Иван Цанкар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Цанкар
словенски писател
Иван Цанкар 
Роден: 10 май 1876
Връхника, Словения
Починал: 11 декември 1918
Любляна, Словения

Иван Цанкрар е словенски писател, драматург и поет. Роден на 10 май 1876, Връхника; умира на 11 декември 1918, Любляна (Словения).

Биография[редактиране | edit source]

Цанкар се ражда в планините на Връхника като осмо дете в семейството. Баща му работи като шивач, но не се задържа дълго на тази работа. Напуска ги и заминава да работи в Босна. Майката не може да се справя сама с издръжката на семейството, макар да получава помощ от господарката си. През 1882 г. Цанкар се записва в основното училище в планината Връхника. С отличен успех и с помощта на своите Връхнишки постижения се записва в Люблянското основно училище. По това време живее при братовчеда на баща си, но скоро се премества в друго жилище, заради високия наем. Въпреки тежките моменти и притесненията си, от време на време пътува до Пула при свои роднини.

След завършването си през 1888 г. заминава за Виена да учи инженерни науки, но скоро презаписва Славистика.

Тогава загубва изцяло финансовата подкрепа на Кранския край, която се равнява на 20 златни динара. През 1897 се премества да живее в Пула, след смъртта на майка му. Скоро се връща във Виена, където остава до 1909 г. Две години преди това се опитва да навлезе в политиката като кандидат на социал-демократите, но безуспешно. След Виена живее известно време в Сараево, където остава при брат си (духовник). По-късно се завръща и остава в Любляна до края на живота си.

На 12 май 1913 г. изнася забележителна лекция в люблянския „Местен дом“ „Словенци и Южнославяни“, след което бива арестуван, заради декларацията, която защитава Южнославянския политически съюз. Следващата година отново го арестуват, този път във Връхника, заради предполагаемите му симпатии към сърбите. Заточен е в Люблянската крепост и на 9 октомври е освободен. През август същата година умира баща му. Година по-късно Цанкар заминава да служи като войник в Юденбург, но след един месец е освободен по болест.

Лятото на 1918 г. прекарва известно време в Блед, а в края на октомври преживява инцидент, пада по стълбите и получава тежки травми. Умира и е погребан в Любляна, в гробището където са погребани също Йосип Мурн, Драготин Кете и Отон Жупанчич.

Дело[редактиране | edit source]

Къщата-музей на Иван Цанкар, която днес се намира на мястото на родната му къща във Връхника.

Иван Цанкар се нарежда между четиримата представители на Словенския модернизъм (заедно с Мурн, Кете и Жупанчич). Цанкар започва да пише още в студентските си години. Публикува стихотворения във „ВРТЦ“ и „Люблянски звон“. През годините, прекарани във Виена, членува в литературния клуб на словенските писатели, чиито други членове са били Отон Жупанчич, Фран Говекар, Франк Елер.

В началото Цанкар пише в духа на Реализма, по-късно се пренасочва към Неореализма, за да премине в Символизъм накрая. През 1899 г. излизат стихосбирките „Еротика“ и „Винете“. В епилога на тези творби започва да личи отклонението му от Реализма.

Враг на всяка теория! Моите очи не са безжизнен апарат, моите очи са покорен орган на моята душа – на душата ми и нейната красота, нейното състрадание, нейните любови и нейните омрази.

Времето, в което са публикувани Цанкаревата „Еротика“ и Жупанчичевото „Време на опиянение” (1899) се смята за начало на Словенския модернизъм. Още с излизането си „Еротика“ предизвиква скандали и шокира хората. Антон Бонавентура, който по това време е люблянски архиепископ, заповядва да се изкупят и изгорят всички копия, както и става, но това няма трайни последствия и още на другата година стихосбирката отново е издадена. Скоро след това Цанкар се насочва към прозата.

