Иван Хаджиниколов
|
||||||||
Иван Хаджиниколов е български революционер, учител, книжар и един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
[редактиране] Биография
Роден е на 24 декември 1861 година в южномакедонския град Кукуш, тогава в пределите на Османската империя, днес Килкис, Гърция. Завършва българското класно училище в Кукуш, а в 1888 година - търговската академия в град Линц, Австро-Унгария.
В периода 1879-1892 година е учител първо в Костенец, а после по покана на Кузман Шапкарев във Воден, Кукуш, Лерин и Солун. От 1888 до 1892 година преподава аритметика и счетоводство в Солунската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. В началото на 90-те години участва в Младата македонска книжовна дружина. През юли 1892 година се среща с Коста Шахов и Гоце Делчев в София и ги привлича към идеята си за основаване на революционна организация.
На 11 септември 1893 отваря книжарница в Солун. Книжарницата му издава различни учебници, художествена литература и други, печатани главно в България, но и Солун, в печатницата на Ираклидис - гръцка, но и с българско отделение. През октомври 1893 година Хаджиниколов се нарежда между шестимата основатели, поставили началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун. Той е член на пъвия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година.
През януари 1901 година при разкритията на Солунската афера Хаджиниколов е единственият член на Централния комитет, които успява първоначално да избегне арест и успява да конституира нов ЦК, в който влизат Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов и Йосиф Кондов (който по-късно се отказва). Хаджиниколов е арестуван на 5 март и на следния ден в полицейския участък прави опит да се самоубие с прерязване на вените, но е спасен. Осъден е на 101 години затвор и изпратен на заточение в Бодрум кале, Мала Азия. След амнистия през август 1902 се установява в София. Занимава се с книжарство и издателска дейност. През Балканските войни Иван Хаджиниколов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като куриер в нестроевата рота от Шеста охридска дружина[1].
Иван Хаджиниколов, измъчван от стомашна болест, се самоубива в София на 9 юли 1934 година.[2][3][4]
Негови публикации са поместени в Албум-алманах „Македония“ на Илинденската организация с псевдоним Основател. Спомените на Иван Хаджиниколов са публикувани през 1935-1937 от Христо Шалдев в списание „Илюстрация Илинден“. В тях на много места определя местното население, говорения от тях език и революционната организация като български. За себе си казва:
| „ | Бях на около 10 годишна възраст, когато за пръв път започнах да уча българската история по учебника на Д. В. Манчов. При изучаването на тая история аз си казах: „Значи ние сме имали царство и турците са ни го взели.“ От същата история узнах, че и Тесалия някога е била населена с българи, които гърците са погърчили. И тогава пак си казах: „Значи и гърците са наши неприятели. Тогава защо нашите бащи не въстават да си вземат царството от турците и да си повърнат погърчената Тесалия? Всред българските земи се простира Стара планина, където могат да се съберат всички въстанали българи и оттам да тръгнат към Цариград, Солун и Тесалия.“ От Битиеписанието пък научих, че Моисей, като видял, че един египтянин бие един израелтянин, отървал израелтянина и убил египтянина. И тогава си казах: „Ако видя някой инородец или иноверец да бие българин, последния ще защитя, а първия ще набия.“ И наистина случи се да приложа това скоро. Един път виждам две турчета в нашата махала да бият едно българче. Оттогава тия турчета не закачваха българчетата в махалата ни[5]. | “ |
[редактиране] Външни препратки
- Иван Хаджиниколов, Спомени - македонска езикова норма
[редактиране] Бележки
- ↑ Дървингов, Петър.История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 727
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 370-371.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.177.
- ↑ Парижков, Петър. Революционерът-книжар Иван Хаджиниколов. - В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.255-259
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.93
| Основатели на ВМОРО |  |
|
|---|---|---|
| Андон Димитров | Дамян Груев | Иван Хаджиниколов | Петър Попарсов | Христо Батанджиев | Христо Татарчев | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
