Избори за Европейски парламент (2009)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изборите за Европейски парламент (ЕП), единствената институция на Европейския съюз (ЕС), която се избира чрез директни преки избори, се провеждат на всеки пет години чрез всеобщо гласуване.

Изборите за Европейски парламент през 2009 г. се състояват в периода 4-7 юни във всяка една от държавите членки, като на тях се избират 736 депутати, представляващи 500 милиона европейци. Около 375 милиона европейски граждани имат право да участват в изборите, което ги превръща в най-големите транснационални избори в историята.

Първите преки избори за Европейски парламент се провеждат през 1979 г., като дотогава депутатите в ЕП са били определяни измежду членовете на националните парламенти на държавите членки.

В много от областите на дейност на ЕС, Европейският парламент разполага с правомощия за взимане на решения, равни на правомощията на Съвета на министрите на 27-те държави членки. Дори в сфери като земеделие или външна политика, където Парламентът е само консултиран и информиран, неговите обсъждания и резолюции често определят дневния ред на Европейския съюз и могат да повлияят сериозно върху решенията на Съвета. ЕП разполага също с широки бюджетни правомощия и упражнява демократичен контрол върху всички европейски институции.

Избирателна система[редактиране | edit source]

Все още не съществува еднаква избирателна система за определяне на европейските депутати. Вместо това, всяка държава членка е свободна да организира изборите за Европейски парламент съгласно своето национално законодателство и традиции, спазвайки три основни правила:

  • изборите трябва да се основават на пропорционално представителство, независимо дали се използва системата на отворени кандидатски листи или не;
  • избирателната територия може да се раздели на избирателни райони или по друг начин, при условие, че това не нарушава пропорционалността на избирателната система;
  • допуска се да има минимален праг за разпределение на местата, но той не може да надхвърля 5% от общия брой гласове, подадени на национално равнище.

Разпределението на местата за всяка държава членка се основава на принципа на прогресивно намаляваща пропорционалност, като по този начин, въпреки че населението на всяка държава се взема под внимание, по-малките страни избират повече депутати за ЕП, отколкото ако се взема предвид само броят на населението. Тъй като броят на депутатите за всяка държава членка произтича от европейските договори, няма точна формула за разпределение на местата между тях. Промяна в тази конфигурация не може да бъде направена без единодушното съгласие на всички държави членки.

Граждани на ЕС, които живеят в държава членка, различна от държавата на тяхното гражданство, имат право да гласуват в изборите за Европейски парламент и да издигат кандидатурите си в държавата, в която пребивават, като националното изборно законодателство може да определи специфични процедури за това. Относно издигането на кандидатура в държава, различна от държавата на гражданство, в настоящия ЕП има няколко примера за избрани по този начин депутати. Граждани на ЕС, които живеят в чужбина и желаят да вземат участие в изборите в държавата, на която са граждани, могат да го направят съгласно националното законодателство. Някои държави членки - но далеч не всички, разрешават гласуване по пощата и/или откриват избирателни секции в техните посолства или консулства.

Избирателна система в България[редактиране | edit source]

Изборите в България се произвеждат по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване. Преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15% от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа. Гласуването не е задължително.

След европейските избори през юни 2009 г. България ще има 17 депутати в ЕП. Ако Договорът от Лисабон влезе в сила, техният брой ще нарасне на 18.

Избирателни райони: територията на страната, включително секциите извън границите на Република България, представлява един многомандатен избирателен район.

Публикуване на резултатите: Централната избирателна комисия за Европейски парламент (ЦИКЕП) обявява резултатите от гласуването, както следва:

  • получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите - не по-късно от три дни след изборния ден;
  • имената на избраните членове на ЕП от България - не по-късно от 5 дни след изборния ден.

Активно и пасивно избирателно право[редактиране | edit source]

Активно избирателно право: право да гласуват имат българските граждани, които са навършили 18 години и са живели постоянно най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на Европейския съюз и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Всеки гражданин на държава членка на ЕС, който не е български гражданин, има право да избира членове на Европейския парламент от Република България, ако е навършил 18 години, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в България, живял е постоянно най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на ЕС, не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията на България.

Пасивно избирателно право: право да бъде избран за член на Европейския парламент от България има всеки български гражданин, който е навършил 21 години, има постоянен адрес в България, живял е постоянно най-малко през последните две години в България или в друга държава членка на ЕС, няма гражданство в държава извън Европейския съюз и не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода.

Същите условия важат и за всеки гражданин на държава членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, и който иска да бъде избран за член на ЕП от България.


Европейски избори 4-7 юни 2009 г.[редактиране | edit source]

В по-голямата част от държавите членки (Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция и Швеция) изборите ще се проведат в неделя, 7 юни. Латвийците, кипърците, малтийците и словаците ще гласуват на 6 юни, а ирландците - на 5 юни. Изборите във Великобритания и Нидерландия ще бъдат на 4 юни, докато в някои държави членки те ще продължат два дни: в Чехия те ще бъдат организирани на 5 и 6 юни, а в Италия - на 6 и 7.

Резултати от европейските избори през юни 2009 г.[редактиране | edit source]

Резултатите от изборите във всички държави членки ще бъдат публикувани в неделя, 7 юни, след 22 часа Централноевропейско време. Учредителното събрание на новия ЕП ще бъде на 14 юли.

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]