Изригване на Санторини
| Санторини | |
 Сателитна снимка на Тира, 2000 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Дата | между 1642 – 1540 г. пр.н.е. |
| Тип | Плинийско вулканично изригване |
  Местоположение в днешна Гърция | |
| Санторини в Общомедия | |
Изригването на Санторини или Изригването на Тира е катастрофално плинианско вулканично изригване (по описаното от Плиний Стари такова на Везувий), последвано от силно земетресение.
Изригването на Санторини (или Тира) е в средата на второто хилядолетие пр.н.е. Придружено е от силно земетресение. В резултат от природния катаклизъм древният остров потъва и се образува сегашната островна група, като вулканичният кратер сега е на морското дъно между островите.
Вулканичната експлозия изхвърля 60 km³. магма от кратера на вулкана, а височината на вулканичния облак достига средата на стратосферата на 38 – 39 km. Експлозията на вулкана Санторини е равна по сила на взрив от около 200 хиляди атомни бомби като тази, пусната над Хирошима. Вулканичният кратер е с диаметър 14 km и с площ от 80 km². Следи от санторинското изригване са намерени по крайбрежията на Северна Африка (делтата на Нил) и Мала Азия.
Дата[редактиране | редактиране на кода]
Датата на изригването е предмет на спор сред археолози, вулканолози и изследователи на климата. Нови данни сочат, че изригването е станало в края на XVII в. пр. Хр. и по-точно през 1628/7 г. пр. Хр., вместо по-ранно приетата дата в XVI в. пр. Хр. Тези данни включват радиовъглеродни изследвания, както и косвени показатели като следи в ледникови проби от Гренландия и засечено забавяне в растежа на дърветата в Северното полукълбо, потенциално свързани с изригването на Тира и последвалото разпространение на вулканична пепел.[1]
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Тезата, че изригването на Санторини е причината за изчезването на критско-минойската цивилизация на остров Крит, днес е отхвърлена. Счита се, че изригването е предизвикало вълна с височина 6 – 11 m,[2] която е причинила разрушения по северния бряг на Крит, но изследвания върху керамиката показват, че упадъкът на минойските общности започва няколко поколения след изригването на Санторини.[3][4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Broodbank, C., 2013. The Making of the Middle Sea. London: Thames and Hudson.
- ↑ Papadopoulos, G., 2009. ‘Tsunamis’ – Woodward, J. C., (ed.) 2009. The Physical Geography of the Mediterranean. Oxford: OUP. с. 499 – 501.
- ↑ Driessen, J., & C. F. MacDonald, 1997. The Troubled Island: Minoan Crete before and after the Santorini Eruption. Liège: Université de Liège. Austin: Texas University Press.
- ↑ Driessen, J., & C. F. MacDonald, 2000. ‘The Eruption of the Santorini Volcano and Its Effects on Minoan Crete’ – W. J. McGuire, D. R. Griffiths, P. L. Hancock and I. Stewart (eds), The Archaeology of Geological Catastrophes. London and Tulsa: Geological Society. с. 81 – 93.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Minoan eruption в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |