Излизане в открития космос

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Излизането в открития космос е действие извършено от космонавт, който е отделечен от Земята и е извън космически кораб. Терминът по-често се използва за разходка направена извън космически кроаб обикалящ около Земята (космическа разходка), но може и да се отнася за разходка направена по повърхността на Луната (лунна разходка).

Поради различните конструкции на ранните космически кораби, космическите програми на САЩ и СССР дефинират термина „излизане в открития космос“ по различен начин. Руснаците го дефинират като състояние на космонавта във вакуум. Американците вчитат че излизането е започнало, когато скафандъра бъде включен към енергията на батерията му.

На 18 март 1965 г. Алексей Леонов излиза през шлюза на космическия кораб Восход 2 в откритото космическо пространство, привързан със специално здраво въже.

Престой извън кабината на Восход - 20 минути, извън шлюза в открития космос - 12 минути, при което се отдалечава на разстояние до 5 m.

Това е първото излизане на човек извън борда на космически кораб в откритото космическо пространство.

[редактиране] Опасности

Излизанията в открития космос са опасни поради много различни причини. Основната е сблъсък с космически отломки. Скоростта, която се развива в орбита на 300 км над Земята (типично за мисия на совалка), е 7,7 км/с. Това е скорост приблизително десет пъти по-висока от скоростта на куршум. Това означава, че частица приблизително 100 пъти по-малка от куршум ще има същия ефект при тази скорост. Почти всяка космическа мисия създава още орбитиращи отломки, така че този проблем ще става все по-сериозен.

Друга опасност идва от факта, че външните условия в космоса се симулират по-трудно преди началото на мисията, въпреки че приблизителни симулации могат да се осъществят в съоръжения като хидро-лабораториите в тренировъчния център "Гагарин" в Звездния град и лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА. Излизания в космоса не се правят за рутинни операции заради техния риск. Поради това тези излизания се планират към края на разработката на проекта, когато се открият проблеми, а понякога и дори по време на самата мисия. Изключителната опасност на излизанията в открития космос неизбежно води до емоционално напрежение за космонавтите.

Други възможни проблеми включват отделяне на космонавта от кораба или пробиване на скафандъра, което би довело до дехерметизация и би причинило хипоксия и бърза смърт, ако космонавтът не се внесе бързо в херметизиран космически кораб.

Един космонавт е претърпявал пробиване на скафандъра. По време на мисията STS-47 малка пръчка пробила ръкавицата на един от астронавтите (името му не е разкрито, но е бил или Джери Л. Рос или Джей Апт). Пробилият обект се задържал на място и не причинил осезаема дехерметизация и не е бил забелязан до благополучното прибиране на космонавтите в Атлантис.

Излизането в открития космос на Алексей Леонов също не минало безпретятствено. По време на излизането, скафандърът на Леонов се издул до такава степен, че вече не могъл да влезе и да затвори вратата на шлюза на Восход-2. Тъй като дишал чист кислород, той успял да намали налягането на скафандъра си до под 28 kPa и с усилие да се прибере.

Към 2009 г., не е имало катастрофални инциденти по време на излизане в космоса и никой космонавт или астронавт не е загивал по време на такова. Имайки предвид значителната опасност, присъща на излизането в космоса, и риска за астронавтите, някои учени работят върху развитието на дистанционно управляеми роботи за външна строителна работа, за да се премахне или намали нуждата от излизания на хора в открития космос.