Ивац
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Ивац е български болярин и военачалник, живял в края на X век и началото на XI век. През 1015 г. разбива византийските войски в Битолското поле. След смъртта на Иван-Владислав (през 1018 г.) Ивац отказва да се покори на византийците, както правят повечето от болярите. Той се оттегля в добре укрепена крепост в планината Връхот в днешна Югоизточна Албания, събира войска и подготвя въстание срещу император Василий II, който е допуснат в българската столица Охрид. Ивац издържа 55-дневна обсада, но през август 1018 г. е ослепен чрез измама от промъкналия се при него византийски стратег Евстатий Дафномил и попада в плен.
Вижте също [редактиране]
- Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, Изд. "Наука и изкуство", София 1971, с. 716-717, 731, 737-740 (взето на 18.1.2008)
- Гръцки извори за българската история, том VI, с. 287-288, 292-295 (формат djvu, взето на 19.1.2008)
- Битка при Битоля (1015)
- Българо-византийски войни
 |
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България. Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“. |
