Извор (Област Перник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
: За другите български села с име Извор вижте пояснителната страница.
Изво̀р е село в Западна България. То се намира в община Радомир, Област Перник.
| Извор (Област Перник) | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 565 [1] |
| Надм. височина: | 670 m |
| Пощ. код: | 2415 |
| Тел. код: | 07724 |
| МПС код: | РК (Пк) |
| Администрация | |
| Област: | Перник |
| Община: - кмет |
Радомир Красимир Борисов (БСП) |
| Кметство: - кмет |
Извор Ирена Стоянова (СДС) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Намира се на югозапад от град Радомир в северното подножие на Конявско-Милевската планинска група. В близост до главния път София (50км.) - Кюстендил (39км.). Най-голямото село в южната част на Радомирската котловина. Съседни села: Кленовик (на изток), Дебели лаг (на запад), Углярци (на юг).
Името Извор идва от това, че в района му има много извори. Част от изворите са каптирани и захранват с питейна вода и съседни села. Най - голямата река течаща в землището на селото е Косматица с основен приток Негомийска река. Тя се влива в река Струма. На нея е изграден микроязовир "Извор". Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството, като главната част са частното и дребното земеделие. Има основи за развитието на туризъм, няколко паметника, църквата "Св.Троица" - реставрирана, манастира "Св. св. Петър и Павел" - в процес на реставрация, хижа "Момин кладенец" и хижа "Ведрица". До 1989 г.e развит първичният сектор на стопанството. Център на аграрно-промишлен комплекс. През 1980 е открит цех към завода за заваръчни машини "Кракра" - гр.Перник. Цехът е приватизиран в началото на 90те, като в момента е под името "МАЛОГАБАРИТНА ЗАВАРЪЧНА ТЕХНИКА" АД, с.Извор.
[редактиране] История
Село Извор е средищно селище в Мраката, древно име на хубавия Радомирски край, многократно опожаряван през Византийското и Османското робство. Дълго време този район е потъвал в мрак и пълно безмълвие. В началото на 14 век, през Второто българско царство, отношенията между Сърбия и България рязко се влошават. Цар Михаил Шишман заточва жена си Ана Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, и между тях започва безмислена война. Загинал в нея и самият Шишман. Част от Мраката е завладяна и войната завършва с подписването на мирен договор на 02.08.1330 г. в крепостта Извор, която става и гранична крепост между България и Сърбия. Село Извор се споменава в турски регистър от 1479 г. Около 1860г. е основано килино училище. През 1955 г. към селото са пресъединини с. Търновец (отбелязано в турски документи от 1576 г., като Търнилофча, Търниловец) и с. Канджулица, сега гара Александър Димитров, през 1957г. Териториално към селото принадлежат и вилна зона "Извор", махала "Пириница" и махала "Хладни клисури". До 1971г. селото е било център на селищна система.
[редактиране] Религии
Цялото население е съставено от православни христяни. В селото има Манастир, който се казва "Св. св. Петър и Павел" и се намира на 2 км над селото в подножието на северните склонове на Конявска планина.
Кратка история на манастира "Св. св. Петър и Павел" със старото име Св.Дух
Кога е съграденъ манастиръ,колко обитатели е ималъ и кога е разрушенъ,нищо се не знае.По разкопкитъ личи,че е имало голъми сгради съ пространена дворъ и много имоти,че всичко това е било заграбенои освоено отъ единъ турчинъ и пръобърнато на чифликъ. До 1876 година существувало развалини отътози монастиръ,само източната частъ оъ храма,(Св.Олтаръ);личела неразрушена-другитъ сгради около него са унищожени и опустошени-неизвъстно кога-отъ турците. Събръменици отъ турското владичество разказватъ,че бегътъ забранявала на богомолцитъ да посъщаватъ тая свътиня,поругана отъ невърния агарянецъ.
В манастира са намерени плочи ,които били разрушени.Но по-късно хората ги залепили и те били на Старобългарски.Но ги превели на Български и сега са в манастира
[редактиране] Обществени институции
- Кметсво с. Извор
- Читалище "Отец Паисий" разполагащо с бибилиотека, киносалон, ритуална зала за сключване на граждански бракове.
- Основно училище "Иван Вазов"
- Поща
- Селска здравна слежба
- Аптека
- Селскостопанска аптека
- Ветринарна лечебница
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Манастир "Св. св. Петър и Павел" на 2км от селото. В момента се реставрира.
- Църква "Св.Троица" построена през 1860г., със стенописи.
- В местността "Градище" (развалини от тракийско селище) и пещера "Градището" - с.Извор (с дължина 31 метра).
- Читалище "отец Паисий" основано през 1927. Развива активна дейност. Детски фолклорен ансабъл "Изворче", сурвакарска група.
- ОУ "Иван Вазов" училището съществува от 1924 година
- чешми с корита в местностите "Въртешките", "Влашки извор", "Изворите".
- хижа "Момин кладенец" на 4км от селото. Леглова база и хижар.
- хижа "Ведрица" 12км от селото и 8км от хижа "Момин кладенец". Намира се в защитена вековна гора - местността "Колош". Там се намира растението ведрица(Fritilaria tenella L.), чието име носи. Посещението на хижата става след предваритерна заявка.
- природната забележителност "Янкьовец" (находище на диви божури и вековна дъбова гора) - 1,45 ч. от хижа "Момин кладенец".
- яз. Извор на р.Косматица. До язовира се намира лесопарк "Дружба", на 1км северозападно от с.Извор. Намира се на пътя София-Кюстендил-Скопие. Подходящ е за риболов. Зарибен е с бяла риба, мряна, скобар, клен и други сладководни риби. Посетителите на язовира могат да получат храна в хан “Хладни клисури” и механа "Рибарска среща", които се намират до шосето.
- вр. Колош (1314 м.) най-високия върх на Колош планина, която е част от Конявско-Милевската планинска група. Намира са на 2,30 ч. от хижа "Момин кладенец". При ясно време се открива невероятен панорамен изглед към планините Рила, Витоша, Голобърдо, Любаш планина и първенеца на Конявска планина - връх Виден (1487 м).
[редактиране] Редовни събития
- Ежегодно суровакане на Васильов ден по стар стил.
- Ежегоден Великденски събор.
- Ежегоден второюнски събор.
- Деветосептемврийски събор.
- Двадесетидеветиюлски събор.
Ежегодно се организират от читалище "Отец Паисии" три събора - пролетта на местността "Бачище", лятото - на манастира "Св Петър" и есента на ж.п.гарата "Александър Димитров" - някога Канджулица.
[редактиране] Личности
Селото е родно място на хайдут Миленко, боен саратник на небезизвестния Ильо войвода жив изгорен от турците в съседното село, Кленовик.
Най-изтъкнатата личност от селото е земеделският трибун Борис Бумбаров, саратник на Стамболийски и на братята Никола Д. Петков и Петко Д. Петков. Бил е народен представител и министър, десет години в емиграция след 9 юни 1923 г. с три присъди, от които едната на смърт. Той, който без време си отиде, като неуморим борец и защитавайки своя съюз и българското село от всевъзможни посегателства. До пенсия не се е добрал и никаква недвижима собственост не е завещал. Оставил на поколенията само чистото си име на достоен политик, безпределно предан на род и Родина.
Страницата е направена по данни на инж.Васил Занчев родом от това село. Той е бил дългогодишен зам. министър на Енергетиката.
Енциклопедия на България, том.3 1982
