Идеално Аз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В психоанализата терминът идеален Аз е "образ на перфектната същност към която аз-а се стреми"[1]. Фройд предписва точно определена цел на психоанализата: „да улесни Аза в постепенното му завоюване на То"[2]. Преходът от То към Аза се извършва по два различни пътя. Първият е директен, а вторият преминава през идеалния Аз, който представлява „реактивна формация срещу инстинктивните процеси на То\". Според Д. Лагаш идеалният Аз може да се определи като идеал за лично всемогъщество и неуязвимост, произлизащ пряко от първичния нарцисизъм на детето.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Janine Chasseguet-Smirgel, The Ego Ideal: A Psychoanalytic Essay on the Malady of the Ideal, 1st American ed., trans. Paul Barrows, introduction by Christopher Lasch (1984; New York: W.W. Norton, 1985), originally published as Idéal du moi ([Paris]: Tchou, 1975). ISBN 0-393-01971-3.
  2. Зигмунд Фройд, Аз и То

Тази статия се основава на частичен материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с разрешение.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ego ideal“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.