Ив Клайн
| Ив Клайн | |
| Файл:Yves Klein.jpg Ив Клайн по време на работа в Gelsenkirchen Opera, 1952  |
|
| Роден | 28 април 1928 Ница, Франция |
|---|---|
| Починал | 6 юни 1962 (на 34г.) Париж, Франция |
| Националност | французин |
| Обучение | Живопис, Перформънс |
| Направление | Нов реализъм |
| Известни творби | IKB 191 (1962)Monotone Symphony (1949) |
Ив Клайн (на френски: Yves Klein) е френски художник.
Считан е за важна фигура в следвоенното европейско изкуство. Той е водещ член във френското художествено движение - нов реализъм, основано от критика Пиер Рестани. Клайн е пионер в перформънса, като изкуство и се приема за вдъхновение и предшественик на минимала и попарта.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ив Клайн е роден в Ница, Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция. Родителите му- Фред Клайн и Мари Раймонд са художници. Баща му е представител на постимпресионизмът, а майка му на ташизъмът и провежда редовни soirées с други водещи представители на това парижко абстрактно движение.
От 1942 до 1946 Ив Клайн учи в "École Nationale de la Marine Marchande and the École Nationale des Langues Orientales" и започва да практикува джудо. През това време той се сприятелява с Арман Фернандес и Клод Паскал и започва да рисува. На деветнадесет годишна възраст, Клай и неговите приятели лежат на плажа и разпределят света между себе си. Арман избира земята, Клод света, а Ив избра етеричното пространство около планетата, след това той подписва така:
С този известен символичен жест на подписване на небето, Клайн е предвидил, като в мечта, че вярата в неговото изкуство от този момент нататък - опит за достигане на далечната страна на безкрайното. [1]
Между 1947 и 1948 [2] Клайн се замисля върху Монотонна Симфония(1949, официално Монотонноста -тихата симфония), което се състои от 20 минутен устойчив акорд и след това 20 минутно мълчание[3][4] прецедент за дроун на La Monte Young' и 4′33″ за Джон Кейдж.
През годините от 1948 до 1952 пътува до Италия, Великобритания, Испания и Япония. В Япония, на 25 годишна възраст, той става майстор в Джудото и получава титлата yodan (4-ти дан/черен колан), от Кодокан, което за това време време е изключително постижение за европеец. През 1953 Клайн остава в Япония. По-късно пише книга за джудото. През 1954 година, Клайн се мести за постоянно в Париж и започва сериозно да се установява в света на изкуството.
Произведения [редактиране]
Монохрмни работи: Синя епоха [редактиране]
Въпреки че Клайн рисува, своя монохром в началото на 1949 година, той провежда първата частна изложба през 1950 година. Неговото първо публично представяне е на представянето на каталога "Yves: Peintures" през ноември 1954. Като обикновен каталог, книгата включва интересна серия монохмоми, свързани с различни гадове, в които той е живал през последните години.
The Void [редактиране]
Anthropométries [редактиране]
Аеро [редактиране]
Комбинирани [редактиране]
Последни години [редактиране]
Завещание [редактиране]
Изложения [редактиране]
- 1954, Мадрид
- 1955, Марсилия
- 1957, Милано: Monochrome Vorschläge, Синя епоха (единадесет сини картини)
- 1957, Париж, Дюселдорф, Лондон
- 1958, Париж: „Le Vide“ („Die Leere“): eine Ausstellung mit weißen Wänden und ohne Ausstellungsstücke
- 1959, Париж: Schwammbilder
- 1960, Париж: Първо представяне с музика и антропометрияerste (Körperabdrücken)
- 1960, Париж: „Antagonismes“, „Yves Klein, le Monochrome“, Фото „Sprung in die Leere“ във вестника „Dimanche – Le journal d'un seul jour“
- 1961, Крефелд, Къщата Lange: Retrospektive
- 1964, documenta III, Касел
- 1968, 4. documenta, Касел
- 1994/1995, Кьолн, Дюселдорф, Крефелд: Retrospektive
- 2004, Лос Анджелис, MAK Център за изкуство и архитектура: Yves Klein - Air Architecture
- 2004/2005, Франкфурт на Майн: Retrospektive
- 2005, Ню Йорк, Storefront за изкуство и архитектура: Yves Klein - Air Architecture
- 2005, Билбао, Guggenheim Музей: Retrospektive
- 2006, Passau, Музей за Модерно изкуство: „Der Sprung ins Leere. Pretiosen des Nouveau Réalisme“
- 2006, Виена, Музей за приложни изкуства: Yves Klein - Air Architecture
- 2006/2007, Париж, Centre Pompidou: corps, couleur, immatériel
- 2007, Виена, MUMOK: Retrospektive
Източници [редактиране]
- ↑ Hannah Weitemeier, Yves Klein, 1928–1962: Internacional Klein Blue, traducción Carmen Sánchez Rodríguez (Cologne, Lisbon, Paris: Taschen, 2001), 8. ISBN 3822858420.
- ↑ "Yves Klein (1928–1962)"
- ↑ Gilbert Perlein & Bruno Corà (eds) & al., Yves Klein: Long Live the Immaterial! ("An anthological retrospective", catalog of an exhibition held in 2000), New York: Delano Greenidge, 2000, ISBN 9780929445083, p. 226: "This symphony, 40 minutes in length (in fact 20 minutes followed by 20 minutes of silence) is constituted of a single 'sound' stretched out, deprived of its attack and end which creates a sensation of vertigo, whirling the sensibility outside time."
- ↑ See also at YvesKleinArchives.org a 1998 sound excerpt of The Monotone Symphony (Flash plugin required), its short description, and Klein's "Chelsea Hotel Manifesto" (including a summary of the 2-part Symphony).
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yves Klein“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
| |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yves Klein“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
