Идеализация и обезценяване
Когато индивид не е способен да интегрира трудни чувства се мобилизират специфични защити, за да регулират тези непоносими чувства. Защитата, която помага в този процес се нарича Разделяне. Разделянето е тенденция да се гледа на хората или като на добри, или като на лоши.[1] Когато се гледа на хората само като на „добри“, се смята, че се използва защитен механизъм идеализация: душевен механизъм, в който личността многократно преувеличава положителните качества към себе си или другите. Противоположността на идеализация е обезценяване: при него многократно се преувеличават негативните качества към себе си или другите.
Фройд[редактиране | редактиране на кода]
Термина идеализация за първи път се появява във връзка с дефиницията на Фройд за нарцисизма. Гледната му точка е, че всички деца минават през фазата на първичния нарцисизъм, в който предполагат, че те са центъра на Вселената. За да се сдобият с любовта на родителите си децата започват да правят това, което мислят, че е ценно за родителите. Тези ценности се овътрешностяват от детските форми на Аз идеал.[2][3] Този Аз идеал съдържа правила за добро държание и стандарти за постижения, които егото трябва да постигне. Когато детето не може да понесе амбивалентността между реалната си същност и Аз идеала си и защитите се използват прекалено често, това се смята за отклонение от нормата. Фройд нарича тази ситуация вторичен нарцисизъм, защото Аз-а сам по себе си е идеализиран. Идеализацията на другите освен на себе си е обяснена, и в теорията на нагоните и в теорията на обектните отношения. От гледна точка на либидалните нагони, идеализацията на другите хора е „влитане“ на нарцистичното либидо в обекта; от гледна точка на само-обектните отношения, обектните образи (като този на гледача) са направени по-красиви, отколкото в реалност са.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ M. Kraft Goin (1998). Borderline Personality Disorder: Splitting Countertransference. The Psychiatric Times, vol. 15 issue 11
- ↑ Joseph, E.D. (1978). The Ego Ideal of the Psychoanalyst. Int. J. Psycho-Anal., 59:377-385.
- ↑ Carver, C.S. & Scheier, M.F. (2000). Perspectives on Personality. Needham Heights: Allyn & Bacon.
- ↑ Spruiell, V. (1979). Freud's Concepts of Idealization. J. Amer. Psychoanal. Assn., 27:777-791
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Idealization and devaluation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||
