Исабела Кастилска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Изабела Кастилска)
Направо към: навигация, търсене
Исабела I
кралица на Кастилия и Леон,
кралица на Арагон
Isabel la Católica-2.jpg
Лични данни
Управление 11 декември 1474 – 26 ноември 1504
Родена 22 април 1451 г.
Мадригал де лас Алтас Торес, Кралство Кастилия
Починала 26 ноември 1504 г.
Медина дел Кампо, Кралство Кастилия
Предшествана от Енрике IV Кастилски
Наследена от Хуана Кастилска
Подпис Isabella I of Castile Signature.svg
Семейство
Брак Фердинанд II Арагонски
Потомци Хуана Кастилска
Катерина Арагонска
Мария Арагонска
Изабела Арагон
Хуан Арагон
Династия Трастамара
Баща Хуан II Кастилски
Майка Исабела Авиз
Герб Escudo de armas de los reyes Católicos.svg

Исабела I Кастилска е католическа кралица на Кастилия и Леон. Наследява от неспособния си брат кастилската корона и сключва династичен брак с Фердинанд Арагонски, с което поставя основите на политическото обединение на Испания, завършено при внука им Карл V.

Изявява се като ревностна католичка и поборничка за вярата, която основава Испанската инквизиция. Управлението ѝ бележи завършването на испанската реконкиста (1492) и откриването на Америка, което дава основание тя да бъде определяна като един от най-успешните и най-популярни владетели за всички времена.

Ранни години[редактиране | edit source]

Исабела Трастамара е родена на 22 април 1451 г. в Мадригал де лас Алтас Торес, Кастилия и Леон. Тя е дъщеря на крал Хуан II Кастилски и португалската инфанта Исабела Авиз. Кръстена е на майка си Исабела – име, което дотогава не е широко разпространено в Кастилия. След раждането си Исабела става втора в линията на онаследяване на короната след по-големия си полубрат Енрике. По това време Енрике е на 26 г. и е женен, но няма деца, което увеличава шансовете на Исабела един ден да се възкачи на престола. Две години след раждането на Исабела се ражда и по-малкият ѝ брат Алфонсо, който я измества от второто място в престолонаследието. Бащата на Исабела умира през 1454 г., след което на престола се възкачва брат ѝ Енрике IV. Исабела и майка ѝ обаче се преместват да живеят в Аребало. По същото време майката на Исабела започва да проявява признаци на лудост, която често ще се появява при нейните наследници. Към бедите, които сполетяват семейството на Исабела, се прибавя и постоянната липса на пари. Въпреки че в завещанието си крал Хуан II се погрижва за финансовото обезпечение на втората му съпруга и децата ѝ, синът му Енрике не изпълнява волята на покойния си баща.

Когато новата кралица – Хуана Португалска, ражда първото си дете, Исабела и брат ѝ са отделени от майка им и са заведени в кралския двор в Сеговия. Кралица Хуана ражда момиче – Хуана, за която много от придворните смятат, че не е биологична дъщеря на Енрике.

Кралство Кастилия и Леон
Династия Трастамара
Escudo Corona de Castilla.png

Енрике II Кастилски и I Леонски
Хуан I
Енрике III Кастилски и II Леонски
Хуан II
Енрике IV Кастилски и III Леонски
Изабела I и Фердинанд II Арагонски
Хуана I и Филип I Хабсбургски

Загрижените за властта барони застават срещу краля, настоявайки по-малкия му брат Алфонсо да бъде обявен за наследник на престола с титлата Принц на Астурия. Те стигат дори до идеята за насилствена замяна на краля с брат му, на което Исабела се противопоставя категорично, съгласявайки се единствено с обявяването на Алфонсо за наследник на Енрике. Енрике обаче отказва да обяви брат си за наследник, което става причина за пряк военен сблъсък с неговите поддръжници. Така след битката при Олмедо през 1467 г. крал Енрике е принуден да признае Алфонсо, но настоява Алфонсо да се ожени за дъщеря му Хуана. Няколко дни след обявяването на Алфонсо за принц на Астурия новият престолонаследник умира съвсем ненадейно, което е причина някои да подозират, че е отровен от брат си.

