Игнаци Мошчицки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Игнаци Мошчицки
полски химик и политик
Игнаци Мошчицки 
Роден: 1 декември 1867
Мерзаново, Полша
Починал: 2 октомври 1946
Версуа, Швейцария

Игна̀ци Мошчѝцки (на полски: Ignacy Mościcki) е полски химик и политик, президент на Полша (1926-39) с най-дълго управление в историята на страната (13 години).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 1 декември 1867 година в Мерзаново, малко село близо до Чеханов. Завършва училище във Варшава и учи химия в политехникума в Рига. По това време се присъединява към полската нелегална лява организация Пролетариат. Когато завършва се връща във Варшава, но е заплашен от царската тайна полиция с доживотен затвор в Сибир и е принуден да имигрира през 1892 в Лондон.

През 1896 година му е предложена позиция на асистент във Фрибурския университет в Швейцария. Там патентова метод за евтино индустриално производство на азотна киселина. През 1912 година се мести в Лвов, където приема позицията „Ръководител по физическа химия и техническа електрохимия“ в Лвовския политехникум. През 1925 година е избран за ректор на политехникума, но скоро след това отива във Варшава, за да продължи изследователската си дейност в тамошния политехникум.

След майския преврат на Йозеф Пилсудски, на 1 юни 1926 година Мошчицки, някогашен сподвижник на Пилсудски в Полската социалистическа партия, е избран за президент на Полша от Народното събрание по препоръка на Пилсудски (след като той самият отказва да поеме този пост). В ролята си на президент Мошчицки е силно подчинен на Пилсудски и никога не изразява открито несъгласие с водачеството на маршала.

След смъртта на Пилсудски през 1935 година, неговите привърженици се разделят на три фракции: тези, които подкрепят Мошчицки като негов наследник; тези, които подкрепят генерал Едвард Ридз-Шмигли; и тези, които подкрепят министър-председателя Валери Славек. Целейки да отстрани Суавек от играта, Мошчицки сключва споразумение за разделение на властта с Ридз-Шмигли, което маргинализира Славек като сериозен политически играч до края на годината. По силата на това споразумение Ридз-Шмигли следва да бъде де факто водач на Полша, до избухването на войната, а Мошчицки остава със солидно влияние, тъй като продължава да заема поста на президент на републиката.

Мошчицки е водещата умерена личност по време на режима, наричан тогава „режима на полковниците“ поради силното присъствие на военни офицери в полското правителство. Той се противопоставя на много от националистическите изблици на стоящия по-вдясно Ридз-Шмигли, но техният пакт остава малко или много непокътнат. Мошчицки продължава да бъде президент до септември 1939 година, когато е интерниран в Румъния и е принуден от Франция да си подаде оставка. Прехвърля поста си на Владислав Рачкевич, след като първият му избор за политически наследник е отхвърлен от френското правителство. През декември 1939 година е пуснат на свобода и му е разрешено да емигрира в Швейцария, където остава до края на Втората световна война. Умира в дома си близо до Женева на 2 октомври 1946 година.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ignacy Mościcki“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.