Игнаци Падеревски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Игнаци Ян Падеревски
полски пианист и композитор
Игнаци Ян Падеревски 
Роден: 6 ноември 1860
Куриловка, Руска империя, сега Украйна
Починал: 29 юни 1941
Ню Йорк, САЩ

Игнаци Ян Падеревски (на полски: Ignacy Jan Paderewski) (6 ноември[1] 1860-29 юни 1941) е полски пианист, композитор, дипломат и политик и министър-председател на Втората полска република. Понякога името му се изписва на латиница като Ignaz Paderewski.

Биография[редактиране | edit source]

Игнаци Ян Падеревски е роден в село Куриловка, област Подолия, тогава в Руската империя, (сега Украйна). Баща му е бил управител на големи недвижими имоти. Майка му, Поликсена (родена Новицка (Nowicka)), умира няколко месеца след неговото раждане. По време на Януарското въстание (1863-1864) за независимост от Русия, баща му е арестуван за участие в него и изпратен за една година в затвора в Киев. По това време за Игнаци и по-голямата му сестра Антонина се грижи леля им.

От ранно детство Падеревски е привлечен от музиката. Отначало взема частни уроци по пиано, а на 12 години, в 1872, отива във Варшава и е приет във Варшавската консерватория. След завършването и в 1878, му е предложено да бъде преподавател на класовете по пиано в неговата алма матер, което той приема. В 1880 Падеревски се жени за Антонина Корсаковна (Antonina Korsakówna) и скоро след това се ражда първото им дете. През следващата година откриват, че синът им Алфред е недъгав; скоро след това Антонина умира.

Падеревски решава да се посвети изцяло на музиката и в 1881 отива в Берлин, за да изучава композиция при Фридрих Кил (Friedrich Kiel) и Хайнрих Урбан [2]. В 1884 се премества във Виена, където е ученик на Теодор Лешетицки (Teodor Leszetycki). Една година след това преподава в консерваторията в Страсбург. Музикалният му дебют във Виена е през 1887. Скоро той получава голяма популярност и неговите гостувания (в Париж през 1888 и Лондон през 1890 и 1891) имат голям успех. Неговото брилянтно свирене на пиано предизвиква фурор, който достига до извънредно продължителни аплодисменти. Неговият триумф се повтаря в САЩ през 1891. През 1894-1895 г. има турнета във Великобритания, Холандия, Германия и за трети път в САЩ. През 1897 г. дебютира в Италия. Името му веднага става синоним на пианистична виртуозност и обществеността се прекланя пред него. Избирането му за министър-председател на Полша е показателно за кариерата му.

През 1897 г. Падеревски купува имението Каншна Долна (Kąśna Dolna), но поради невъзможността да го поддържа, по-късно през 1903 г. го продава [2]

Къщата в имението Каншна Долна
Пианистът Падеревски.
Паметникът на Падеревски във Варшава.

В 1899 той се жени за Хелена Гурска, баронеса де Розен (Helena Górska, Baroness de Rosen), която дотогава се е грижела за сина му Алфред. Първи концерти в Русия изнася през 1899-1900 г.

През 1901 г. концертира в Италия, Англия и Испания. През същата година умира синът му Алфред, от детинство прикован към инвалидна количка поради парализа.

Падеревски е също забележителен композитор, създал редица произведения, между които много пиеси за пиано. В 1901 единствената му опера Манру (Manru) има световна премиера в Дрезден, а в 1902 – американска премиера в Метрополитън опера; и до днес това остава единствената полска опера от полски композитор, представена там. През 1902 г. отново има турне в Америка, концертира и в Испания, Полша и Англия.

През 1903 г. има концерти в Полша и Русия.

През 1904 г. пътува с параход до Австралия, където изнася концерти в Сидни. На 28 август 1904 г. Падеревски, съпругата му, придружители, папагалът му и пиано „Ерар“ (Erard) предприемат пътуване до Окланд, Нова Зеландия от Сидни, Австралия, на борда на парахода „Зеландия“ (NZ Herald, 29.08.1904, стр. 5). До Уелингтън пътуват с влак и там изнася концерт на 12 септември (Otago Daily Times, 13.09.1904, стр.2).

Първи записи на грамофонни плочи прави през 1911-1913 г. Освен това има записи на цилиндри на Едисон и на ролки (перфоленти) за механично пиано.