Принцеса на Астурия[редактиране | edit source]

След смъртта на Алфонсо много от благородниците от кръга му се надяват, че Исабела ще заеме мястото му в борбата срещу Енрике като законна наследница на короната. И без да е необходимо бароните да я убеждават да моли брат си за титлата Принцеса на Астурия, Исабела е наясно, че сега тази титла ѝ принадлежи по право, тъй като и тя е на мнението, че Хуана не е дъщеря на брат ѝ. Така Исабела отказва на благородниците да се провъзгласи сама за кралица, признавайки Енрике за законен владетел, в замяна на което брат ѝ я признава за престолонаследник чрез т.нaр. Договор от Торос де Гисандо (Tratado de los Toros de Guisando). Скоро след това кралят започва да търси подходящ съпруг за сестра си.

Годежи[редактиране | edit source]

Още на тригодишна възраст Исабела е сгодена за Фердинанд Арагонски – син на крал Хуан II Арагонски. Шест години по-късно Енрике разстрогва годежа, за да сгоди сестра си за другия син на арагонския крал – крал Карлос IV Наварски. Този брак също не се осъществява поради отказа на Хуан II. Така Енрике се спира върху португалския крал Алфонсу V. Енрике урежда бракосъчетанието на Алфонсу и Исабела в кралския манастир „Св. Богородица от Гуадалупе“, но Исабела отказва да се омъжи за португалския крал поради голямата възрастова разлика между двамата.

Вече на 16 години, Исабела е сгодена за дон Педро Хирон, брат на кралския фаворит дон Хуан Пачеко. Този път на Исабела не е оставен друг избор поради огромното влияние на дон Хуан върху краля. Горещите молитви на инфантата към Бога бракът ѝ с 43-годишния дон Педро да не се състои се сбъдват – годеникът умира от възпален апендикс малко преди да посрещне годеницата си.

Смъртта на четвъртия годеник на Исабела отново връща на дневен ред въпроса за годежа ѝ с португалския крал, който е част от плана на Енрике да омъжи дъщеря си Хуана за сина на Алфонсу V Жуау V така, че след смъртта на стария крал, Хуана и Жуау да обединят Португалия и Кастилия. И този път Исабела отказва да се омъжи за престарелия Алфонсу.

След този пореден отказ на Исабела, Енрике започва преговори за омъжването ѝ за брата на френския крал Луи XI – Шарл, херцог дьо Бери. Междувременно Хуан II Арагонски започва тайни преговори с Исабела за омъжването ѝ за Фердинанд Арагонски, когото инфантата смята за най-подходяща партия. Проблем обаче се оказва близкото родство между двамата – те са втори братовчеди, което означава, че за евентуален брак между двамата ще е необходимо разрешение от папата. Папата обаче протака разрешението си от страх, че то ще влоши отношенията между Папството, от една страна, и Кастилия, Франция и Португалия, от друга, тъй като тези страни също са заинтересовани от този въпрос.

Ревностна католичка, Исабела отказва категорично да се омъжи за Фердинанд без папска благословия. Проблемът обаче е решен чрез намесата на Родриго Борджия, който издейства папска була от папа Пий II в подкрепа на брака на Исабела и Фердинанд, след което Исабела се съгласява да се омъжи за Фердинанд. Тя успява да избяга от кастилския двор под предлог, че отива да се поклони на гроба на покойния Алфонсо в Авила. Междувременно Фердинанд Арагонски пристига инкогнито в Кастилия, преоблечен като търговец. Така на 19 октомври 1469 г. двамата се женят във Валядолид. По силата на предбрачния договор между Исабела и Фердинанд, арагонският принц и престолонаследник остава в Кастилия, където трябва да спазва законите на страната и да не предприема нищо без съгласието на съпругата си.

Когато Енрике научава за брака на сестра си, той се опитва да убеди папата да оттегли благословията си, изтъквайки роднинската връзка между двамата. Папа Сикст VI обаче отказва да го направи. Енрике лишава Исабела от престолонаследието, което отново запалва междуособиците в кралството. През 1474 г. обаче Енрике умира, а Кортесите на Кастилия признават Исабела за кралица.

