Идеализация и обезценяване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Когато индивид не е способен да интегрира трудни чувства се мобилизират специфични защити, за да регулират тези непоносими чувства. Защитата, която помага в този процес се нарича Разделяне. Разделянето е тенденция да се гледа на хората или като на добри, или като на лоши.[1] Когато се гледа на хората само като на "добри", се смята, че се използва защитен механизъм идеализация: душевен механизъм, в който личността многократно преувеличава положителните качества към себе си или другите. Противоположността на идеализация е обезценяване: при него многократно се преувеличават негативните качества към себе си или другите.

Фройд[редактиране | edit source]

Термина идеализация за първи път се появява във връзка с дефиницията на Фройд за нарцисизма. Гледната му точка е, че всички деца минават през фазата на първичния нарцисизъм, в който предполагат, че те са центъра на Вселената. За да се сдобият с любовта на родителите си децата започват да правят това, което мислят, че е ценно за родителите. Тези ценности се овътрешностяват от детските форми на Аз идеал.[2][3] Този Аз идеал съдържа правила за добро държание и стандарти за постижения, които егото трябва да постигне. Когато детето не може да понесе амбивалентността между реалната си същност и Аз идеала си и защитите се използват прекалено често, това се смята за отклонение от нормата. Фройд нарича тази ситуация вторичен нарцисизъм, защото Аз-а сам по себе си е идеализиран. Идеализацията на другите освен на себе си е обяснена, и в теорията на нагоните и в теорията на обектните отношения. От гледна точка на либидалните нагони, идеализацията на другите хора е "влитане" на нарцистичното либидо в обекта; от гледна точка на само-обектните отношения, обектните образи (като този на гледача) са направени по-красиви, отколкото в реалност са.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. M. Kraft Goin (1998). Borderline Personality Disorder: Splitting Countertransference. The Psychiatric Times, vol. 15 issue 11
  2. Joseph, E.D. (1978). The Ego Ideal of the Psychoanalyst. Int. J. Psycho-Anal., 59:377-385.
  3. Carver, C.S. & Scheier, M.F. (2000). Perspectives on Personality. Needham Heights: Allyn & Bacon.
  4. Spruiell, V. (1979). Freud's Concepts of Idealization. J. Amer. Psychoanal. Assn., 27:777-791
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Idealization and devaluation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.