Ивац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ивац
български болярин
Роден: X век
Починал: XI век

Ивац е български болярин и военачалник, живял в края на X век и началото на XI век, вероятно близък родственик на династията на Комитопулите. През 1015 г. разбива византийските войски в Битолското поле. След смъртта на Иван-Владислав (през 1018 г.) Ивац отказва да се покори на византийците, както правят повечето от болярите. Той се оттегля в добре укрепена крепост (укрепен дворец - грц. "василия") Копринища в планината Връхот в днешна Югоизточна Албания, събира войска и подготвя въстание срещу император Василий II, който е допуснат в българската столица Охрид. Ивац издържа 55-дневна обсада, но през август 1018 г. е коварно заловен и ослепен от византийския стратег Евстатий Дафномил и неговите приближени, дошли за преговори при него и поканени лично от Ивац на празничната трапеза. Иваце отведен като пленник и най-вероятно е представен на една миниатюра от т.нар. Венециански псалтир на император Василий II заедно с Пресиян II и други знатни българи (1019 г.).

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.