завод. При строителството на гранулационните кули прилага за първи път в България система „пълзящ кофраж“, а при строителството на обединения корпус изобретява и използва за първи път „безподпорен кофраж за високи греди“, за което е удостоен с Димитровска награда[3]. Проектира корпуси 121, 122 и 123. От 1949 до 1950 е главен инженер на строителството на комбината.
Подробна статика на безподпорния кофраж Иван Славчев дава в книгата си „Носещ кофраж“[4].
От 1956 до 1959 г. работи по строителството на 35 000 тонен пристанищен силоз за зърно в Латакия, Сирия. За първи път системата „пълзящ кофраж“ е приложена от български строители извън границите на България[5].
От 1964 до 1966 г. работи в Софстрой като главен инженер. От 1966 до 1969 г. работи в Министерството на строежите като началник отдел. По това време системата „пълзящ кофраж“ е приложена за първи път за строителство на жилищни сгради в Русе[6].
През 1967 г. авторски колектив начело с Иван Славчев изобретява „Метод за синхронизирано изпълнение на стени и плочи с пълзящ кофраж при многоетажни сгради“. [7]
Заедно с арх. Атанасов, Славчев е автор на „Наръчник за техническия ръководител в строителството“. [8]
Специализира строително калкулиране в централата на Хохтийф в Есен, ФРГ. Проектира спортен комплекс в Алжир, изготвя оферти за строителство на телевизионни кули в Кувейт, участва в оферти за строителство на първия мост над Босфора (Боазичи), болнични комплекси в Триполи и Бенгази, Либия и др.
От 1970 до 1975 г. е технически директор в клона на „Техноекспортстрой“ в Гьопинген, ФРГ. Дейността включва цялостно калкулиране и изпълнение на обекти във ФРГ. Първо прилагане на кофражни системи „НОЕ“ (едроплощен кофраж) за строителство до ключ с български работници във ФРГ, както и за жилищно строителство в България – в Стара Загора и София.
От 1976 до 1982 г. Славчев е главен специалист в строителна дирекция в „Техноекспортстрой“. Дейността му включва цялостно калкулиране и проектиране на обекти в Африка и Близкия изток. Разработва метод за изпълнение на тежки стоманобетонни съоръжения под вода по система „пълзящ бетон“.
От 1982 до 1988 г. работи в „Транскомплект“ по цялостното калкулиране и проектиране на обекти в Африка и Близкия изток, от където е преотстъпен като специалист по калкулиране на „BfB“, Брауншвайг, ФРГ през 1983 г.
През 1992-1992 г. Славчев е представител на „Хохтийф“ в група за изготвяне на проекти за жилища на завръщащите се от Германия в Русия военнослужещи. Строителството се извършва от „Главболгарстрой“.
Иван Славчев умира в Етрополе на 9 юни 1995 г.
Държавни отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Димитровска награда, 1952 г.
- орден „Червено знаме на труда“ – 2 пъти
- златна значка „Кольо Фичето“ – 2 пъти
- Почетен знак 1-ва степен на ГНС на Димитровград с протоколно решение 50 от 29.08.1967 г. за особени заслуги по изграждането на Димитровград
- отличник на Министерството на строежите
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Славчев, Иван. „Триставни сводови мостове. Статическо изчисление по методата на Мьорш“, София, 1945, 95 стр.
- Славчев, Иван. „Носещ кофраж“, Д.И. „Наука и изкуство“, София, 1952, 82 стр.
- Атанасов, Атанас. Славчев, Иван. „Наръчник за техническия ръководител в строителството“, София, Д.И. „Техника“, 1967, 467 стр.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Славчев, Иван. „Триставни сводови мостове. Статическо изчисление по методата на Мьорш“, София, 1945, 95 стр.
- ↑ Документален филм „Възникване и изграждане на Димитровград“, 1-ва част, 13:39 мин., архив на оригинала от 28 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150128202016/http://dimitrovgrad4u.com/viewtopic.php?p=27212, посетен на 28 януари 2015
- ↑ Вестник „Димитровградска правда“, юбилеен брой 20 години Димитровград, 1967, стр. 3
- ↑ Славчев, Иван. „Носещ кофраж“, Д.И. „Наука и изкуство“, София, 1952, 82 стр
- ↑ Чернев, М. Малчев, Г. Стаменов, М. „Дела на българските строители и архитекти в чужбина“, София, ДИ „Техника“, 1963, стр. 120-129
- ↑ Кореспонденция от Русе за вестник „Работническо дело“ от 14.10.1968
- ↑ Славчев, Иван. Ненов, Николай. Атанасов, Атанас. Виденов, Благой. Туча, Любен., Институт за изобретения и рационализации, „Авторско свидетелство 11 935“, 1967
- ↑ Атанасов, Атанас. Славчев, Иван. „Наръчник за техническия ръководител в строителството“, София, Д.И. „Техника“, 1967, 467 стр.
- Исторически музей Димитровград
- Тричков, Ц. Занев, В. „Нови видове кофражи“, София, Д.И. „Наука и изкуство“, 1955, стр. 60-61
- 25 години на строителен устрем, Юбилейно издание на ДСУ в Хасково, 1974, стр. 9-10
- Протоколна книга „Пълзящ кофраж – корпус 402 при АТЗ“, август 1950
