Изкуствен интелект

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изкуственият интелект (абревиатура ИИ; на англ. език - Artificial intelligence, AI) е дял от информатиката, изучаващ разработката на изчислителни системи способни на разумни разсъждения и действия. Често пъти ИИ се занимава с проблеми за които не съществува конвенционален алгоритъм.

Интелигентен хуманоиден робот от Honda

Съдържание

1 Дефиниции и критерии
2 Школи
- 2.1 Конвенционален ИИ
- 2.2 Изчислителен ИИ
3 История
4 Съвременност и ИИ
5 Къде използват изкуствен интелект?
6 Изкуственият интелект в литературата
7 Основни области на използване
8 Вижте също
9 Външни препратки

[редактиране] Дефиниции и критерии

Обикновено към реализацията на "интелигентни" системи, се подхожда по модела на човешкия интелект. По този начин се обособяват две основни направления:

символно (семиотично, низходящо) на основата на моделирани "високи" мисловни процеси у човека.
невро-кибернетично (невронно, възходящо) на основата на моделирани "ниски" структури от човешкия мозък, неврони.

В момента не съществува система за изкуствен интелект отговаряща на основните задачи, изброени по-горе . Бъдещи успехи в изследването на аналоговите и възвратимите изчисления могат да спомогнат за голям напредък в построяването на ИИ.

Все още не е определено теоретично кои условия покриват изискването за интелигенгтност (съществуват обаче, доста хипотези, пр. хипотезата Нюел-Саймън.

През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява ИИ.

ИИ е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици ИИ може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по достоверност.

[редактиране] Школи

Може да се обособят две основни школи с различен подход към ИИ.

[редактиране] Конвенционален ИИ

Основно се използват методи за самообучение на машината, основани на формализъм и статистически анализ. Методи на Конвенционалния ИИ:

Експертни системи: програми, които работят по определени правила, обработват голямо количество информация и в резултат извеждат заключение по нея.
Разсъждение на основата на аналогични случаи (анг. Case-based reasoning).
Баесова мрежа.
Дърво на решенията
Поведенчески подход: модулен метод за ИИ, при който системата се разделя на няколко сравнително автономни програмни поведения, които се задействат в зависимост от измененията във външната среда.

[редактиране] Изчислителен ИИ

Използва интерактивни разработки и обучение. Самообучение основано на емпирически данни и асоциирани с тях "гъвкави" изчисления и не-символен ИИ. Основни методи:

Невронна мрежа: Система с отлични способности за разпознаване.
Не-ясна система: методи за разсъждение в условия на неопределеност.
Еволюционни и Генетични алгоритми: тук се използват понятия, свързани основно с биологията, като популация, мутация и естествен подбор за усъвършенстване на решенията в задачите. Тези изчисления се делят на еволюционни алгоритми, генетически алгоритми и методи на "сборен" интелект (например, "мравешки" алгоритъм).
Обучение с утвърждение: Група от методи за автоматично обучение, отличаващи се със способността си да функционират без необходимост от примерни решения на поставения проблем.

[редактиране] История

В началото на XVII век Рене Декарт излага механистическата теория. В 1623 г. Вилхелм Шикард (Wilhelm Schickard) създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал (1643) и Готфрид Лайбниц (1671). Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. В XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лавлейс разработват програмируема изчислителна машина

[редактиране] Съвременност и ИИ

Някои от най-впечатляващите обществени ИИ системи: Deep Blue — побеждава световния шампион по шах. Mycin — една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар. 20q — проект основан на идеята за ИИ, по мотиви на класическата игра «20 въпроса». Добива популярност след появата на страницата . Гласово разпознаване - системи от типаViaVoice способни да обслужват потребителите.

[редактиране] Къде използват изкуствен интелект?

Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата, и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност.

[редактиране] Изкуственият интелект в литературата

В художествената литература (фантастика) и киното, ИИ все повече се изобразява като сила, стремяща се да свали властта на човека (HAL 9000, Skynet, Colossus и Матрицата) или във формата на обслужващ прибор хуманоид (C-3PO, Data, KITT и KARR, Двестагодишният човек).

[редактиране] Основни области на използване

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки