Стари християни
Старите християни (cristiano viejo на испански и cristão velho на португалски) са социална група и правна категория в Испания и Португалия от края на 15 век до 19 век, включваща хората, които нямат сред предците си нови християни, т.е. покръстени евреи, маври и цигани.[1]
През 1449/50 години в Испания и Португалия са приети закони, ограничаващи достъпа на конверси до обществения живот, вследствие на които само стари християни са могли да бъдат ръкополагани в църквата и да заемат правителствени и военни служби. Ограничават се и правата за свободно местожителство в някои градове с важно стратегическо местоположение на Иберийския полуостров на конверсите, като само чистокръвни християни могат да свидетелстват срещу християни в съда.
С цел да може да ползва в пълен обем правата си, християнинът е бил длъжен да се лигитимира с документ, удостоверяващ "чистота на кръвта" (на испански Limpieza за Sangre).
През 1611 г., папа Павел V разширява прилагането на изискването за "чистота на кръвта" за заемане на всички постове в Католическата църква.
През 1773 г. Португалия, а в периода 1850 - 1870 и Испания премахват от законодателството си привилегирования статут на старите християни.
Източници [редактиране]
- ↑ Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 236-251 (Конверси и марани). Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
Библиография [редактиране]
- J. Lúcio de Azevedo. História dos Cristãos Novos Portugueses. Lisboa, Clássica Editora, 1989.
- David M. Gitlitz. Secrecy and deceit: the religion of the crypto-Jews. Philadelphia, Jewish Publication Society, 1996. ISBN 0-8276-0562-5.
