Изгаряне
| Изгаряне | |
| Класификация | |
|---|---|
| МКБ-10 | Т20-Т32 |
Изгарянето (на латински: combustio) представлява увреждане на кожата и подлежащите ѝ структури, понякога съчетано с общи реакции от страна на организма, в резултат от действието на различни физични или химични фактори.
Съдържание |
Класификация [редактиране]
Изгарянията могат да се класифицират според различни фактори, като най-разпространените са причината за изгаряне, неговата дълбочина и големината на изгорената площ. В зависимост от етиологичния фактор, изгарянето може да се дължи на висока температура, електрически ток, химически съединения и йонизираща радиация. В зависимост от дълбочината, изгарянията се разделят по 3 или 4 степенни скали, а също така могат да се определят като повърхностни или дълбоки, епидермални, дермални и т.н.
Етиология [редактиране]
Термично изгаряне [редактиране]
- Пламъкови — най-честите изгаряния при възрастни. Причиняват се от директен контакт с огън. Могат да бъдат обширни и дълбоки, често са съчетани с инхалационни изгаряния от пушечни газове и инхалационна интоксикация (при пожари в затворени помещения).
- От горещи течности — по-чести при децата. Причиняват се от различни нагорещени течности (вода, мляко и други течности).
- От горещи водни пари — инцидентно при спукване на парни котли, радиатори и тръби с водна пара. Могат да бъдат обширни и засягат изцяло откритите части на тялото, но рядко са дълбоки, тъй като водната пара бързо отдава топлина и температурата ѝ рязко пада при досег с тялото.
- Контактно — при директен контакт с нагорещен предмет. Могат да бъдат дълбоки, но рядко са обширни.
Електрическо изгаряне [редактиране]
Електрическият ток причинява местни увреди (electrocombustio) и общи поражения (електрошок, electrocutio). Поради начина на протичане през човешкото тяло, често изгарянето на кожата е малко и не съответства на големите увреди под кожата — мускули, фасции, нерви, съдове, кости. Електрическият ток причинява изгаряния по контактен път, чрез искра, волтова дъга и т.н. Особен вид електрически изгаряния са тези от атмосферно електричество при удар от мълния (fulminatio) и електрическа гангрена причинена от високоволтов ток.
Химическо изгаряне [редактиране]
Лъчево изгаряне [редактиране]
Дълбочина [редактиране]
Съществуват различни класификации на изгарянията според дълбочината им. Те се класифицират по 3 или 4 степенни скали, а така също могат да се определят като повърхностни и дълбоки. С методично указание №2 от 20 декември 1995 г. на МЗ, в България дълбочината на изгарянията се определя по 3 степенна скала, съобразно скалата на Международната асоциация по изгаряния (ISBI):
- I степен — епидермални изгаряния
- II степен — дермални изгаряния
- II-а степен — повърхностни дермални изгаряния
- II-б степен — дълбоки дермални изгаряния
- III степен — субдермални изгаряния
Епидермалните изгаряния и повърхностните дермални изгаряния се дефинират като повърхностни, а дълбоките дермални и субдермалните изгаряния като дълбоки.
Изгаряния първа степен се лимитират до червенина (еритема, erythema), бяла грапавина или по-слаба болка може да има на мястото на нараняването. Тези изгаряния включват епидермиса, повечето слънчеви изгаряния са от типа първа степен.
Изгарянията втора степен показват еритемата, зачервяване с повърхностно образуване на мехури, може да има повече или по-малко болка, в зависимост от степента на замесеност на нервни окончания и нерви, този вид изгаряния въвличат повърхностния дермитис (папиларен, papillary), но може и да включват дълбок кожен (ретикуларен, reticular) слой.
По-голямите (сериозни) изгаряния от втора степен могат да бъдат причинени от контакт с вряла, вряща вода.
При трета степен - когато епидермисът е загубен и има щета на подкожната тъкан. Жертвите на изгряния ще покажат крайно увреждане на епидермиса, понякога мъртва тъкан ще има на мястото. Може да има загуба на снопове коса и кератин, и да е необходима хирургична намеса по трансплантиране на тъкан.
