Изискване за чистота на кръвта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изискването за чистотата на кръвта е механизъм за ограничаване гражданските права на Сефарадите и Мудехарите по времето на Реконкистата в Испания. Ограниченията засягат т.нар. марани, конверси и нови християни във връзка с подозренията, че тайно практикуват старата си религия - криптоюдаизъм и криптоислямизъм.

Съдържание

Чистота на кръвта [редактиране]

Изискването за чистота на кръвта (на испански: limpieza de sangre), (на португалски: Limpeza de sangue) се отнася за придворните служители и духовенството. За заемането на висши държавни и църковни постове се изисква задължително доказване от страна на кандидата, че същия притежава т.нар. "добра кръв", т.е. че произхожда от род на изконни християни. Изискването е въведено след въстанието на Педро Сармиенто в Толедо през 1449 г. Папа Николай V се противопоставя, но изискването се прилага от местните органи на власт, в университетите, при възлагането на военни поръчки и т.н.[1]

История [редактиране]

Изискването за чистота на кръвта е въведено в хода на Реконкистата през 15 век, като след въвеждането на инквизицията в Испания и особено след изгонването на евреите от Испания служи за ограничаване влиянието върху обществения живот и процеси от крипто-евреите. Папството (в лицето на папа Александър VI) през 1496 г., т.е. две години преди смъртта на първия велик инквизитор Томас де Торквемада, одобрява статута за чистота на кръвта за Ордена на йеронимитите.

В същото време изискването е нещо обичайно сред испанската аристокрация, като ритуално само при съмнение за смесена кръв, набедения си реже вените на ръката, за да покаже, че кръвта му е синя. Така възникват и редица легенди за "благородството на синята кръв" и т.н. Постепенно през 16 век прилагането на изискването за чистота на кръвта се превръща в нещо като ритуална мания сред благородничеството и аристокрацията при заемането на светски и религиозни постове и при приемането в различни гилдии в империята на Карл V. През 1522 г. изискването за чистота на кръвта обхваща университетите в Саламанка, Валядолид и Толедо. Органическият устав на Университета в Толедо предвижда, че изискването се прилага към потомците на евреите или маврите. 


Едва през 1804 г. Фернандо VII нарушава това изискване женейки се без санкцията на Съвета за установяване на чистотата на кръвта за поредната си съпруга. През 1865 г. е премахнато в Испания изискването за доказване на чистота на кръвта, за прием в армията, а малко след това и за постъпване във флота. През 1870 г. престава да се прилага изискването за доказване чистотата на кръвта като критерий за допускане до професорските катедри и до висшите длъжности в публичната администрация на Испания.

В началото 20 век, след излизането на книгата на англичанина Стюарт Чембърлейн "На какво се крепи XIX век", расовата теория става много популярна и модерна, връщайки се към аналогиите от миналото на Западна Европа, а именно към историята на Испания в частност. След Първата световна война расовата теория и изискването за доказване на чистота на кръвта е прието от малката Германска работническа партия. През 1930 година с излизането на "Митът на XX век" се оформя националсоциалистическия мироглед, който напълно споделя изискването за доказване чистота на кръвта. В Третия Райх е въведено т.нар. свидетелство за арийски произход, след което са приети и т.нар. Нюрнбергски закони.

Източници [редактиране]

  1. Pablo A. Chami. Estatutos de Limpieza de Sangre

Вижте също [редактиране]

Литература ((es)) [редактиране]

  • Caro Baroja, J. (1978, 2.ª ed.): Los judíos en la España Moderna y Contemporánea, Istmo, Madrid, 3 vols.
  • Castro, Americo: SIMBIOSIS CRISTIANO-JUDAICA. LIMPIEZA DE SANGRE E INQUISICIÓN.
  • Hering Torres, Max Sebastián "LIMPIEZA DE SANGRE" ¿RACISMO EN LA EDAD MODERNA?
  • Greenwood Davydd J (1978) PUREZA DE SANGRE Y NOBLEZA EN EL PAÍS VASCO Y CASTILLA: CONCEPTOS NATURISTAS, VARIEDADES DEL ORDEN SOCIAL Y AUTONOMÍA DE LA NATURALEZA - Ethnica: revista de antropología, ISSN 0210-560X, Nº. 14, 1978 , pags. 161-182
  • Mendoza Alonso, C. (1986): Judío, Enciclopedia General Ilustrada del País Vasco, San Sebastián, Auñamendi
  • Albert A. Sicroff. (1985, tesis de 1955): Los Estatutos de Limpieza de Sangre. Conrroversias entre los siglos XV y XVII, Taurus, Madrid.