Династична уния между Кастилия и Арагон[редактиране | edit source]

Съгласно решението на Кортесите управлението на Кастилия и Леон трябва да се осъществява единствено от Исабела и допускането на Фердинанд в него ще я лиши от престола. Освен това назначаването на кралска служба и четенето на съдебни присъди трябва да става от името на двамата съпрузи, техните ликове трябва да бъдат изсечени на новите монети, но хазната и войската на Кастилия и Леон трябва да са на изключителното разположение само на Исабела. Двете кралства Кастилия и Арагон съхраняват независимостта си едно от друго – техните институции продължават да функционират отделно, а и официалните езици в двете кралства продължават да бъдат различни.

Борба срещу Португалия[редактиране | edit source]

Исабела Кастилска. Портрет от 1482 г.

Признаването на Исабела за кралица от Кортесите не слага край на борбата за престола, за който започва да претендира дъщерята на Енрике Хуана Белтранха. В подкрепа на племенницата си, която е омъжена за сина му, се обявява и португалският крал Алфонсo V, който нахлува с войските си в Кастилия след смъртта на Енрике и възцаряването на Исабела. Войната продължава до октомври 1479 г., когато Алфонсу V е принуден да подпише мирен договор и да се откаже от претенциите върху Кастилия.

Богатото на събития тридесетгодишното управление на Исабела издига кралската власт в Кастилия до непознати дотогава висоти – самоуправството на идалгосите и градовете е силно ограничено, а независимите Кортеси стават все по-зависими от кралската воля. Същата съдба сполетява и трите духовно-рицарски ордена на Кастилия.

1492 г.[редактиране | edit source]

1492 г. е може би една от най-важните в управлението на Исабела – през тази година нейните войски превземат Гранада и завършват испанската реконкиста, покровителстваната от кралицата експедиция на Христофор Колумб достига Америка, а всички евреи и мюсюлмани са експулсирани от страната.

Гранада[редактиране | edit source]

В края на 15 в. Кралство Гранада на Насридите е последният бастион на Ал-Андалус на Пиренейския полуостров. Защитена от трудния релеф и укрепените градове, Гранада успява да се противопостави на дългия процес на реконкистата. Въпреки това маврите не успяват да достигнат до единни действия в борбата срещу испанците. На Исабела и Фернандо им отнема повече от десет години, за да сломят съпротивата на Гранада.

През 1484 г. войските на Исабела и Фернандо успяват да пленят султан Мохамад XII. През 1487 г. Мохамад е освободен срещу огромен откуп и успява да си върне властта в Гранада. Междувременно Исабела и Фернандо успяват да наемат рицари от цяла Европа и да модернизират артилерията си с най-новите оръдия. Така Кастилия систематично завладява едно по едно владенията на Гранада. През 1485 г. след продължителна обсада и жесток обстрел е завладяна Ронда, на следващата година пада Лоха, а Мохамад XII отново е пленен и освободен. През 1487 г. се предава и Малага, като по този начин западната част на Гранада попада изцяло в испански ръце. Пробивът на изток е направен през 1489 г., когато Исабела завладява Баса. Обсадата на последната крепост на маврите – Гранада започва през 1491 г. След като испанският лагер е унищожен от пожар, той е построен отново, този път от камък, във формата на кръст, боядисан е в бяло и наречен Санта Фе (Светата вяра). Султан Мохамад XII се предава към края на годината, а на 2 февруари 1492 г. Исабела и Фердинад влизат тържествено в града и получат неговите ключове. По тяхна заповед главната джамия на Гранада е превърната в църква. По-късно същата година е подписан договорът от Гранада, който трябвало да гарантира религиозните права на новите мюсюлмански поданици на Исабела, но той така и не е изпълнен.

