Иван Фичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерала. За режисьора вижте Иван Фичев (режисьор).

Иван Фичев
Генерал-лейтенант
Портретна снимка на генерал-лейтенант Иван Фичев. Източник: ДА „Архиви“
български военен деец
Информация
Години на служба 26 май 1880-17 август 1915
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 2-ра пехотна дивизия
Щаб на войската
Отличия Вижте по-долу

Роден 15 април 1860
Национално знаме на Османската империя Търново, Османска империя
Починал 18 ноември 1931
Национално знаме на България София, България
Родства внук на Колю Фичето
Иван Фичев в Общомедия

Иван Иванов Фичев е български офицер (генерал лейтенант), началник на Щаба на армията (1910 — 1914), военен министър (1914 — 1915), военен историк и академик.

Биография[редактиране | edit source]

Иван Фичев е роден на 15 април 1860 г. в Търново. Внук е на възрожденския самобитен архитект Колю Фичето. Първоначално учи в родния си град при известния тогава учител и изтъкнат педагог Георги, след което продължава в подготвителния клас на даскал Петър, след това в класно училище, в което преподаватели са Цани Гинчев, Ангел Границки и др. След това Иван Фичев продължава обучението си в Габрово. Учи и в Робърт колеж в Цариград.

През 1877 г. постъпва в т.н. Второ опълчение (новите 6 дружини на българското опълчение, формирани на освободената българска земя). Благодарение на доброто си обучение бива забелязан от руското командване и прехвърлен от 8-ма опълченска дружина и назначен за преводач на габровския окръжен управител, а след това и на търновския губернатор, след което става секретар на търновския окръжен началник.

На 26 май 1880 г. постъпва като юнкер във Военното училище в София, на 30 август 1882 г. завършва (девети по успех от 62 випускници), произведен е в чин подпоручик и зачислен в 20 пехотна варненска дружина. На 30 август 1885 г. е повишен в чин поручик.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | edit source]

По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на 2-ра рота от 5 запасна дружина на 5 пехотен дунавски полк. Участва в защитата на Видинската крепост (12-16 ноември).

Между двете войни[редактиране | edit source]

През 1886 година поручик Фичев е редактор на първия български военен вестник „Народна защита“, чийто първи брой излиза на 30 май 1886 в Търново.[1]. На 1 януари 1887 г. е произведен в чин капитан. През 1898 завършва Военната академия в Торино, Италия. На 1 януари 1892 г. е произведен в чин майор, на 1 януари 1899 в чин подполковник, на 1 януари 1903 в чин полковник. На 9 януари 1905 г. полковник Иван Фичев е назначен за помощник на началник-щаба на армията. В началото на 1907 г. е командир на 2-ра тракийска пехотна дивизия с щаб в Пловдив, а на 1 януари 1908 е произведен в чин генерал-майор. На 23 март 1910 е назначен за началник на генералния щаб на Българската армия, като съгласно Указ №1 от 22 септември 1912 година е назначен за началник-щаб на Действащата армия, която длъжност заема по време на двете Балкански войни.

Неговият най-крупен принос като началник-щаб на армията е разработването на новия военно-оперативен план за война с Турция. Съдбоносно е решението на Фичев /внушено му от цар Фердинанд/ да концентрира българските сили на Тракийския оперативен театър, с което се отслабва защитата на българските интереси в Македония.

Балкански войни (1912-1913)[редактиране | edit source]

През Балканската война (1912-1913) ръководи военните операция на Тракийския боен театър, белязали победоносното настъпление на българските армии до Чаталджанската укрепена линия, когато изпада в немилост и остава на заден план в ръководството на войната. В знак на протест на 13 май 1913 г. подава оставката си (макар фактически и неприета) от поста началник на Щаба на действуващата армия. Взима участие в конференцията в Букурещ и подписването Букурещкия мирен договор[2].

След Междусъюзническата война, той продължава да е началник на Щаба на армията. На 14 януари 1914 е повишен в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на Трета военноинспекционна област със седалище в Русе. С указ № 5 на Министерския съвет от 14 септември 1914 е назначен за министър на войната, на който пост встъпва на следвашия ден.[3] През февруари 1915 г. в Атентата в Градското казино в София загива дъщеря му Мара Фичева-Багарова.[4] На 17 август 1915 г. по собствено желани и съгласно височайша заповед №29 генерал Фичев преминава в запаса.

През 1921 година генерал Фичев приема предложението на земеделското правителство и е назначен за пълномощен министър на България в Румъниям, на която длъжност работи до 1923 година. След завръщането си в България се отдава на историографска дейност.[1]

Научно-теоретична дейност[редактиране | edit source]

През 1888 г. капитан Иван Фичев обнародва първия си труд, посветен на Сръбско-българската война и участва в комисията по редактиране на армейските устави. От 1893 г., вече майор, е началник на учебното бюро при Военното министерство, преподавател по тактика във Военното училище и редактор на „Военен журнал“. С многообразната си теоретична и публицистична дейност той е признат за дописен член на Българското книжовно дружество (1898) и редовен член на БАН (1909). През 1914 г. ген. Фичев открива Военната академия, негова отдавнашна мечта.

Генерал-лейтенант Иван Фичев умира на 18 ноември 1931 г. в София.

Награди[редактиране | edit source]

  • Орден „За храброст“ II степен
  • Орден „Св. Александър“ II степен без мечове, III степен и V степен
  • Орден „За военна заслуга“ I и III степен на обикновена лента
  • Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[5]
  • Сребърен медал „За наука и изкуство“
  • Френски орден „Почетен легион“ IV степен
  • Италиански орден „Корона“ III степен
  • Румънски орден „Звезда“ III степен
  • Персийски орден „Лъв и слънце“ II степен

Библиография (по-важни трудове)[редактиране | edit source]

  • Фичев, И., Военноисторически очерк за Българо-сръбската война през 1885 г., София, 1888
  • Фичев, И., Планинска война, София, 1893
  • Фичев, И., Тактика. Курс за дивизионните учебни команди, София, 1894
  • Фичев, И., Военната история и метода на нейното изучаване, София, 1897
  • Фичев, И., „Македонският въпрос“, Париж, 1905
  • Фичев, И., Ляоян. Военноисторическа студия според руски и японски официални сведения, София, 1906
  • Фичев, И., Висшето командуване през Балканската война 1912 г. от началото на войната до Чаталджа включително, София, 1927
  • Фичев, И., Критическа студия върху труда на генерала от пех. Радко Димитриев „Трета армия в Балканската война“, София, 1927
  • Фичев, И., Чаталджа. Тактическа студия, София, 1930
  • Фичев, И., Критическо изучаване Сръбско-българската война през 1885 г. (Според съчинението на Военноисторическата комисия — 1915), София, 1930
  • Фичев, И., Балканската война 1912–1913. Преживелици, бележки и документи, София, 1940

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Недева, Т., стр. 2
  2. Симеон Радев:"Конференцията в Букурещ и Букурещския мир от 1913 г."
  3. Вълков, Г., Генерал Иван Фичев. Избрани произведения, София, 1988, Военно издателство, стр. 11-12
  4. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878–1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 124.
  5. Указ № 437 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници[редактиране | edit source]

Атанас Назлъмов началник на Щаба на армията (27 март 1910 – 14 януари 1914) Православ Тенев
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.