Иван I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Калита
княз на Москва и велик княз на Владимирско-Суздалското княжество
Ivan Kalita.jpg
Лични данни
Пълно име Иван Данилович
Роден 1288 г.
Починал 31 март 1340 г.
Москва
Предшественик Юрий III
Наследник Симеон Горди
Подпис Печать Иван Калита.JPG
Семейство
Династия Рюриковичи
Баща Даниил Московски
Майка Мария
Бракове Елена (?-1331 г.)
Уляна
Потомци Симеон Горди, Иван, Андрей, Мария, Евдокия, Феодосия
Иван Калита в Общомедия

Иван I Калита или Иван Данилович (на руски : Ива́н I Дани́лович Калита́) е княз на Московското княжество (1325-1340) и велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (1328-1340). Известен със своите финансови и управленски умения, които спомагат за постепенно утвърждаване на Москва като политически и църковен център на руските земи.

Биография[редактиране | edit source]

Политическа дейност[редактиране | edit source]

Иван Калита е четвърти син на московския княз Даниил Александрович и внук на великия княз Александър Невски. Негов брат е великия княз Юрий III.[1]

След смъртта на баща му през 1303 г. става княз на Переславъл Залески. На следващата година успява да разбие войската на княз Михаил Тверски, съперник на брат му Юрий за титлата велик княз. През 1310 г. Калита представлява Москва на църковния събор разглеждащ обвинения срещу митрополит Петър. Вероятно започва да управлява в Москва от 1322 г., като се утвърждава на престола след смъртта на Юрий през 1324 г.[2]

През 1327 г. Калита и княз Александър Суздалски начело на монголска армия са изпратени да възстановят реда в Твер, след като в града е избит монголския отряд предвождан от Чолхан. Бунтът е потушен и тверския княз Александър Михайлович бяга в Псков. По молба на Калита, митр. Теогност отлъчва жителите на Псков, заради това че дават убежище на тверския княз.[3]

През 1328 г. хан Узбек дава титлите велик княз на Иван Калита (Москва) и Александър Суздалски (Новгород), като на Калита са дадени Новгород и Кострома а на Александър — Владимир и Нижни Новгород. За княз на Твер е поставен Константин Михайлович, брат на Александър Михайлович. Също така на Калита му е даден ярлик за събирането на монголския данък от другите князе. След смъртта на Александър Суздалски през 1331 г. или 1332 г. Иван Калита е велик княз еднолично до смъртта си през 1340 г. или 1341 г. и мести резиденцията на великите князе от Владимир в Москва.[4]

През 1328 г. след хански ярлик и покана от страна на Калита главата на руската църква митрополит Теогност установява резиденцията си за постоянно в Москва. Същата година Калита омъжва дъщеря си Мария Ивановна за княз на Ростов Константин Василевич.[5]

През 1333 г. Калита отзовава наместника си от Новгород заради преговори на местните с литовците.[6]

Калита закупува с ярлик Белоозеро и Углич, които били част от Ростов, и Галич (близо до Кострома) и половината от Ростовското княжество. Вероятно купува ярлик и за Дмитровското княжество.[7]

През 1339 г. хана нарежда да убият Александър Тверски, който е придружаван от Василий Ярославълски и княза на Белоозеро.[8]

През 1339 г. Калита отива в ордата, където представя за утвърждение завещанието си. В него той разделя Москва и територията и между тримата си синове, като само дава препоръка Симеон да има старшинство над братята си. В това завещание за пръв път се споменава термина „поместие". Същата година Калита отново отзовава наместника си от Новгород поради неизплащане на целия данък към ордата от страна на града. На следващата година сина му Симеон пристига с войска в Торжок, край Новгород и принуждава новгородци да платят данъка.[9]

През 1339 г. омъжва дъщерите си Евдокия Ивановна и Феодосия Ивановна съответно за Василий Давидович Ярославълски и Фьодор Романович Белоозерски.[10]

След смъртта си през 1340 или 1341 г.[11] е наследен от синовете си въпреки несъгласието на князете на Твер, Белоозеро, Ярославъл(Василий Данилович) и Суздал. Симеон получава градовете Можайск и Коломна, Иван получава Звенигород и Руза (погранични земи с Твер) а Андрей — Серпухов и Лопастна (приокски земи).[12]

Демографска политика и строителна дейност[редактиране | edit source]

При Калита има процес на заселване на хора в обезлюдените след монголското нашествие земи. Откупува от монголите пленени руси и ги заселва в земите си.[13]

