Изворът на Белоногата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изворът на Белоногата, Харманли

„Изворът на белоногата“ е поема от Петко Славейков, написана през 1873 г.

В нея се разказва за красивата българска девойка Гергана, която везирът среща на селската чешма и се опитва да склони да го последва в Истанбул. Тя обаче му доказва, че дори да отиде с него, не би го обикнала така, както обича родния си край, родителите и любимия Никола. Така турчинът я оставя, впечатлен от решителността ѝ, но във втората част на поемата Гергана "залинява" и умира, защото сянката ѝ е вградена в чешмата.

Това е едно от най-изследваните произведения в българската литература и за него са изписани томове. Повечето критици се насочват към обединителната функция на образа на Гергана, към събирателния образ на българката, към силата на духа ѝ, към красотата на българското село.

Поемата събира в стиховете си всички онези неща, които Славейков е сметнал, че биха могли да обединят и събудят българския народ в дните преди последните борби за свобода.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Текстът на поемата