Идеология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Идеологията е организирана система от идеи. Идеологията обединява символично натоварени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото и които целят да мотивират определен тип обществени действия и да ги направляват.

[редактиране] В миналото

Терминът „идеология” е въведен от Дестю дьо Траси в края на 18-и в. Той смятал, че може да се създаде наука, която да се занимава с идеите и техния произход. Според него идеите възникват и се оформят под влиянието на сили от материалния свят.

Виждането, че идеите са повлияни от материалното, се споделя и от марксизма. Според него идеологията е оформяне и изопачаване на възгледите на хората от икономическите условия в интерес и с помощта на господстващата класа, която чрез идеологията се стреми да легитимира властта си. След това дълго време господства негативното разбиране за идеологията като насочваща схема, която не е рационална и няма прагматична стойност.

Платон е открил света на идеите. Идеята е смислов образец, на който вещите подражават. Наполеон пръв нарича "идеолози" група френски теоретици, тъй като според него те повече фантазират, отколкото изследват. Така терминът идеология започва да се различава и противопоставя на научна теория.

Идеологиите са идеи, които се стремят да променят света, без да имат достатъчно съответствие с него, докато научната теория е съвкупност от идеи, чиято истина зависи от това дали идеите съответстват на фактите. Следователно идеологиите са идеите, които променят фактите, а теории са идеи, които обясняват фактите.

Идеологиите са идеи, обвързани с ценности. Затова в тях има морални ценности и политически възгледи. Обикновено една идеология е свързана с конкретна социална група и изразява интересите, ценностите на тази група. Идеологията е "заинтересована идея", докато научната теория "не е обвързана с ценности" (Макс Вебер). Науката се стреми да ни представи истини за света, независимо дали те ни харесват или не ни харесват.

В началото на 20 в. немският социолог Карл Манхайм (1893-1947) предлага идеологиите да се делят на два вида: идеологии, изразяващи се в оформяне на нагласите от управляващата класа, която се стреми да съхрани властта си, и на идеологии-утопии, които систематизират идеи, насочени към някакво невъзможно и идеално бъдеще. В следващите две десетилетия фашизмът, нацизмът, комунизмът и демокрацията са определени като идеологии, тъй като представляват системна схема от убеждения, обединяващи конкретна политическа воля.

През 50-те год. на 20 в. Даниел Бел определя идеологията като система от убеждения, насочена към мотивиране на хората да предприемат или да се въздържат от определени действия. Той обявява и „края на идеологиите”, смятайки, че с победата на демокрацията и благоденствието след Втората световна война понятия като раса и класа например повече няма да могат да мотивират хората.

Днес идеологията се възприема като система от идеи с конкретни политически цели, която служи за обосноваване и легитимиране на конкретен политически възглед.


Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.