Падеревски има също активна социална дейност и дарителство. Например, в 1910 той дарява на гражданите на Краков паметника „Битката при Грунвалд“.

През 1913 Падеревски се установява в САЩ. Тук се среща с бъдещия президент (и също пианист) Хари С. Труман по време на концерт в Канзас Сити.

По време на Първата световна война Падеревски става активен член на Полския национален комитет (1917-1919) (Komitet Narodowy Polski (1917-1919)) в Париж, който скоро се присъединява към Антантата като представител на Полша. Той става говорител на тази организация и скоро създава и други социални и политически организации като Полския фонд за помощи в Лондон.

През април 1918 той се среща в Ню Йорк с лидерите на Американския еврейски комитет (American Jewish Committee), включително с Луис Маршал (Louis Marshall), в неуспешен опит да направи сделка, организираните еврейски групи да подкрепят полските териториални претенции в замяна на равни права. Скоро става ясно обаче, че никакъв план не може да удовлетвори едновременно еврейските лидери и Роман Дмовски (Roman Dmowski), ръководител на Полския национален комитет.[3]

В края на войната, във връзка с още нерешената съдба на Познан и на цялата област Велика Полша (Wielkopolska), Падеревски посещава Познан. Неговата публична реч на 27 декември 1918 съвпада с началото на въоръженото въстание на поляците срещу Германия, наречено Великополско въстание (Powstanie wielkopolskie).

Портрет от Леон Бона

В 1919 Падеревски става министър-председател и министър на външните работи на нова независима Полша (януари 1919 – декември 1919) и представя Полша на Парижката мирна конференция. През лятото на същата година той подписва Версайския договор, който възстановява на Полша териториите на Велика Полша и Померания (Pomorze) около Гданск; те стават сърцето на възстановената Република Полша.

Поради тази необичайна комбинация на забележителни постижения като пианист от световна класа и успешен политик, Падеревски е определен като предпочитан пример за философ, често обсъждан във връзка със статията „A Puzzle about Belief“ („Размисъл за убеждението“) на Сол Крипке за това, че е име, което притежава две различни качества, да бъде политик и да бъде пианист.

След като е напуснат от много свои политически привърженици, Падеревски връчва оставката си на президента Йозеф Пилсудски (Józef Piłsudski) на 4 декември, 1919, след което става посланик на Полша в Обществото на народите.

В края на 1921 той напуска политиката и в 1922 се връща към музикалния живот. Неговият първи концерт след дълго прекъсване е в Карнеги Хол при забележителен успех, а концертът му в Медисън скуеър гардън (Madison Square Garden) е при пълна зала (20 000 места). Падеревски концертира навсякъде в САЩ, като пътува със собствен железопътен вагон,[4] в който има няколко пиана и комфортни условия за живеене.

През 1924 г. за последен път посещава Полша.

Скоро той се преселва в Морж (Morges), Швейцария. След преврата на Пилсудски в 1926, Падеревски става активен член на опозицията срещу управлението на коалицията „Санация“ („Sanacja“ – оздравяване). В 1936 в дома му в Морж опозицията създава коалиция, наречена Фронт Морж (Front Morges), по името на града.

Падеревски в САЩ, около 1921 г.

През 1936, 2 години след смъртта на г-жа Падеревска, Падеревски се съгласява да участва във филм, пресъздаващ на екрана неговото изкуство и неговия талант. Това предложение идва в момент, когато Падеревски не желае да се появява пред публика, както е описала Аниела Стракач в дневника си. Все пак филмовият проект се осъществява и избраният сценарий дава възможност добре да се охарактеризира Падеревски. Това е филмът Лунната соната (Moonlight Sonata) [3], завършен през 1937. През ноември 1937 г. Падеревски се съгласява да приеме един последен ученик по пиано. Този музикант е бил Витолд Малцужински (Witold Małcużyński) , лауреат на конкурса „Фридерик Шопен“.

След окупацията на Полша в 1939 г. Падеревски се завръща в обществения живот. В 1940 г. той става председател на Националния съвет на република Полша (Rada Narodowa Rzeczypospolitej Polskiej), полски парламент в изгнание в Лондон. 80-годишният артист възобновява също работата на Полския фонд за помощи (Polish Relief Fund) и дава редица концерти (предимно в САЩ), за да събере средства за него. Все пак той отказва концерт в Медисън скуеър гардън, настоявайки, че вече е изнесъл този концерт, вероятно е имал предвид предишния си концерт там. [4]

Падеревски е бил популярен оратор, известен с остроумието си и често е цитиран. Веднъж той е бил представен на известен играч на поло с думите: „И двамата сте лидери във вашите области, но те са твърде различни“. „Не толкова различни“ отговорил Падеревски. „Вие сте добър човек, който играе поло, а аз съм лош поляк, който свири соло“ (игра на думи на английски: „You are a dear soul who plays polo, and I am a poor Pole who plays solo“).

В друг случай Падеревски припомня: „Аз имам доказани критерии на поведение, например, когато свиря, не трябва никой да говори. Ако някой в публиката започне да говори, аз ще спра да свиря и ще кажа: 'Съжалявам, че прекъсвам вашия разговор. Дълбоко съжалявам, че съм принуден да ви обезпокоя, затова ще спра да свиря за малко, за да продължите разговора си. Представете си какъв ефект би имало това...“

Пианото на Падеревски в полското посолство във Вашингтон

По време на турне през 1941, Падеревски се разболява на 27 юни. Не е споделил това с личния си секретар и придружителите. Но по инициатива на секретаря му Силвин Стракач (Sylwin Strakacz) биват повикани лекари за консултация, диагнозата е пневмония. Въпреки подобряващото му се здраве и белези на възстановяване, Падеревски внезапно умира в Ню Йорк на 29 юни 1941 в 11 часа вечерта. Погребан е в Арлингтънското национално гробище в Арлингтън, Вирджиния, близо до Вашингтон. В 1992 г. останките му са пренесени във Варшава и поставени в крипта на катедралата „Св. Йоан Кръстител“ (Katedra św. Jana Chrzciciela). Сърцето му е поставено в бронзова скулптура в мемориала „Мадоната от Ченстохова“[4] близо до Дойлстаун, Пенсилвания, САЩ.[5]

Днес всеки по-голям град в Полша има улица на името на Падеревски. В САЩ има улици на неговото име в Пърт Амбой, Ню Джърси и Бъфало, Ню Йорк. Музикалната академия в Познан също носи неговото име.

Полският музей в Америка,[6] Чикаго, получава като дарение личните вещи на Падеревски след смъртта му в 1941 г. Както Игнаци Падеревски, така и сестра му Антонина Падеревска-Вилконска са били запалени поддръжници и щедри дарители на този музей. Антонина, изпълнителка на завещанието на Падеревски, решава да дари вещите му на музея. Освен това управата на Бъкингам хотел в Ню Йорк, където Падеревски прекарва последните месеци от живота си, разрешава на Антонина да придобие обзавеждането на стаите от апартамента, който той е обитавал. Това обзавеждане също е дарено на музея. Със съдействието на личния секретар на Падеревски, Силвин Стракач, мебелите и личните му вещи са аранжирани и изложени в залата, която е била първата зала на музея при неговото откриване в 1937 г. Обновената зала се открива с официална церемония през ноември 1941 г. в чест на 81 години от рождението му.

През 1948 г. в Ню Йорк се основава Фондация Игнаци Падеревски по инициатива на полската общност в САЩ с цел да популяризира полската култура в Америка.[7]

Много хора вярват, че духът на Падеревски обитава залата му в музея. Персоналът отбелязва редица инциденти със служители, включително чистачи, които твърдят, че са наблюдавали явления, свързани с духове, късно през нощта. Дружеството за изследване на духове винаги е искало от управата на музея да изследва тези твърдения.[8]

Произведения[редактиране | edit source]

Музикалните творби на Падеревски са издадени в 24 опуса, редица творби без опус, както и в многобройни записи в негово изпълнение и на други изпълнители (виж Дискография).

