Изкуствен интелект

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
РобоКъп е състезание за роботи с изкуствен интелект

Изкуственият интелект е наука за концепциите, които позволяват на компютрите да правят неща, които за хората изглеждат разумни.[1] Изкуственият интелект има способност да анализира окръжаващата го среда и да предприема действия, които увеличават възможността за постигане на определени цели.[2] Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от информатиката.[3]

По друг начин казано, изкуственият интелект е наука за концепциите, методите и средствата за създаване на интелигентни компютърни програми и изследване на естествения интелект чрез компютърни системи.

Теорията на изкуствения интелект се основава на твърдението, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от Древността.[4] В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката.[5][6][7]

Изследванията в областта на изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно.[8] Тези направления възникват около определени институции, работата на отделни изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение, планиране, общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти.[2][3][9][10]

Дефиниции и критерии[редактиране | edit source]

Обикновено към реализацията на "интелигентни" системи, се подхожда по модела на човешкия интелект. По този начин се обособяват две основни направления:

  • символно (семиотично, низходящо) на основата на моделирани "високи" мисловни процеси у човека.
  • невро-кибернетично (невронно, възходящо) на основата на моделирани "ниски" структури от човешкия мозък, неврони.

В момента не съществува система за изкуствен интелект отговаряща на основните задачи, изброени по-горе . Бъдещи успехи в изследването на аналоговите и възвратимите изчисления могат да спомогнат за голям напредък в построяването на изкуствен интелект.

Все още не е определено теоретично кои условия покриват изискването за интелигенгтност (съществуват обаче, доста хипотези, пр. хипотезата Нюел-Саймън.

През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект.

Изкуственият интелект е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици изкуственият интелект може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по достоверност.

При създаване на изкуствен интелект трябва:

  • Да се вгради интерес към придобиване обработка и запазване на нови данни - любопитство
  • Да се вгради начално обучение за това къде, кога и как се записват и как се извличат знания от базата данни
  • Да се предостави възможност за натрупване на знания под формата на картина звук и допир
  • Всяка получена информация се оценява съобразно всяка свързана натрупана информация с последвало оценяване на достоверност

- Всяка информация която получава да се определя с стойност на достоверност T-(0<T<100) [%] (коефициента се определя съобразно свързана неидентична информация)

Школи[редактиране | edit source]

Може да се обособят две основни школи с различен подход към изкуствения интелект.

Конвенционален изкуствен интелект[редактиране | edit source]

Основно се използват методи за самообучение на машината, основани на формализъм и статистически анализ. Методи на Конвенционалния изкуствен интелект:

  • Експертни системи: програми, които работят по определени правила, обработват голямо количество информация и в резултат извеждат заключение по нея.
  • Разсъждение на основата на аналогични случаи (анг. Case-based reasoning).
  • Баесова мрежа.
  • Дърво на решенията
  • Поведенчески подход: модулен метод за изкуствен интелект, при който системата се разделя на няколко сравнително автономни програмни поведения, които се задействат в зависимост от измененията във външната среда.

Изчислителен изкуствен интелект[редактиране | edit source]

Използва интерактивни разработки и обучение. Самообучение основано на емпирически данни и асоциирани с тях "гъвкави" изчисления и не-символен изкуствен интелект. Основни методи:

История[редактиране | edit source]

В началото на XVII век Рене Декарт излага механистическата теория. В 1623 г. Вилхелм Шикард (Wilhelm Schickard) създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал (1643) и Готфрид Лайбниц (1671). Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. В XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина

Съвременност и изкуствен интелект[редактиране | edit source]

Някои от най-впечатляващите обществени системи с изкуствен интелект: Deep Blue — побеждава световния шампион по шах. Mycin — една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар. 20q — проект основан на идеята за изкуствен интелект, по мотиви на класическата игра «20 въпроса». Добива популярност след появата на страницата . Гласово разпознаване - системи от типа ViaVoice способни да обслужват потребителите.

Къде използват изкуствен интелект?[редактиране | edit source]

Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност.

Изкуственият интелект в литературата[редактиране | edit source]

В художествената литература (фантастика) и киното, изкуственият интелект все повече се изобразява като сила, стремяща се да свали властта на човека (HAL 9000, Skynet, Colossus и Матрицата) или във формата на обслужващ прибор хуманоид (C-3PO, Data, KITT и KARR, Двестагодишният човек).

Основни области на използване[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Нишева М., Д. Шишков. Изкуствен интелект, Добрич, “Интеграл” 1995, с.11
  2. а б Russell 2003.
  3. а б Poole 1998.
  4. McCorduck 2004, с. xviii, 3, 34, 340-400.
  5. Russell 2003, с. 28.
  6. Kurzweil 2005, с. 265.
  7. NRC 1999, с. 216–222.
  8. McCorduck 2004, с. 424.
  9. Luger 2004.
  10. Nilsson 1998.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]