Иглен нос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иглен нос и южното крайбрежие на РЮА
Маркерът на Иглен нос за границата между океаните
Фарът, предупредил много кораби за носа

Иглен нос (на португалски Agulhas, Агуляс) е най-южната точка на африканския континент.

Името идва от португалското му название Agulhas (игли) и е свързано със скалите и рифовете, в които са се разбили или повредили много кораби. Заради тези опасности на носа през 1848 г. е построен фар. Брегът е еднообразен, скалист и ако не е изследователският маркер, обозначаващ точката, плавният завой на бреговата линия би затруднил доста намирането на точното място.

Намира се в пуста област, 170 километра на югоизток от Кейптаун, с географски координати 34°32'43,39" ю.ш., 20°00'09,15" и.д. Скалите, образуващи Иглен нос, са част от групата на планината Тафелберг. Те са близки до геологическите образувания, които се виждат по грандиозните скални склонове на Тафелберг и нос Добра надежда.

Морето около Иглен нос е известно със зимните си бури и огромните блуждаещи вълни, високи до 30 м и способни да потопят дори големи кораби. Това е и точката, в която се срещат Индийският и Антлантическият океан — не на нос Добра надежда, или Кейп Пойнт, както понякога се смята.

На юг от Иглен нос топлото Иглено течение, което следва източния бряг на Африка в южна посока, се обръща обратно към Индийския океан. При обръщането му от него се откъсват големи океански водовъртежи (иглени пръстени), които се носят на запад към Атлантическия океан и пренасят големи количества топлина и сол от Индийския океан. Този механизъм е сред ключовите елементи на циркулацията на топлина и сол в Големия океански конвейерен пояс.

Водите близо до брега са доста плитки и са известни като най-добрия рибарски район в Южна Африка, познат като Иглена плитчина. По протежение на първите 250 км към вътрешността на океана дълбочината е по-малка от 100 м, след което дъното пада стръмно надолу.

Панорамна снимка на Иглен нос, направена от фара