Относно всички музикални композиции на Падеревски, ръкописите му, статии от него и за него, може да прочетете тук: [5] (на английски)

Произведения с опусен номер[редактиране | edit source]

Опус Година (прибл.) Име в оригинал Име на български език Първо издание
1 1879-1885 Zwei Klavierstücke: N°1 Prelude e capriccio, N°2 Minuetto in G-moll Две пиеси за пиано: 1. Прелюд и капричио, 2. Менует в сол минор Bote & Bock, Берлин, ок. 1886.
2 1881 Trois Morceaux: Gavotte in E-minor, Melodie in C-major, Valse Melancolique in A-major Три откъса за пиано: Гавот в Ми минор, Мелодия в До мажор и Меланхоличен валс в Ла мажор (посветен на Тереза Власова) Kruzinski & Lewi, Варшава 1881
3 1881 Stara suita (Aleksandrowi Zarzyckiemu) N° 1 - Prélude en ré mineur, N° 2 - Intermezzo en si mineur, N° 3 - Aria en fa majeur, N° 4 - Fugue en ré mineur Стара сюита (посветена на Александър Заржицки) № 1 - Прелюд в ре минор, № 2 - Интермедзо в си минор, № 3 - Ария във фа мажор, № 4 - Фуга в ре минор
4 1883 Elegie für piano Елегия за пиано Bote & Bock, Берлин, 1883
5 1883 Danses polonaises für piano: Krakowiak in E-Dur, Mazurek in E-Moll, Krakowiak in Н-Dur Полски танци за пиано: Краковяк в ми мажор, Мазурка в ми минор, Краковяк в си мажор, посветен на Наталия Янота Bote & Bock, Берлин, 1884, версия за 4 ръце (с Op.9 ) ок. 1892.
6 1884 Introduction et Toccata Интродукция и токата (за пиано) Bote & Bock, Берлин, 1884
7 1882-1885 Vier Lieder: 1. Gdy ostatnia roza zwiedla, 2. Siwy koniu, 3. Szumi w gaju brzezina, 4. Chlopca moego mi zabrali Четири песни по поеми на Адам Асник, за глас и пиано: 1. Когато последната роза увяхне, 2. На сивия кон, 3. Шуми брезичка в горичка, 4. Отнеха моето момче Bote & Bock, Берлин, 1886
8 1881-1882 Chants du voyageur 1. Allegro agitato, 2. Andantino, 3. Andantino grazioso, 4. Andantino mistico, 5. Allegro giocoso Песни на пътника 1. Allegro agitato, 2. Andantino, 3. Andantino grazioso (Мелодия в си мажор), също за цигулка и виолончело с пиано и за оркестър, 4. Andantino mistico, 5. Allegro giocoso (посветено на Хелена Гурска) Bote & Bock, Берлин, 1883
9 1882, 1884 Danses polonaises. Buch I: 1. Krakowiak in F-Dur, 2. Mazurek in A-Moll, 3. A-Dur. Buch II: 4. Mazurek in H-Dur, 5. Krakowiak in A-Dur, 6. Polonaise in B-Dur. Полски танци за пиано. Книга I: 1. Краковяк във фа мажор, 2. Мазурка в ла минор, 3. Мазурка в ла мажор. Книга II: 4. Мазурка в си бемол мажор, 5. Краковяк в ла мажор, 6. Полонеза в си мажор Bote & Bock, Берлин, 1884-1885; версия за 4 ръце (с Op. 5 ) ок. 1892.
10 1884 Album de mai. Scenes romantiques: 1. Au soir, 2. Chant d'amour, 3. Scherzino, 4. Barcarolle, 5. Caprice (Valse). Майски албум. Романтични сцени за пиано: 1. Вечерта, 2. Любовна песен, 3. Шегичка, 4. Баркарола, 5. Валс-каприз (посветен на Анна Есипова-Лешетицка). Bote & Bock, Берлин, 1884.
11 1884 Variations et fugue sur un theme original en la mineur pour piano Вариации и фуга върху оригинална тема в ла минор за пиано Bote & Bock, Берлин, ок. 1885.
12 1883 Tatra Album: Tanze und Lieder des polnischen Volkes aus Zakopane Татрански албум. Полски народни танци и песни от Закопане (посветен на Титус Халубински) Ries & Erler, Berlin 1883-84; версия за 4 ръце - 1884.
13 1882 Sonate für Violin und Piano in A moll Соната за цигулка и пиано в ла минор (посветена на Пабло Сарасате) Bote & Bock, Берлин, 1885.