През 1900 г. Цанкар започва са се занимава вече със социално-ангажирана литература. Следващата година излиза неговата сатирична комедия „За доброто на народа”. 1902 излиза романът „На хълма” – в памет на майка му. Някои части от романа са базирани на случки от истинския живот на Цанкар, а сюжетът разказва за трудностите и борбата на едно семейство за оцеляване.

Същата година излиза и първата политическа драма на Цанкар „Кралят от Бейтаново”.

„Госпожа Юдит” и „Къщата на Мария Помощница” излизат през 1904. През 1907 публикува своята най-известна повест „Слугата Йерней и неговата правда”. Най-известната му лекция остава „Словенци и Южни славяни”, която изнася през 1913 г. в Любляна.

Много хора провъзгласяват Цанкар за най-добрия словенски прозаист и със сигурност един от най-добрите драматурзи на Словения, наред със Славко Грум. По един или друг начин той се вписва във всички форми на словенската литература. По-късно социални реалисти често се осланят на образа „майката на Цанкар”. Годината на смъртта на Иван Цанкар, 1918, се смята за края на Словенския модернизъм.

Името на Цанкар носят „Цанкарев дом” в Любляна и „Цанкарев дом” във Връхника. На името му са кръстени улици в многобройни градове в Словения. На него е кръстена дори част от Люблянската планина Рожник (Цанкарев връх). Цанкар е бил изобразен също на банкнотата от 10.000 словенски толара.

Псевдоними[редактиране | edit source]

За времето, в което Цанкар пише, използва различни псевдоними и съкращения. Съкращения от истинското му име:

Ц.И. – Ив.Ц. – И.Ц.

Псевдоними: Трошан / Иван Савелев / Иван Градар / Т. / Ив. Градар / И.Г./ А.Б./ Савелев / Евстахий

Псевдоними, който използва по веднъж:

Препирачев / Юлиян Марк / И.Ц. Трошан / Мот / Мразов / Грахар / Травен / Щефан Шмук / Алойзий Град / Феликс Вран / С.Г./ П.Зх./ Крол Старал / Антон Крамар / П.Р./ Антон Л./ Градар/ Алойзий Бенда/ И.Ц. Евстахий / Иван Мот/ Иван Доб/ Вазилий/ Иван Млакар

Поезия[редактиране | edit source]

  • Еротика (1899, издадена повторно 1902)

Проза[редактиране | edit source]

  • Винете (1899)
  • Книга за лекомислените хора (1901)
  • Чужденци (1901)
  • На върха (1902)
  • Призори (1903)
  • Живот и смърт на Петър Новлян (1903)
  • Госпожа Юдит (1904)
  • Къщата на Мария Помощница (1904)
  • Кръстът в планината (1904)
  • Бездомникът Марко и крал Матия (1905)
  • В месечината (1905)
  • Мартин Качур ( 1906)
  • Нина(1906)
  • Смъртта и погребението на Якоб Нещастни (1906)
  • Алеш от Разор (1907)
  • Слугата Йерней и неговата правда (1907)
  • Нов живот (1908)
  • Истории от Шентфлорианската долина (1908)
  • Курент (1909)
  • Съседът Лука (1909)
  • Зад кръста (1909)
  • Разкази (1911)
  • Воля и власт (1911)
  • Милан и Милена (1913)
  • Видения в сънищата (1920)
  • Минавайки покрай живота (1920)
  • Моят живот (1920)
  • Грешникът Ленарт (1921)

Прозата на Цанкар - преводи на български език[редактиране | edit source]

Иван Цанкар. Слугата Йерней и неговата правда: разкази и новели. Преведе от словенски Венцеслава Йорданова. София: Народна култура, 1958 г. - 371стр.

Драма[редактиране | edit source]

  • Якоб Руда (1901)
  • За доброто на народа (1901)
  • Кралят от Бейтаново (1902)
  • "Ратаи" (1910)
  • Красивата Вида (1912)
  • Романтични души (1922)

Есеистика[редактиране | edit source]

  • Крпанова кобила (1907)
  • Бяла хризантема (1910)