Изригване на Санторини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изригването на Санторини или Изригването на Тера е катастрофално плинианско изригване (по описаното от Плиний Стари такова на Везувий), последвано от силно земетресение.

Изригването на Санторини е в средата на второто хилядолетие пр.н.е. Придружено е от силно земетресение. В резултат от природния катаклизъм, древният остров потъва и се образува сегашната островна група, като вулканичния кратер е сега на морското дъно между островите.

В резултат от плинианското изригване, площ най-малко от 300 000 кв.км. в Източното Средиземноморие потънала в пълен мрак (за сравнение при изригването на Тамбора в 1815 г. потъналата в мрак площ е по-малка от два до три пъти). Приема се, че природният катаклизъм допринесъл за изчезването на минойската цивилизация. В резултат от природния катаклизъм, тя не могла да се възстанови.

Вулканичната експлозия изхвърлила 60 куб.км. магма от кратера на вулкана, а височината на вулканичния облак достига средата на стратосферата на 38-39 км. Експлозията на вулкана Санторини била равна по сила на взрива от около 200 хиляди атомни бомби като тази пусната над Хирошима. Вулканичният кратер бил с диаметър 14 км и с площ от 80 km 2. Следи от санторинското изригване са намерени по крайбрежията на Северна Африка (делтата на Нил) и Мала Азия. Във времето, събитието оставило траен отпечатък, поради и което с голяма степен на вероятност се приема митологически, че египетските жреци от Саис, разказвайки на Платон историята за Атлантида, са визирали именно това събитие и минойската цивилизация от преди повече от хилядолетие.

По вулканичната скала, изригването на Санторини е било от два до три пъти по-мощно от това на Кракатау през 1883 г. През последните 70 хил. години най-силните вулканични изригвания са били в Нова Зеландия, като единствено това в 180 г. е било по-силно от Санторинското, но се е усетило сравнително слабо в Северното полукълбо.

Източници[редактиране | edit source]