При четвърта степен се наранява мускул, сухожелие и сухожилна тъкан, с катстрофална увреда за хиподермиса. Има синдром наречен en:compartment syndrome при тази степен на изгарне, който може да е животозастрашаващ. В случай, че няма опасност за живота, трансплантиране на тъкан се изисква.
Патогенеза [редактиране]
Клинична картина [редактиране]
Диагноза [редактиране]
Лечение [редактиране]
В първоначалния момент всички изгаряния са стерилни, тъй като възникват от въздействието на висока температура. След това обаче върху изгорената кожа се появяват признаци на възпаление. Изгарянето се превръща в рана, отворена за всякакви микроби. Често това, което според някои "съвети" се препоръчва за облекчаване на болката на изгореното място, може да стане източник на инфекция. Най-ефективното средство при всяко изгаряне е охлаждане на изгорената повърхност. Използвайте всичко, което ви е под ръка: студена вода, сняг, лед от хладилника, замразен продукт, за предпочитане в опаковка.
Студът спира развитието на инфекция
и за известно време успокоява болката. След охлаждането изгореното място се обработва в съответствие със степента на изгаряне. Признаци за изгаряне от първа степен са лекото зачервяване или малката подутина на кожата. Трябва да се обработят с разтвор на калиев перманганат, ако площта на изгарянето не е голяма. В противен случай обаче трябва да се нанесе мехлем против изгаряне или да се обработва мястото с аерозол 3-4 пъти дневно. Желателно е в домашната аптечка да има пантенол или друг мехлем, който да предпази по-дълбоките слоеве на кожата от проникване на изгарянето. През лятото най-често изгарянията са от слънцето. Първа помощ при тези изгаряния е отново максималното охлаждане. За това ще помогне и водата в морето или пък една изпита чаша айрян или студена вода. При слънчевите изгаряния
не трябва да се използват течности, съдържащи спирт
Много хора смятат, че като натрият нараненото място с одеколон, всичко ще мине. Това е заблуда. Одеколонът, т.е. спиртът, предизвиква още по-голямо раздразване на кожата. Ако имате изгаряне от втора степен, то като правило е съпроводено с образуването на водни мехури. Тънката кожичка на мехура не трябва да се премахва в никакъв случай. Повърхността под нея е много болезнена. Само със стерилен инструмент може да се пробие обвивката, за да изтече течността, намираща се под нея. Раната трябва също да се намаже с някакъв мехлем, препоръчван за тази цел, а после да се покрие със стерилна марля и да се завърже с бинт. Не трябва да се използват лепенки, защото те затрудняват достъпа на въздух, а за зарастването на раната е необходим кислород. Превръзката трябва да се сменя всеки ден. Тя се сваля, когато раната започне да зараства. Такива изгаряния по правило минават след 1-2 седмици. Всички тези мерки могат да се приложат в домашни условия, ако е изгорена малка повърхност от кожата. Големите изгаряния трябва да се лекуват от специалист. Неправилното лечение на изгаряния може да има непредвидими последици. Изгарянето от трета степен образува рана, напълно лишена от горен слой кожа. Могат да пострадат и по-дълбоколежащите тъкани. Тези изгаряния са светлосиви или светлокафяви, леко плътни на пипане. В тези случаи не може да се прилага никакво самолечение - необходима е специализирана лекарска помощ.
Източници [редактиране]
- Спешна хирургия, А. Пинкас и Ив. Виячки, изд. „Арсо“, София, 1998, ISBN 954-8967-31-4
- Schwartz's Principles of Surgery, осмо издание, F. Charles Brunicardi, Dana K. Andersen, Timothy R. Billiar, David L. Dunn, John G. Hunter, Jeffrey B. Matthews, Raphael E. Pollock, Seymour I. Schwartz, изд. „McGraw-Hill“, New York, 2005, ISBN 0-07-141090-2
- Спешна медицинска помощ, Г. Златарски и М. Миланов, изд. „Венел“, София, 1998, ISBN 954-8033-25-9
- Хирургия — Основи на хирургията, том 1, второ издание, Д. Дамянов, изд. „Знание“, София, 2007, ISBN 978-954-621-230-6
- Частичен превод на burn за степени на изгарянията.
Външни препратки [редактиране]
