Иван Шапкарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския военен. За българския революционер вижте Иван Шапкаров.

Иван Шапкарев

ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВоенен орден „За храброст“
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
26 ноември 1974 г. (83 г.)
РодстваКузман Шапкарев (баща), Елисавета Багряна (съпруга), Мария Пранджева (съпруга)
Иван Шапкарев в Общомедия

Иван Кузманов Шапкарев е български военен деец, полковник.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Снимка от Чаталджа от 3 май 1913 г. От ляво надясно: подпоручик Андрея Мисканов, поручик Борис Богданов, поручик Иван Шапкарев, запасен подпоручик Зографов и подпоручик Якимов.

Иван Шапкарев е роден на 25 август 1891 година в Орхание[2] в семейството на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев, който по това време е съдия в града, и жена му Екатерина.[3] Основното си образование получава в Самоков, след което завършва Военното училище в София. Иван Шапкарев става военен и участва в Балканските и Първата световна война. Достига чин полковник.

В 1919 година се жени за бъдещата видна поетеса Елисавета Багряна. Двамата имат син Любомир Шапкарев, който е юрист. Елисавета го напуска на 16 април 1925 година заради Боян Пенев и така го спасява от атентата в „Света Неделя“.[4][5] Официално Шапкарев и Багряна са разведени от 1926 г. И. Шапкарев има втори брак – с Мария Пранджева. Мария и Шапкарев имат дъщеря – Катя.[1]

От 1928 до 1931 г. е преподавател по фортификация във Военното училище, а през 1931 – 1934 г. е командир на Втори инженерен полк в Пловдив. След преврата през 1934 г. е уволнен от армията и от 1937 до 1941 г. работи като началник на административния отдел в Главна дирекция на БДЖ. През септември 1944 – края на 1945 г. е началник на инженерното снабдяване при Щаба на армията.[6] След пенсионирането си Шапкарев работи като външен сътрудник на Етнографския институт с музей при БАН, активен член е на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“, сътрудничи в Института за български език на БАН и др.

Умира на 26 ноември 1974 г. в София.[6][7] Личният му архив се съхранява във фонд 1504К в Централен държавен архив. Той се състои от 239 архивни единици от периода 1860 – 1975 г.[6]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Публикува в периодичния печат и редица статии с научно и патриотично съдържание. Иван Шапкарев се занимава задълбочено с изследвания в областта на фолклора, етнографията и диалектологията. Публикува много статии в печата за охридския говор и за различни народни обичаи.[1] Като пенсионер Иван Шапкарев систематизира богатия архив на баща си.[1]

  • „Детски игри и забавления“ (1951);
  • „Хляб и хлебни произведения“ (1952);
  • „Български прякори“ (1961);
  • „Самоковски градски говор“ (1967).[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Шапкарев
 
Константин Шапкарев
(? – 1821)
 
Пасхал Шапкарев
(? – 1814)
 
Евгения Попангелева
(? – 1850)
 
Мария Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Каневчев
 
Ката Каневчева
 
Мария Гьорева Стрезова
(1813 – 1900)
 
Анастас Шапкарев
(1792 – ?)
 
Депа Стасейкова
(? – 1832)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Миладинова
(около 1846 – 1870)
 
Наумка Попиванова
Гроздина
 
Кузман Шапкарев
(1834 – 1909)
 
Екатерина Христова
 
Петър Шапкарев
(1843 – 1898)
 
Екатерина Групчева
 
Христо Групчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Амалия Примджанова
 
Климент Шапкарев
(1875 – 1949)
 
Евтим Шапкарев
(около 1877 – 1927)
 
Ташула Шапкарева
 
Димитър Примджанов
 
Елисавета Багряна
(1893 – 1991)
 
Иван Шапкарев
(1891 – 1974)
 
Мария Пранджева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
Петър Шапкарев
(1908 – 1997)
 
Иван Шапкарев
(1919 – 1998)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
(1941 – 2007)
 
Здравка Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 180.
  2. Дуков, Любомир. Иван Кузманов-Шапкарев, In Memoriam // Българска етнология (2). 1975. с. 98.
  3. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 33.
  4. 120 години от рождението на вечната и свята Елисавета Багряна // Архивиран от оригинала на 2015-11-17. Посетен на 13 ноември 2015.
  5. Дора Габе и Багряна – вечните съпернички // „Новинар“, 30 юни 2010. Посетен на 13 ноември 2015.
  6. а б в Иван Кузманов Шапкарев // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 18 март 2018 г.
  7. Парцел 61 // София помни. Посетен на 7 май 2018.
  8. Динеков, Петър. [In Memoriam]. Иван Кузманов Шапкарев // Български фолклор (2). 1975. с. 83 – 84.