14 1887 Humoresques de concert pour piano. I. (a l'antique): 1. Menuet celebre, 2. Sarabande, 3.Caprice (genre Scarlatti); II. (a la moderne): 4. Burlesque, 5. Intermezzo pollacco, 6. Cracovienne fantastique Концертни хуморески за пиано. I. (в старинен стил) 1. Известният менует в сол мажор, 2. Сарабанда, 3. Каприз (в стил Скарлати); II. (в съвременен стил) 4. Бурлеска, 5. Полско интермедзо, 6. Краковяк фантазия Bote & Bock, Берлин, 1887, 1888.
15 1888 Dans le desert, tableau musical a forme d'une toccata, pour piano (a Anette Essipoff-Leschetizky) През пустинята, музикална картина във формата на токата, за пиано (посветена на Анна Есипова-Лешетицка) Bote & Bock, Берлин, ок. 1888.
16 1888 1. Legende No.1, 2. Melodie, 3. Theme varie, 4. Nocturne, 5. Legende no.2, 6. Un moment musical, 7. Menuet Различни пиеси за пиано: 1. Легенда № 1 в ла бемол мажор, 2. Мелодия в сол бемол мажор, 3. Различна тема в ла мажор, 4. Ноктюрно в си бемол мажор, 5. Легенда № 2 в ла мажор, 6. Музикален момент, 7. Менует в ла мажор Bote & Bock, Berlin ок. 1888-94. Само No. 6 e публикуван отделно в Echo Muzyczne i Teatralne (Музикално и театрално ехо), 1892, № 435, Варшава.
17 1888 Konzert für Klavier und Orchester in A moll Концерт за пиано и оркестър в ла минор (посветен на Теодор Лешетицки) Bote & Bock, Берлин 1890.
18 1893 Szesc piesni: 1. Polaly sie lzy, 2. Piosnka dudarza, 3. Moja pieszczotka, 4. Nad wodą wielką i czystą, 5. Tylem wytrwal, 6. Gdybym sie zmienil Шест песни по стихове на Адам Мицкевич, за глас и пиано: 1. Заплаках със сълзи, 2. Песен на гайдаря, 3. Моята любима, 4. Над водата, голяма и чиста, 5. Толкова много издържах. 6. Ако бих могъл да се променя (посветено на Владислав Мицкевич) Bote & Bock, Берлин, 1894.
19 1893 Fantaisie polonaise sur des thèmes originaux pour piano et orchestre en sol dièse mineur Полска фантазия по оригинални теми за пиано и оркестър в сол диез минор (посветена на принцеса Ралука Басараба де Бранкован). Bote & Bock, Берлин 1893.
20 1892-1901 Manru, Lyrisches Drama in drei Aufzugen, Libretto in Deutsch von Alfred Nossig, nach Roman Chata za wsią von Józef Ignacy Kraszewski. Манру, лирична драма в три действия, либрето (на немски) от Алфред Носиг по романа Дом извън селото на Юзеф Игнаци Крашевски (премиера в Дрезден на 29 май 1901 г.) Bote & Bock, Берлин, 1901.
21 1903 Sonate für Piano in Es moll Соната в ми бемол минор за пиано Bote & Bock, Берлин, 1903.
22 1903 Douze melodies sur de poesies de Catulle Mendes. : 1. Dans la forêt, 2. Ton coeur est d'or pur, 3. Le ciel est tres bas, 4. Naguère, 5. Le jeune Patre, 6. Elle marche d'un pas distrait, 7. La jeune nonne, 8. Viduite, 9. Lune froide, 10. Querelleuse, 11. L'amour fatal, 12. L'ennemie. 12 мелодии върху поезията на Катул Мендес 1. През гората, 2. Сърцето ти е чисто злато, 3. Небето е много ниско, 4. Неотдавна 5. Младият пастор, 6. Тя върви с леки стъпки, 7. Младата монахиня, 8. Вдовство, 9. Студена луна, 10. Свадливка, 11. Фатална любов, 12. Врагът Heugel, Париж, 1903.
23 1903 Variations et fugue sur un theme original en mi bemole mineur pour piano Вариации и фуга върху оригинална тема в ми бемол минор за пиано Bote & Bock, Берлин, 1903.
24 1903-1907 Symphonie («Polonia») en si mineur Симфония в си минор ("Полония"). Heugel, Париж, 1911.

