Ив Клайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ив Клайн
Роден 28 април 1928
Flag of France.svg Ница, Франция
Починал 6 юни 1962 (на 34 г.)
Flag of France.svg Париж, Франция
Националност французин
Стил Нов реализъм
Направление живопис, пърформънс
Известни творби IKB 191 (1962)Monotone Symphony (1949)
Ив Клайн в Общомедия

Ив Клайн (на френски: Yves Klein) е френски художник.

Считан е за важна фигура в следвоенното европейско изкуство. Той е водещ член на френското художествено движение - нов реализъм, основано от критика Пиер Рестани. Клайн е пионер в пърформънса, като изкуство и се приема за вдъхновение и предшественик на минимала и попарта.

Биография[редактиране | edit source]

Ив Клайн е роден в Ница, Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция. Родителите му – Фред Клайн и Мари Раймонд – са художници. Баща му е представител на постимпресионизмът, а майка му на ташизъмът и провежда редовни soirées с други водещи представители на това парижко абстрактно движение.

От 1942 до 1946 Ив Клайн учи в "École Nationale de la Marine Marchande and the École Nationale des Langues Orientales" и започва да практикува джудо. През това време се сприятелява с Арман Фернандес и Клод Паскал и започва да рисува. На деветнадесетгодишна възраст, Клайн и неговите приятели лежат на плажа и разпределят света между себе си. Арман избира земята, Клод – света, а Ив – етеричното пространство около планетата, след това той подписва така:

С този известен символичен жест на подписване на небето, Клайн е предвидил, като в мечта, че вярата в неговото изкуство от този момент нататък - опит за достигане на далечната страна на безкрайното.

[1]

Между 1947 и 1948 [2] Клайн се замисля върху Монотонна симфония(1949, официално Монотонността – тихата симфония), което се състои от 20-минутен устойчив акорд и след това 20-минутно мълчание[3][4] прецедент за дроун на La Monte Young' и 4′33″ за Джон Кейдж.

През годините от 1948 до 1952 пътува до Италия, Великобритания, Испания и Япония. В Япония, на 25-годишна възраст, става майстор по джудо и получава титлата yodan (4-ти дан/черен колан), от Кодокан, което за това време време е изключително постижение за европеец. През 1953 г. Клайн остава в Япония. По-късно пише книга за джудото. През 1954 г. Клайн се мести за постоянно в Париж и започва сериозно да се установява в света на изкуството.

Произведения[редактиране | edit source]

Монохромни творби: Синя епоха[редактиране | edit source]

Въпреки че Клайн рисува своя първи монохром в началото на 1949 г., той организира първата частна изложба през 1950 г. Неговото първо публично представяне е на представянето на каталога "Yves: Peintures" през ноември 1954 г. Като обикновен каталог, книгата включва интересна серия монохроми, свързани с различни гpадове, в които е живял през последните години.

Запазената марка синьо: IKB 191 (1962)

The Void[редактиране | edit source]

Anthropométries[редактиране | edit source]

Аеро[редактиране | edit source]

Комбинирани[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Завещание[редактиране | edit source]

Изложения[редактиране | edit source]

  • 1954, Мадрид
  • 1955, Марсилия
  • 1957, Милано: Monochrome Vorschläge, Синя епоха (единадесет сини картини)
  • 1957, Париж, Дюселдорф, Лондон
  • 1958, Париж: „Le Vide“ („Die Leere“): eine Ausstellung mit weißen Wänden und ohne Ausstellungsstücke
  • 1959, Париж: Schwammbilder
  • 1960, Париж: Първо представяне с музика и антропометрияerste (Körperabdrücken)
  • 1960, Париж: „Antagonismes“, „Yves Klein, le Monochrome“, Фото „Sprung in die Leere“ във вестника „Dimanche – Le journal d'un seul jour“
  • 1961, Крефелд, Къщата Lange: Retrospektive
  • 1964, documenta III, Касел
  • 1968, 4. documenta, Касел
  • 1994/1995, Кьолн, Дюселдорф, Крефелд: Retrospektive
  • 2004, Лос Анджелис, MAK Център за изкуство и архитектура: Yves Klein - Air Architecture
  • 2004/2005, Франкфурт на Майн: Retrospektive
  • 2005, Ню Йорк, Storefront за изкуство и архитектура: Yves Klein - Air Architecture
  • 2005, Билбао, Guggenheim Музей: Retrospektive
  • 2006, Passau, Музей за Модерно изкуство: „Der Sprung ins Leere. Pretiosen des Nouveau Réalisme“
  • 2006, Виена, Музей за приложни изкуства: Yves Klein - Air Architecture
  • 2006/2007, Париж, Centre Pompidou: corps, couleur, immatériel
  • 2007, Виена, MUMOK: Retrospektive

Източници[редактиране | edit source]

  1. Hannah Weitemeier, Yves Klein, 1928–1962: Internacional Klein Blue, traducción Carmen Sánchez Rodríguez (Cologne, Lisbon, Paris: Taschen, 2001), 8. ISBN 3822858420.
  2. "Yves Klein (1928–1962)"
  3. Gilbert Perlein & Bruno Corà (eds) & al., Yves Klein: Long Live the Immaterial! ("An anthological retrospective", catalog of an exhibition held in 2000), New York: Delano Greenidge, 2000, ISBN 9780929445083, p. 226: "This symphony, 40 minutes in length (in fact 20 minutes followed by 20 minutes of silence) is constituted of a single 'sound' stretched out, deprived of its attack and end which creates a sensation of vertigo, whirling the sensibility outside time."
  4. See also at YvesKleinArchives.org a 1998 sound excerpt of The Monotone Symphony (Flash plugin required), its short description, and Klein's "Chelsea Hotel Manifesto" (including a summary of the 2-part Symphony).
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yves Klein“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yves Klein“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]