Изолация (психология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изолацията е защитен механизъм в психоаналитичната теория, при който човек "изолира" неподходяща идея от нормален емоционален отзив, като по този начин реагира хладнокръвно на теми, които иначе биха предизвикали силна емоционална реакция. Напримре описването на убийство без съпътстващ израз на емоции означава присъствие на изолация.

За разлика от психологическото подтискане, което е подобен механизъм, но при който неприятната идея бива изтласкана в подсъзнателното, тук идеята остава, но тя е лишена от емоционален изра, той е отблъснат, оттеглен от нея [1].

Изолацията се различава от интелектуализацията, която е по-скоро техника за справяне в критични ситуации и фокусиране върху рационалните аспекти.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) George E. Vaillant. Ego mechanisms of defense: a guide for clinicans and researchers. American Psychiatric Association. ISBN 9780880484046. с. 15.
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.