Други композиции[редактиране | edit source]

  • Valse mignonne за пиано, около 1876 (посветен на Густав Рогулски).
  • Suite in Es-Dur (Сюита в ми бемол мажор) за пиано, ок. 1879.
  • Impromptu (Емпронтю) за пиано, ок. 1879. Публикувано в Echo Muzyczne i Teatralne (Музикално и театрално ехо), 1879, № 11, Варшава.
  • Dwa Kanony (Два канона) за пиано. Echo Muzyczne i Teatralne, 1882, No. 19, Варшава.
  • Krakowiak (Краковяк - фантазия) за пиано. 1884. Echo Muzyczne i Teatralne, 1887, № 117, Варшава (виж също Op.14, № 6.)
  • Powódz (Наводнението). Брошура Na powódzian (За пострадалите от наводнението), издадена във Варшава в помощ на пострадалите от наводнението, 1884.
  • 2 Intermezzi (Две Интермеци): в сол минор и до мажор за пиано, ок. 1885. Echo Muzyczne i Teatralne, 1885, № 77 (I), и № 89 (II), Варшава
  • Canzone, chant sans paroles (Песен без думи), ок. 1904. Bote & Bock, Berlin ок. 1904.
  • Hej, Orle bialy (Хей, бял орел), Химн за мъжки хор и духов оркестър, текст от композитора, 1917. New York 1918 (?); K. T. Barwicki, Poznan 1926.

Дискография[редактиране | edit source]

Историческа дискография на изпълненията на Падеревски е публикувана тук: [6]

Съвременна дискография (компактдискове) с изпълнения на Падеревски, както и на негова музика от други изпълнители има тук: [7]

Гробът на Падеревски в катедралата "Св. Йоан Кръстител" във Варшава

Ордени и награди[редактиране | edit source]

Звездата на Падеревски в Алеята на славата в Холивуд

Бележки[редактиране | edit source]

  1. стар стил, +12 дни за нов стил
  2. Център Падеревски, Тарнув, Полша
  3. Riff, 1992, 89-90
  4. а б Oscar Levant, The Unimportance of Being Oscar, Pocket Books 1969 (reprint of G.P. Putnam 1968), p. 125–126. ISBN 0-671-77104-3.
  5. [1] Arlington National Cemetery::Historical Information
  6. Polish Museum of America home page
  7. http://www.poland.gov.pl/Ignacy,Paderewski,(1860%E2%80%931941),1970.html
  8. http://www.ghostresearch.org/Investigations/Polish_Museum.html
  9. "Notes", Time, July 6, 1925.

Източници[редактиране | edit source]

  • The Paderewski Memoirs. Ed. Mary Lawton. London, Collins, 1939
  • Paderewski, Ignacy Jan; Malgorzata Perkowska-Waszek (editor), Cara Thornton (translator) "Letters of Ignacy Jan Paderewski (A Selection)" [8]
  • Riff, Michael, The Face of Survival: Jewish Life in Eastern Europe Past and Present. Valentine Mitchell, London, 1992, ISBN 0-85303-220-3.
  • Dułęba, Władysław, Zofia Sokołowska, Ignacy Jan Paderewski - Mała kronika życia pianisty i kompozytora. Wstęp: Tadeusz Szeligowski. Ilustracje. Kraków, P. W. M., 1960. Wyd. II, zmienione, 1976.
  • Opieński, Henryk, I. J. Paderewski. Esquisse de sa vie et de son oeuvre. Lausanne, Éditions SPES, 1928, 2e édition 1948.
  • Fuchss, Werner, Paderewski: reflets de sa vie. Genève : La Tribune, coll. « Un homme, une vie, une œuvre », 1981, 278 p.
  • Lipmann, Éric, Paderewski, l'idole des années folles. Paris, Balland, 1984. 341 p.
  • Chavez, Melissa, Paderewski - From Poland to Paso Robles (California): Paderewski's dream returns. Paso Robles Magazine, September 2007
  • Padarewski as I Knew Him. Aniela Strakacz (transl. by Halina Chybowska). New Brunswick, Rutgers University Press, 1949.
  • Lempfrid, Wolfgang, Ignacy Jan Paderewski – Pianist und Staatsmann, Pianoforte. Zeitschrift für Klaviere und Flügel, Jg. 1 (1991), Heft 2, S. 18-25.[9]

Външни връзки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за