По инициатива на Калита и пребиваващия в Москва митр. Петър, през 1325 г. започва изграждането на църквата Успение Богородично.[14]

При Калита е построена нова крепостна стена от дъб (1339 г.). Освен Успенския събор са изградени и църквите Св. Иван Лествичник и Архангел Михаил, както и Спаския манастир ( с църквата Св. Спас).[15]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кузмин (2004), стр.25; Рязановски (2008), стр.93; Коливанова (2010), стр.32.
  2. Кузмин (2004), стр.15-16, 22; Martin (2006), стр.144.
  3. Кузмин (2006), стр.23-25; Флоря (2010), стр.235-236, 238.
  4. Кузмин (2006), стр.25; Рязановски (2008), стр.93-94; Hosking (2003), стр.71; Флоря (2010), стр.236, 247; Martin (2006), стр.140.
  5. Рязановски (2008), стр.93-94; Кузмин (2004), стр.26; Флоря (2010), стр.238; Martin (2006), стр.155.
  6. Кузмин (2006), стр.27.
  7. Флоря (2010), стр.245; Martin (2006), стр.144.
  8. Martin (2006), стр.154.
  9. Кузмин (2006), стр.27-28; Рязановски (2008), стр.110; Hosking (2003), стр.71-72; Флоря (2010), стр.236.
  10. Martin (2006), стр.155.
  11. Martin (2006), стр.154.
  12. Кузмин (2006), стр.28; Martin (2006), стр.140,154.
  13. Флоря (2010), стр.243-244; Рязановски (2008), стр.93-94.
  14. Кузмин (2004), стр.25.
  15. Флоря (2010), стр.244-245; Коливанова (2010), стр.33.

Литература[редактиране | edit source]

На български език:[редактиране | edit source]

  • Андреев, Й. Андрей Андреев, Великите князе, царе и императори на Русия, Велико Търново, Изд. „Абагар". 2001. ISBN 954-427-446-4}
  • Рязановски, Н. История на Русия, С., Изд. къща „Кама". 2008. ISBN 978-954-9890-61-7

На руски език:[редактиране | edit source]

  • Борисов, Н.С. Иван Калита, Москва, Изд. „Молодая гвардия". 2005. ISBN 5-235-02263-7
  • Гумилев, Л. От Руси к России, Москва, Изд. АСТ. 2002. ISBN 5-17-012202-0
  • Колектив. История России с древнейших времен до 1861 года, Москва, Изд. „Высшая школа". 1996. (под общата редакцията на Н.И. Павленко) ISBN 5-06-003343-0
  • Кореневский, А.В. Русь Владимиро-Суздальская. От Андрея Боголюбского до Василия Темного. - Виж : История России (IX-XX вв.), Москва-Ростов на Дон, Гардарики-МарТ. 1999. ISBN 5-8297-0006-9
  • Колыванова, М. Московия XIV-XV вв., Москва, ОЛМА Медиа Групп. 2010. ISBN 978-5-373-03053-3
  • Кузьмин, А.Г. История России с древнейших времен до 1618, Кн.2, Москва, ГИЦ „Владос". 2004. ISBN 5-691-01049-2
  • Петрушко, В.И. История Русской Церкви с древнейших времен до установления патриаршества, Москва, Изд. ПСТГУ. 2007. ISBN 5-7429-0199-2
  • Флоря, Б.Н. Русские княжества в эпоху монгольского владычества. Возрождение русской государственности.- Виж : История Руссии с древнейших времен до конца XVII века, Москва, Изд. „Ексмо". 2010. (под общата редакцията на Л.В. Милов) ISBN 978-5-699-19820-7

На английски език:[редактиране | edit source]

  • Hosking, G. Russia and the russians. A history, Cambridge (Massachusetts), The Belknap press, 2003. ISBN 0-674-01114-7
  • Martin, J. North-eastern Russia and the Golden Horse (1246-1359). - Виж : The Cambridge history of Russia, Vol. 1 - From Early Rus to 1689, Cambridge, Cambridge university press, 2006. (под общата редакция на Морин Пери) ISBN 978-0-521-81227-6
  • Martin, J. Medieval Russia, 980-1584, Cambridge, Cambridge University Press. 2007. ISBN 9780521859165
Юрий III Московски княз на Московското княжество (1325 – 1340) Симеон Горди
Александър II Тверски велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (1328 – 1340) Симеон Горди