Игнатиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Игнатиево
България
Red pog.png
Игнатиево
Област Варна
Red pog.png
Игнатиево
Общи данни
Население 4 301 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 25,841 km²
Надм. височина 77 m
Пощ. код 9143
Тел. код 05119
МПС код В (В)
ЕКАТТЕ 32278
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Игнатиево
Димитър Димитров
(ГЕРБ)

Игна̀тиево е град в Североизточна България. Той се намира в Община Аксаково, Област Варна.

География[редактиране | edit source]

Намира се в западна посока от град Варна, на 15 км от нейния център. Има само автомобилни пътища. На 2 км от града в източна посока се намира общинският център град Аксаково. На 2 км в западна посока е разположено с. Припек, а малко след него - с. Слънчево. На север от гр. Игнатиево е с. Доброглед, развиващо се като вилна зона.

История[редактиране | edit source]

Село Игнатиево е основано от бежанци от Одринска Тракия по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Първоначално те се заселват в ниската част - там, където сега минава автомагистралата Варна — София. В миналото много хора умират от болести поради влагата (днес на това място е открито подземно езеро). По-късно жителите на селото се изместват в по-високата част и там заживяват спокойно. Първоначално съществуват 2 села — Карагьол и Руслар, които впоследствие се обединяват и дават началото на днешното населено място. Преименувано е на Игнатиево през 1934 г. в чест на руския дипломат граф Игнатиев. На 9 март 2011 г. село Игнатиево е обявено за град от Министерския съвет на Република България. [1]

Отначало в селото живеят само тракиийци. По-късно тук се заселват и добруджанци и македонци. По времето на социализма, когато много от хората отишли да работят в заводите във Варна, не е достигала работната ръка в селскостопанската кооперация и тогавашният кмет довежда циганите. Благодарение на благоприятната местност броят на циганите в областта се увеличава. Голяма част от тях се е смесила с местното население и днес представляват важна част от населението. Благодарение на своя труд разполагат със собствени жилища и обработваеми площи.

С нахлуването на циганите в селото започват и търканията между отделните групи, неприемането на някои изяви от страна на ромите, което принуждава стотици хора да си продадат къщите и градините и да се заселят било във Варна или в Аксаково. Това довежда до увеличаване броя на ромското население, което главно закупува имотите.

Забележителности[редактиране | edit source]

В близост до града, на юг от него се намират „Побитите камъни“. В северна посока градът лежи на склон, който е залесен.

Почти в самия град има могила, неразгадана и до днес. През времето на социализма от единия край е започнато разкопаване, което не подсказало нищо, и затова предположенията за исторически паметник са отпаднали.

Други[редактиране | edit source]

http://www.panoramio.com/photo/32812913

Източници[редактиране | edit source]

  1. Решение № 137 от 11 март 2011 г., обн. в ДВ, бр. 22 от 18 март 2011 г.