Идолопоклонничество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Десетте Божи заповеди върху монумент на земята в Капитолия, щата Тексас. Първата заповед гласи "да нямаш други богове, освен Мене" и "[5:8] Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята, [5:9] не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят" [1], тоест тя е забраняваща идолопоклонничеството.
Изображение от пустинята Негев в Израел

Ѝдолопокло̀нничеството (от гръц. εἴδωλον — изображение, видение, идея, кумир) или още идололатрия, идолослужение, е религиозен, богословски термин, означаващ един от основните грехове в Християнството и авраамическите религии. В Християнството е определяно като почитане, преклонение и служение на образ, идея или обект, в противовес на почитането и служението на Бог. Тези образи, идеи и обекти са наричани идоли или кумири.

Религия[редактиране | edit source]

В юдаизма и исляма създаването на художествени образи, в това число и скулптурни, се счита за идололатрия. В религии където подобни действия не се считат за грях терминът „идолопоклонничество“ отсъства. Някои религиозни общности прибягват до този термин, за да квалифицират други религиозни общности, различни от тяхната.

Етимология[редактиране | edit source]

Терминът „идолопоклонничество“ идва от гръцката дума εἴδωλον. По-точен в значението си е терминът „идолослужение“, който е превод на гръцкото ειδωλολατρεία или εἴδωλολατρειας — от εἴδωλον (изображение, видение, идея, кумир) и λατρεία (служение, богопочитание). Макар че гръцката версия изглежда е калка на еврейското עבודת אלילים (аводат елилим), което е атестирано в равинската литература, самият термин липсва в Септуагинта, у Филон Александрийски, у Йосиф Флавий или в други елинистични еврейски писания. Отсъства и в гръцката паганска литература. В Новия завет гръцката дума се намира само у Павел, 1 Петър, 1 Йоан и в Апокалипсис. Еврейският термин за идололатрия съдържа аводат зарах (богопочитание на чуждото) и аводат кочавим умазалот (богопочитание на планетите и съзвездията).

История[редактиране | edit source]

В историята на християнството през 8 век и 9 век възникнала доктринална война въз основа на схоластичен спор за иконите. Иконоборците (основно от Мала Азия) и иконопочитателите (от Балканите), като продължители в известен смисъл на традиците на старите партии на Константинополския хиподрум подкрепяли или отхвърляли иконите[2] Тази победа позволила създаването на редица шедьоври на ваятелското и изобразително изкуство като Белия ангел по времето на т.нар. палеологов ренесанс.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пета книга Моисеева – Второзаконие 5
  2. http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_4.html

Вижте още[редактиране | edit source]