Ивичест чакал
| Ивичест чакал | ||||||||||||||||||||||
 Canis adustus |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Canis adustus(Sundevall, 1847) |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
Ивичест чакал (Canis adustus) е хищен бозайник от семейството на Кучетата.
Съдържание |
Физически характеристики [редактиране]
На външен вид ивичестия чакал много прилича на черногръбия. Той обаче има по-широка и по-къса муцуна от него. По протежение на двете страни на тялото преминават светли ивици, които са причината видът да бъде наречен така. Гърбът му е сиво-кафяв, опашката е тъмна с бял край. Мъжките са по-едри от женските.
Разпространение [редактиране]
Ивичестия чакал е разпространен повсеместно в Централна и Южна Африка. Той предпочита гористи райони и открити савани в близост до населени места. В местообитанията на ивичестия чакал се срещат и другите два вида чакали - Златист и Черногръб.
Начин на живот и хранене [редактиране]
В менюто на ивичестия чакал се включват плодове, дребни бозайници и насекоми. Най-едрата плячка за него представляват зайците. За разлика от другите чакали ивичестия не се храни с мърша. С нея се храни много рядко. Той предпочита да улови живи насекоми или животинки. Ивичестият чакал е нощно животно.
Размножаване [редактиране]
Размножителния сезон зависи от географското разпространение. Продължителността на бременността е 57 - 70 дни, раждат по 3 - 4 малки. Те се раждат по време на дъждовния сезон - в Южна Африка в периода август до януари, в Централа Африка от юни до юли.
Леговищата на чакалите са в стари термитници или самката сама си изкопава гнездо. След раждането мъжкия носи храна на кърмещата майка. Кърменето продължава 8 - 10 седмици след което майката напуска гнездото и ловува съвместно с мъжкия. Двамата носят на своите малки част от плячката. В случай на опасност майката мести гнездото на друго място. Половата зрялост настъпва на 6 - 8 месец, а на 11 месечна възраст младите напускат котилото и своите родители. Продължителността на живота при ивичестия чакал на свобода е около 12 години.
Ивичестите чакали са моногамни и живеят по двойки. Всяка двойка обитава широк ловен ареал.
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Atkinson RPD & Loveridge AJ. Canis adustus. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 31 август 2009. Database entry includes justification for why this species is of least concern
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
