Иван Хаджийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Хаджийски
български публицист и социален психолог
Роден: 13 октомври 1907
Троян, България
Починал: 4 октомври 1944  (на 36 години)
връх Висока чука, при Власотинци, днес Сърбия

Иван Минков Хаджийски е български публицист, социален психолог и марксист[1][2][3][4]. Преди 1944 година трудовете му са интерпретирани от някои анализатори, като изследовател използващ методите на Густав Льобон.[5] и Чернишевски.

За десет години написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Социологическите му изследвания за българската народопсихология, Бит и душевност на нашия народ, се считат за най-важните му трудове.

Житейски път[редактиране | edit source]

Иван Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 година в Троян в бедно занаятчийско семейство. Учи в прогимназия в родния си град, като още през 1919 година публикува дописки в списание „Юноша“. От 1921 година учи в Търговската гимназия в Свищов, която завършва през 1925 година. През 1923 година е арестуван за кратко по подозрение в убийство, а през 1925 година е осъден условно на една година затвор по Закона за защита на държавата, след като предава пари на човек, преследван от властите.[6]

От 1927 до 1932 година следва философия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“,[6] а по-късно завършва и право. Работи като журналист и адвокат.

От 1929 година членува в БКП, за което е и арестуван.[2] През 1931 година провежда социологическа анкета сред троянски занаятчии, която използва в по-късните си публикации.[6] През същата година се запознава с професор Димитър Михалчев,[6] с когото по-късно си сътрудничи и който става автор на предговора към първия том на „Бит и душевност на нашия народ“.

През 1933 година Хаджийски издава на собствени разноски първата си книга, „Авторитет, достойнство и маска“, а през 1936 година – „Любов и брак“, която подписва с името Иван Минков.

През 1935 г. се жени за Петрана Ахчийска, сестра на психолога марксист Крум Ахчийски, като от брака има две дъщери – Мария (1938) и Нина (1943).

От 1937 до 1942 година Хаджийски сътрудничи на издаваното от Димитър Михалчев списание „Философски преглед“, където публикува група студии, издадени след смъртта на автора под общото заглавие „Оптимистична теория за нашия народ“. През този период той публикува редовно и в списание „Изкуство и критика“.[6]

Паметник на Иван Хаджийски в Троян

От 1936 година започва да обикаля България пеша и на колело. В резултат от изследванията при обиколките си, той подготвя издаването на фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“, което самият той определя като труда на живота си: „Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот.“[7] Първият том на книгата е издаден през 1940 година, вторият – през 1945 година, а третият е изгубен в края на 40-те години без да бъде публикуван.[6]

През 1943 година е мобилизиран в армията. По време на службата си в село Ливадово, Гърция, Хаджийски довършва в ръкопис третия том на „Бит и душевност”. След 10 януари 1944 г. семейството е евакуирано в Кнежа. Участва във войната срещу Германия като доброволец – военен кореспондент при щаба на Втора българска армия. Поверява ръкописа за съхранение на командира на армията генерал-майор Кирил Станчев. На 4 октомври 1944 г. Иван Хаджийски загива като разузнавач[5] на кота 807 на връх Висока чука, при Власотинци, Сърбия, при сражение с елитната хитлеристка SS дивизия „Принц Ойген”. След войната, генерал-майор Станчев предава ръкописа на съпругата му, която го депозира е в издателство „Хемус” откъдето той изчезва безследно при национализацията през 1947 г. Текстът е частично е възстановен от дъщеря му Мария Хаджийска по 200 страници стенографски записки [7].

Хаджийски е погребан в Троян. За погребението му съществува документален филм, пускан и в кинохрониките. През 1960-те години на мястото на старото градско гробище под местността Турлата е направен футболен стадион. Иван Хаджийски е препогребан за трети път.

На Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при БАН - „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“. Днес неговото име носят институтът за социални ценности и структури в София, училища в Троян и София. Община Троян учредява национална награда „Иван Хаджийски“ за принос в народопсихологията и социологията.

Трудове[редактиране | edit source]

  • Бит и душевност на нашия народ, т. I (1940)
  • Бит и душевност на нашия народ, т. II. (1944)
  • Бит и душевност на нашия народ, т. III. (2002)
  • Показалец на имената и речник на термините и малко познатите думи ( ? )

Други съставени издания[редактиране | edit source]

  • Оптимистична теория за нашия народ. (1966)
  • Т. 1: Бит и душевност на нашия народ, (2002)
  • Т. 2: Оптимистична теория за нашия народ, (2002)
  • Т. 3: Гражданска смърт и безсмъртие, (2003)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. КБЕ, Т.5. СТРОИ-ЯЯ. София, БАН, 1969, с. 334
  2. а б Енциклопедия България, 1996
  3. Попиванов, 2007
  4. Хаджийска 2002, с. 538.
  5. а б Свинтила, Владимир. Етюди по Народопсихология на Българина. София, Изток-Запад, 2007. ISBN 978-954-321-292-7. с. 285.
  6. а б в г д е Хаджийски 2002, с. 535-536.
  7. а б Енев, 2002

Източници[редактиране | edit source]

  • Василев, Йордан. Иван Хаджийски в българската култура.София, БАН, 1988.
  • Енев, Деян. Възкресен е III том от „Бит и душевност на нашия народ“ на Иван Хаджийски. // Сега, 12.10.2002, посетен на: 04.08.2010 <http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=709&sectionid=9&id=00002>
  • Енциклопедия България. Т. 7. Тл-Я . София, Акад. изд. проф. М. Дринов, 1996 ISBN 954-8104-01-6
  • Каранфилов, Ефрем. Предговор. // Хаджийски, Иван. Бит и душевност на нашия народ т. I, т. II. 1974
  • Попиванов, Борис. Може ли Хаджийски да загуби актуалност?. // Култура, 2007. Посетен на 3 август 2010. <http://www.kultura.bg/bg/article/view/13435>
  • Хаджийска, Мария (съст.-ред.). Иван Хаджийски. Неизвестно от него, неизвестно за него. С. 1989
  • Хаджийска, Мария. Бележки на редактора. // Хаджийски, Иван. Избрани съчинения в три тома. Том I. Бит и душевност на нашия народ. ЛИК Издания, 2002. ISBN 954-8945-10-X.
  • Хаджийски, Иван. Избрани съчинения в три тома. Том I. Бит и душевност на нашия народ. ЛИК Издания, 2002. ISBN 954-8945-10-X.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за