Измерение

Раличните измерения. Двуизмерно и триизмерно

Измерението е термин в математиката и физиката.

В математиката

В математиката, измерението на пространство е грубо определен като минималния брой координати необходими за определянето на всяка точка в него. За пример: точка от кръг в равнина може да бъде определена с две декартови координати, но може да бъде определена и от една координата (полярен координатен ъгъл), така че кръгът е едноизмерен, въпреки че съществува в двуизмерна равнина.

Във физиката

Различните посоки в триизмерно пространство, X-напред/назад Y-наляво/надясно Z-нагоре/надолу

Пространство

Класическата физика използва три измерения за описване на взаимното разположение на предметите: от определена точка в пространството можем да се движим нагоре/надолу, надясно/наляво и напред/назад. Движението във всички други посоки може да се представи като комбинация от тези три. В най-проста форма това звучи така: линията (правата) описва едно измерение, равнината — две, а кубът — три измерения. (виж Пространство and Декартова координатна система.)

Брой измерения	Примерни координатни системи
1	Числова ос Ъгъл
2	Декартова (2-измерна) Полярна Географска ширина и дължина
3	Декартова (3-измерна) Цилиндрична Сферична

Време

Времето често се нарича "четвъртото измерение", но не означава въвеждане на още едно измерение на пространството, а на начин за измерване на физическата промяна. То е различно от пространствените измерения и по това, че е само едно и че посоката му е единствена — не можем да си движим свободно във времето, а само от настояще към бъдеще.

Физическите уравнения не третират времето по начина, по който то се възприема в ежедневието. В класическата физика, която разглежда обектите на макрониво, физическите процеси не са симетрични по отношение на времето. На микрониво обаче (субатомната физика или в ска̀лата на Планк) почти всички физически процеси са симетрични спрямо времето, т.е. използваните уравнения са валидни независимо от посоката на времето.

В теорията на относителността се въвежда терминът пространство-време, който комбинира пространството и времето в единен пространствено-временен континуум. В съответствие с него, Вселената има 3 пространствени и едно времево измерение.