Изворска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изворска река
(Селска река)
42.2042° с. ш. 27.3775° и. д.
42.4008° с. ш. 27.4353° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Бургас
Община Созопол
Дължина35 km
Водосб. басейн109 km²
Начало
Мястона 3,5 km ЮЗ
от село Ивдже войвода
рида Босна
част от Странджа
Координати42°12′15.12″ с. ш. 27°22′39″ и. д. / 42.2042° с. ш. 27.3775° и. д.
Надм. височина386 m
Устие
МястоМандренско езероЧерно море
Координати42°24′02.87″ с. ш. 27°26′07.08″ и. д. / 42.4008° с. ш. 27.4353° и. д.
Надм. височина6 m

Изворска река (или Селска река) е река в Югоизточна България, област Бургас — общини Созопол и Бургас, вливаща се в Мандренското езеро. Дължината ѝ е 35 км.

Изворска река извира под името Селска река от рида Босна (северната част на Странджа) на 338 м н.в., на 3,5 км югозападно от село Индже войвода, Община Созопол. Тече в посока север-североизток и север в дълбока долина. За разлика от повечето странджански реки долината ѝ е сравнително слабо залесена. В района на село Крушевец долината ѝ се разширява, след което отново навлиза в дълбока, на места каньоновидна долина. След село Извор долината ѝ става широка, а в най-долното ѝ течение коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се в югоизточния залив на Мандренското езеро на 1,8 км югозападно от село Твърдица.

Площта на водосборния басейн на Изворска река е 109 км2.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен проток

  • ← Юртенска река
  • ← Козарска река
  • → Небитски дол
  • → Каялъдере (Казълджийка)

Пълноводието на реката е през февруари-март, а лятно-есенните месеци от август до октомври са маловодни.

По течението на реката в Община Созопол са разположени 3 села: Индже войвода, Крушевец и Извор

В най-долното течение водите на реката макар и малко се използват за напояване

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 222.