Изенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Изенбург
Графство Изенбург, 1400 г.

Графството Изенбург (на немски: Grafschaft Isenburg, Ysenburg) е регион в Германия в южен Хесен и Касел. Първата резиденция на Изенбургите е замъка Изенбург в днешния район Нойвид в Рейнланд-Пфалц. Граф Волфганг Ернст I фон Изенбург-Бирщайн е издигнат на 23 май 1744 г. на княз от император Карл VII.

През 1806 г. княжеството Изенбург-Бирщайн влиза в Рейнския съюз и обединява всичките изенбургски владения. През 1815 г. княжеството е към Австрия. През 1816 г. голяма част от него е към Велико херцогство Хесен.

Линии[редактиране | edit source]

  • Изенбург се разделя през 1137 г. на:
    • Изенбург, по-късно Изенбург-Браунсберг, разделя се ок. 1210 г. на:
    • Изенбург-Кемпених (1197–1424)
    • Изенбург-Лимбург (от 1137), дели се 1146 на:
      • Изенбург-Коверн (1146–1260)
      • Изенбург-Гренцау (от 1146, дели се 1287 на:
        • Изенбург-Аренфелс (дo 1371, чрeз жeнитбa на Изенбург-Вид)
        • Изенбург-Клеберг, дели се 1340 на:
          • Изенбург-Гренцау (дo 1439)
          • Изенбург-Бюдинген (от 1340, 1442 имперски графове), дели се 1511 на:
            • Изенбург-Ронебург (дo 1601)
            • Изенбург-Бирщайн (от 1511) дели се на:
              • Изенбург-Бюдинген (от 1628) дели се 1685 на:
                • Изенбург-Бюдинген, от 1840 князe цу Изенбург-Büdingen (дo днес)
                • Изенбург-Вехтерсбах
                • Изенбург-Меерхолц (дo 1929)
                • Изенбург-Мариенборн (дo 1725)
              • Isenburg-Офенбах (от 1631) дели се 1685 на:
                • Изенбург-Бирщайн , 1744 князe, от 1918 'Изенбург' (дo днес)
                • Изенбург-Филипсайх (дo 1920)

Литература[редактиране | edit source]

  • Hellmuth Gensicke: Landesgeschichte des Westerwaldes. 3. Auflage. Historische Kommission für Nassau, Wiesbaden 1999, ISBN 3-922244-80-7.
  • Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 7., vollst. bearb. Aufl., Beck, München 2007, ISBN 3-406-54986-1, S. 311 ff.

Външни препратки[редактиране | edit source]