Инквизицията[редактиране | edit source]

Предаването на Гранада

Първите постъпки на Исабела и Фернандо за въвеждането на Инквизицията в Кастилия са направени още през 70-те години на 15 в. Още през 1478 г. кралицата получава папска була, с която Сикст IV разрешава преследването на еретици и евреи. Първият процес на Инквизицията в Испания се състои през 1481 г. в Севилия, където първи жертви на религиозния фанатизъм стават 288 новопокръстени евреи – т.нар. марани, за които Инквизицията организира пищно аутодафе. През 1483 г. за Велик инквизитор на Кастилия е назначен изповедникът на кралицата Томас де Торквемада. Под неговото ръководство и с подкрепата на кралската власт само за няколко години Инквизицията в Испания придобива завършен облик, а правомощията ѝ се разпростират и в Арагон.

Прогонването на евреите[редактиране | edit source]

Основна мишена на Инквизицията са заможните юдеи, марани, мориските и мюсюлманите мудехари, в чиито богатства се цели и кралската власт. Торквемада се опитва да убеди кралицата да води политика на религиозна унификация на кралството. Исабела първоначално отказва, но Торквемада успява да убеди Фердинанд, с което Исабела става по-податлива на машинациите на Торквемада. Мараните и приелите християнството мудехари са обвинени, че са приели привидно християнската вяра. По инициатива на Торквемада на 31 март 1492 г. кралицата издава Декрета от Алхамбра, с който заповядва експулсирането на всички евреи, които отказват да приемат християнството.

В отвоюваните от мюсюлманите земи започва поход срещу исляма – рушат се джамии, изгарят се мюсюлмански текстове. Това предизвиква голямо въстание на мюсюлманите и мориските в Гранада през 1499 г., което служи като повод за властите официално да се оттеглят от договора от Гранада и през 1501 г. мюсюлманите също са поставени пред дилемата или да приемат християнството, или да напуснат страната.

Преследванията на религиозните малцинства по време на Исабела става причина за голям емигрантски поток от евреи към Османската империя и от мюсюлмани към Северна Африка. Това се отразява пагубно на бъдещото развитие на испанската икономика, като се има предвид, че по това време евреите са едни от основните кредитори в Европа, а техният капитал е важен стимул за икономическото развитие, от който обаче испанската икономика се лишава в края на 15 в. Това забавя развитието на бъдещите капиталистически отношения в страната.

Заради големите си заслуги за разпространението на католицизма Исабела получава от папа Александър VI титлата Католическа кралица.

Експедицията на Колумб[редактиране | edit source]

Три пъти Исабела отказва да субсидира плановете на Христофор Колумб да открие път към Индиите на запад. През 1492 г. Колумб получава разрешение от Исабела и на 3 август експедицията му се отправя да търси път към Индия. На 12 октомври 1492 г. корабите на Колумб достигат Америка. На следващата година експедицията се завръща в Кастилия, носейки със себе си съкровища от Америка. Така Испания навлиза в своята златна ера и постепенно се превръща в колониална империя. През 1494 г. Исабела, Фердинанд и португалският крал подписват договора от Тордесиляс, с който си поделят света извън Европа. През 1503 г. кралицата създава Секретариат за Индиите, който по късно се превръща във Върховен съвет на Индиите.

Късен портрет на Исабела от 1500 г.

Късни години[редактиране | edit source]

Последните години на Исабела са белязани от опитите ѝ да заздрави връзките на страната с останалите европейски монархии, като по този начин отблъсне френските аспирации към Апенините. Така през 1497 г. кралицата жени сина си Хуан за Маргарита Австрийска, с което поставя началото на обвързването с Хабсбургите в противовес на Франция. Най-голямата ѝ дъщеря Исабела е омъжена за португалския престолонаследник Мигел, другата си дъщеря Хуана Кастилска омъжва за бургундския херцог Филип Хабсбург, а най-малката Катерина Арагонска – за английския крал Хенри VIII. Плановете за децата ѝ обаче постепенно се провалят – синът ѝ Хуан умира през 1497 г., а на следващата година – и дъщеря ѝ Исабела. Така наследник на короната става дъщеря ѝ Хуана Кастилска, която е омъжена за Филип Бургундски, но и която проявява признаци на психично разстройство.

Исабела Кастилска умира на 26 ноември 1504 г. в Медина дел Кампо и е погребана в кралската капела в Гранада.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Перес, Жозеф. Изабелла Католичка. Образец для христианского мира? М., Евразия, 2012.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isabella I of Castile“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.