Излизане в открития космос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Излизане в открития космос (на английски: Extra-vehicular activity или съкр. (EVA) е действие извършено от космонавт, който се намира в космическото пространство и е извън борда на космически кораб. Терминът по-често се използва за разходка направена извън космически кораб обикалящ около Земята - космическа разходка, но може да се отнася и за разходка направена по повърхността на Луната - лунна разходка.

Определение[редактиране | edit source]

Поради различните конструкции на ранните космически кораби, космическите програми на САЩ и СССР дефинират термина „излизане в открития космос“ по различен начин. Руснаците го определят като състояние на космонавта във вакуум. Американците считат, че излизането е започнало, когато скафандъра бъде включен към собственото си автономно захранване.

История[редактиране | edit source]

На 18 март 1965 г. Алексей Леонов излиза през шлюза на космическия кораб Восход 2 в откритото космическо пространство, привързан със специално здраво въже. Престоят извън кабината на Восход е 21 минути, а извън шлюза в открития космос - 12 минути, при което се отдалечава от кораба на разстояние до 5 м. Това е първото излизане на човек извън борда на космически кораб в откритото космическо пространство.

На 3 юни 1965 г. Едуард Уайт осъществява второто (първо за астронавт от САЩ) излизане на човек извън борда на космическия кораб в открития космос. Престоят извън Джемини 4 е 22 минути, през които астронавтът се опитва да маневрира на разстояние от 5 до 10 м. с помощта на специално разработен реактивен пистолет. Поради повреда в механизма за подаване на реактивна тяга опитите са прекратени след няколко минути.

Между 1969 и 1972 год. дванадесет американски астронавти осъществяват лунни разходки по време на полетите на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12, Аполо 14, Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17. Юджийн Сърнън е човекът с най-продължителни лунни разходки - общото време на лунната повърхност на астронавта е 24 часа и 11 минути. По време на лунната програма са правени космически разходки на окололунна орбита. На 5 август 1971 год. Алфред Уордън става единствения човек осъществил космическа разходка от 38 мин. докато командния модул на Аполо 15 е на невидимата страна на Луната.

Първата жена осъществила космическа разходка е Светлана Савицка на 25 юли 1984 год. от борда на космическата станция Салют-7. Излизането в открития космос на Савицка е с продължителност 3 часа и 35 минути.

На 7 февруари 1984 год. по време на мисия STS-41B астронавта Брюс Маккендлес осъществява първото автономно придвижване в открития космос с помощта на автономна маневрена единица (на английски: Manned Maneuvering Unit или съкр. (MMU).

Най - продължителната космическа разходка (еднократно излизане) - 8 часа и 56 минути е осъществена на 11 март 2001 год. от астронавтите Сюзан Хелмс и Джеймс Вос по време на мисия STS-102.

Опасности[редактиране | edit source]

Излизанията в открития космос са опасни поради много различни причини. Основната е сблъсък с космически отломки. Скоростта, която се развива в орбита на 300 км над Земята (типично за мисия на совалка), е 7,7 км/с. Това е скорост приблизително десет пъти по-висока от скоростта на куршум. Това означава, че частица приблизително 100 пъти по-малка от куршум ще има същия ефект при тази скорост. Почти всяка космическа мисия създава още орбитиращи отломки, така че този проблем ще става все по-сериозен.

Друга опасност идва от факта, че външните условия в космоса се симулират по-трудно преди началото на мисията, въпреки че приблизителни симулации могат да се осъществят в съоръжения като хидро-лабораториите в тренировъчния център „Гагарин“ в Звездния град и лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА. Излизания в космоса не са рутинни операции заради техния риск. Поради това те се планират към края на разработката на проекта, когато се открият проблеми, а понякога и по време на самата мисия. Изключителната опасност на излизанията в открития космос неизбежно води до емоционално напрежение за космонавтите.

Други възможни проблеми включват отделяне на космонавта от кораба или пробиване на скафандъра, което би довело до дехерметизация и би причинило хипоксия и бърза смърт, ако космонавтът не се внесе бързо в херметизиран космически кораб.

Един космонавт е претърпявал пробиване на скафандъра. По време на мисията STS-37 малка пръчка пробила ръкавицата на един от космонавтите (името му не е разкрито, но е бил или Джери Рос или Джером Апт). Пробилият обект се задържал на място и не причинил осезаема дехерметизация и не е бил забелязан до благополучното прибиране на космонавтите в Атлантис.

Излизането в открития космос на Алексей Леонов също не минало безпрепятствено. По време на излизането, скафандърът на Леонов се издул до такава степен, че вече не могъл да влезе и да затвори вратата на шлюза на Восход 2. Тъй като дишал чист кислород, той успял да намали налягането на скафандъра си до под 28 kPa и с усилие да се прибере.

Към 2012 г., не е имало катастрофални инциденти по време на излизане в космоса и никой космонавт или космонавт не е загивал по време на такова. Имайки предвид значителната опасност, присъща на излизането в космоса, и риска за космонавтите, някои учени работят върху развитието на дистанционно управляеми роботи за външна строителна работа, за да се премахне или намали нуждата от излизания на хора в открития космос.

Най - добри постижения към 2013 година[редактиране | edit source]

Номер Астронавт Агенция Брой излизания Сумарно време
1
Solovyev
Анатолий Соловьов (Флаг на Русия Русия)
РКА 16 82:22
2
Lopez-Alegria
Майкъл Лопес-Алегриа (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 10 67:40
3
Ross
Джери Рос (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 9 58:32
4
Grunsfeld
Джон Грунсфелд (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 8 58:30
5
Williams
Санита Уилиамс (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 7 50:40
6
Smith
Стивън Смит (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 7 49:48
7
Fincke
Едуард Финки (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 9 48:37
8
Fossun
Майкъл Фосъм (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 7 48:32
9
Bowen
Стивън Боуен (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 7 47:18
10
Parazynski
Скот Паразински (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 7 47:05
11
Tanner
Джоузеф Танър (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 7 46:29
12
Curbeam
Робърт Кърбийм (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 7 45:34
13
Budarin
Николай Бударин (Флаг на Русия Русия)
РКА 8 44:25
14
Wheelock
Дъглас Уилок (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 6 43:30
15
Newman
Джеймс Нюман (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 6 43:13
16
Onufrienko
Юрий Онуфриенко (Флаг на Русия Русия)
РКА 8 42:33
17
Linnehan
Ричард Линехан (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 6 42:23
18
Feustel
Ендрю Фойстъл (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 6 42:18
19
Wolf
Дейвид Улф (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 7 41:17
20
Musabeyev
Талгат Мусабаев (Флаг на Русия Русия)
РКА 7 41:13
21
Sellers
Пиърс Селърс (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 6 41:10
22
Krikalev
Сергей Крикальов (Флаг на Русия Русия)
РКА 8 41:08
23
Avdeyev
Сергей Авдеев (Флаг на Русия Русия)
РКА 8 41:00
24
Whitson
Пеги Уитсън (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 6 39:46
25
Tani
Даниел Тани (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 6 39:11
26
Mastracchio
Ричард Мастрачио (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 6 38:30
27
Anderson
Клейтън Андерсън (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 6 38:28
28
Afansyev
Виктор Афанасиев (Флаг на Русия Русия)
РКА 7 38:04
29
Behnken
Робърт Бенкън (Флаг на САЩ САЩ)
НАСА 6 37:33
30
Dezhurov
Владимир Дежуров (Флаг на Русия Русия)
РКА 9 37:02

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]