Идентификация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Идентификацията е несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение, за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.

Фройд и Идентификацията[редактиране | edit source]

Възможно е да има разграничение между два начина на дефиниране на идентификацията. Единият е "какво е това" точно като: това е врата, прозорец, човек и така нататък. Другия е "просто ако"; не просто имитация, но асимилиране на себе си със субекта. Така някой се идентифицира с (характеристиките на) обекта. Например, аз се идентифицирам с характеристиките на баща ми и се трансформирам, за да приема и асимилирам в моята личност тези характеристики. Ставам малко като него. Това последното е използвано от Фройд, за да опише формирането на личността. Трите най-известни концепции за идентификацияга, както са споменати от Фройд са: първична идентификация, нарцистична (вторична) идентификация и частична (вторична) идентификация.[1].

Първична идентификация[редактиране | edit source]

Първичната идентификация е първоначална и примитивна форма на емоционална привързаност към нещо или някой, явяваща се най-ранна за всякакви отношения с други хора и предмети[2]. Това означава, че когато бебето е родено, то не е способно да прави разделение между себе си и важните други. Бебето е емоционално привързано към родителите и ги преживява като част от себе си. Това състояние може да се нарече "симбиоза", която е нормална до определен етап от развитието. По време на процеса на идентификация децата възприемат несъзнателно характеристиките на своите родители и започват да се асоциират с тях като им копират поведението. Във всекидневния живот може да се чуе как различни хора възкливат по адрес на дете прилича точно на баща си такова игриво и лудо (обикновено майката на бащата), това показва, че поведението на детето с нещо напомня това на бащата. Фройд отбелязва, че идентификацията трябва да бъде разграничавана от имитацията, която е доброволен и съзнателен акт. Защото от този процес на емоционална привързаност, детето ще развие (супер)его, което има подобни морални ценности и напътствия по които родителите са живели собствения си живот. Чрез този процес детето се уподобява на родителите и по този начин по-лесно се научава да живее в света и културата, в която те са живели[3].

Нарцистична (вторична) идентификация[редактиране | edit source]

Нарцистичната идентификация е форма на идентификация следваща изоставянето или изгубването на обекта. Това преживяване на загуба започва в много ранна възраст[2]. Например, бебето е гладно, но гърдата на майката не е наблизо. Нарцистичната идентификация има ролята на замяна на изгубения обект чрез интроекция. Интроекцията се заключава в това, че нещо се приема от обекта. Бебето интернализира образа на гърдата и фантазира за нея. Този тип идентификация на Аз-а с изоставения обект може да бъде видян като формиране на аз-а. Процесът на нарцистична идентификация е защитен по своята природа и е опит да се облекчи фрустрацията от загубата. Пример, носенето на дрехи или бижута на починал любим човек[4]

Частична (вторична) идентификация[редактиране | edit source]

Частичната идентификация се основава на възприемането на специално качество на друг човек[2]. Това качество или идеал е често представено като лидерска фигура, с която се идентифицира човекът. Например, младо момче се идентифицира със силните мускули на по-голямо съседско момче. Наред с идентификацията с лидера, хората се идентифицират и с други, защото чувстват, че имат нещо общо. Например, група хора, които харесват една и съща музика. Този механизъм играе важна роля във формирането на групите. Той допринася за развитието на характера и Аз-а се формира чрез идентификация с групата (групови норми). Частичната идентификация спомага за социалния живот на човек, който е способен да се идентифицира с друг чрез тази обща връзка, вместо да смята някой за съперник.[3].

Идентификацията в психоаналитичното мислене днес[редактиране | edit source]

Много е изписано за идентификацията от Фройд насам. Идентификацията е разглеждана като нормален механизъм на развитието и като защитен механизъм[5]. Много видове идентификация са описани от други психоаналитици, като най-значима е концепцията на Анна Фройд за идентификация с агресора (1936)[5]. Други включват контраидентификацията (Fliess, 1953)[5], псевдоидентификацията (Eidelberg, 1938)[5], съгласувана и допълваща идентификации (Racker, 1957)[5] и свързваща идентификация (Bick, 1968)[5]. Днес терминът „идентификация“ е използван от психоаналитиците предимно в смисъл на идентификация със себе си.[1]

Сегашната дефиниция на идентификацията[редактиране | edit source]

Психологически процес посредством който субекта асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността[1].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Laplanche, J. and Pontalis, J.-B. (1973), The language of psychoanalysis. The Hogarth Press.
  2. а б в W.W. Meissner, 1970. Notes on Identification I. Origens in Freud, Psychoanalytic Quarterly, 39, 563-589.
  3. а б http://www.answers.com/topic/identification (5 May 2007)
  4. Hart, H. H. (1947), Problems of Identification. Psychiatric Quarterly, 21, 274-293.
  5. а б в г д е Sandler, J.. Projection, Identification, Projective Identification.. International Universities Press, Inc., Madison Connecticut., 1987. ISBN 0823643700.

Тази статия се основава на частичен материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с разрешение.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Identification (psychodynamic)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.