Изабела Фарнезе
|
||||||||||
Изабела Фарнезе (на испански: Isabel de Farnesio) или Елизабета Пармска (на италиански: Elisabetta Farnese) е втората съпруга на краля на Испания Филип V.
Тя е е динствена дъщеря на Одоардо II Фарнезе, племенница и едновременно доведена дъщеря на Франческо — херцог на Парма от рода Фарнезе, оженил се за вдовицата на брат му Доротея София Нойбургска — майката на Изабела.
Изабела се омъжва за испанския крал през 1714 г. След 1724 г., когато кралят почти полудява, Изабела управлява вместо него и самостоятелно направлява политиката на Испания.
След смъртта на бездетния си чичо Изабела наследява имуществото и земята на Фарнезе и ги присъединява към владенията на испанската корона. Нейният трети син, Филип Пармски, получава земята на Парма и става основател на линията на пармските Бурбони, по същото време когато големият ѝ син, Карлос, в допълнение към короната на Испания получава короната на Двете Сицилии (която след това предава на сина си Фердинанд, а не запазил за Испания).
Деца[редактиране]
Изабела е втората жена на Филип V и му родила 7 деца:
- Карл III (1716—1788);
- Франсиско (1717);
- Мариана-Виктория (1718—1781), омъжена на краля на Португалия Жузе I;
- Филип (1720—1765), Пармски херцог;
- Мария Тереза Рафаела Испанска (1726—1746), 1-ва съпруга на Луи Фердинанд - дофин на Франция;
- Луис Антонио (1727—1785), "Кардинал-инфант", в морганатически брак с дона Мария Тереза де Валябрига и Розас;
- Мария-Антония (1729—1785), съпруга на Виктор-Амадей III Савойски.
| Мария-Луиза Савойска | → | Кралица на Испания (1714 – 1724) | → | Луиза-Елизабет Орлеанска |
| Луиза-Елизабет Орлеанска | → | Кралица на Испания (1724 – 1746) | → | Мария Барбара де Браганса |