Иван Шумков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Шумков
български революционер и просветен деец

Роден
Починал
1913 г. (74 г.)

Учил вАтински университет
Семейство
ДецаСтанислав Шумков
Спас Шумков
Иван Шумков в Общомедия
Жалостна книжка по дѣлбата на Македония. Възвание на (олицетворенна) Македония към Българския народъ: Врѣме е, да с' помири съ Руссия, ак' иска мирен животъ. Стихотворение на бив. учил. инспектор: Иванъ Б. Шумковъ. София, Печатница „Напрѣдъкъ“, 1895.
Патриотически и насърдчителни разкази избрани изъ автобиографията на извѣстния: труженикъ, апостолъ, заточеникъ и бившъ учитель при Петро-Павловската духовна семинария Иванъ Б. Шумковъ или събуждането на българитѣ въ Македония и учебното дѣло отъ 1858 – 1878 г. София, Печатница П. Глушковъ и С-ие, 1907.

Иван (Стойко) Божинов Шумков е български революционер, деец за църковна независимост, учител, писател и преводач от ранното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1838 година в кичевското село Цер. Остава без баща и майка му се омъжва повторно в съседното село Вранещица. От 1846 до 1854 година учи в Белград, Сърбия, където живее при роднини, а после в Свищов и Лом, където учител му е Кръстьо Пишурка.[1] При избухването на Кримската война в 1853 година едва 15-годишен постъпва доброволец в руската армия. След края на войната в 1856 година остава във Влашко и работи в кантората на Евлогий Георгиев в Галац. На следната 1857 година с негова финансова помощ заминава да учи в Атина, където в 1860 година завършва гимназия, а после две години учи в Атинския университет.

Завръща се в Македония и от 1862 до 1868 година е учител по гръцки в Крушево. В 1864 година е в основата на отварянето на българско училище в града, а в 1868 година и на построяването на българската църква „Успение на Пресвета Богородица“. В същата година пътува из Румъния и Русия, за да събира средства за нея, да я снабди с богослужебни книги и църковни принадлежности. На път към Крушево, в село Бунево, Златишко, Шумков се среща с Васил Левски. След завръщането си от 1869 до 1874 година е български учител в Крушево. В 1868 – 1869 година в Крушево е начело на революционната група.[2] В Крушево заедно с Михаил Костенцев прогонват дошлия да служи в местния манастир гръцки владика Мелетий Преспански и Охридски.[3] В 1871 година Иван Шумков участва в дейността на първия български учителски събор в Прилеп.[4] Никола Киров пише:

Вдъхновительтъ и душата на епичната борба за духовно освобождение [въ Крушево] бѣше главния учитель Иванъ Божиновъ Шумковъ.[5]

От 1874 до 1876 година е български учител в Солун.[6]

При избухването на Руско-турската война в 1877 година бяга в Гърция. Връща се с разузнавателна мисия в полза на руското правителство в Цариград и Одрин, но е разкрит и арестуван. Заточен е в Кайро, но през май 1878 година успява да избяга, връща се за кратко в Крушево и после се установява в Свободна България. От 1878 до 1880 година е поддиректор на Народната библиотека,[7] а след това три години от 1880 до 1883 година е член на Софийския окръжен съд. В 1883 година преподава гръцки и френски език в Петропавловската семинария в Лясковския манастир.

В Княжество България превежда и написва 14 съчинения. Редактор е на вестник „Юнак“. Автор е на „Жалостна книжка по делбата на Македония“ (1895), автобиографичните „Патриотически и насърчителни разкази“ (1907) и други.[8]

Умира на Велики петък в 1913 година. Шумков е баща на Спас Шумков и Станислав Шумков.[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Неизвестната история на една известна фамилия // Посетен на 16 януари 2015.
  2. Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 9 - 10.
  3. Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 41.
  4. Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991, Послеслов от Калина Шумкова. с. 157.
  5. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 9.
  6. Гоце, Славе. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860 – 1912“. Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр.50.
  7. БГ наука[неработеща препратка].
  8. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 534 – 535.
  9. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.