Иван дьо Вестин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван дьо Вестин
Ivan de Woestyne
френски журналист
Роден
Починал
ПогребанФранция
Иван дьо Вестин в Общомедия

Анри Пиер дьо Вестин, публицистичен псевдоним Иван дьо Вестин (на френски: Ivan de Woestyne), е френски журналист от белгийски произход. Военен кореспондент е в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван дьо Вестин е роден през 1834 г. в град Иксел, Белгия. Кореспондент е на вестник Le Figaro („Фигаро“). Той е сред първите западни журналисти, проникнали в България скоро след Априлското въстание – през юли 1876 г. Описва жестокото му потушаване в поредица от статии. Издава ги в пътепис за пътуването си Voyage au pays des Bachi-Bouzoucks („Пътуване в страната на башибозука“) в Париж, същата година. Преведен е на български през 1971 г. със заглавието „Пътуване в страната на въстаналите българи“.

Рожденото му име е Анри Пиер дьо Вестин, но се подписва с прозвището „Иван“ от симпатия към славяните. Застъпник е на българската национална кауза.[1]

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент на в-к „Фигаро“. Публикува множество кореспонденции от театъра на военните действия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътуване в страната на въстаналите българи, редактор Йоно Митев, превод от френски Дора Кършовска, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1971