Изследване на Уран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уран заснет от 18 млн. km

Изследването на Уран е осъществено единствено чрез сондата Вояджър 2, като засега не се планират посещения от други космически апарати. Най-близко до планетата, Вояджър 2 се доближава на 24 януари 1986 г. Апаратът открива 10 нови спътника на Уран, изследва уникалната му атмосфера, породена от наклона на оста от 97,77° и изследва планетните му пръстени.[1]

Вояджър 2[редактиране | edit source]

Снимка на Уран, кагато Вояджър 2 се отправя към Нептун

По време на първото си прелитане около планетите, Вояджър 2 се доближава най-близо до Уран на 24 януари 1986 година на височина 81 500 от най-горния слой облаци на планетата.

Уран е третата по големина планета в Слънчевата система. Обикаля около Слънцето на разстояние 2,8 км и завършва една обиколка на всеки 84 години. Продължителността на денят на Уран е 17 часа и 14 минути (измерен от Вояджър 2). Една от най-характерните черти на Уран е наклонът на неговата ос на въртене от почти 90 градуса. Смята се, че необикновенното му положение се дължи на сблъсък с планетоподобно тяло (планетоид) в ранната история на Слънчевата система. Затова на полярните области никога не достига слънчева светлина.

Магнитно поле[редактиране | edit source]

Вояджър 2 открива, че една от най-забележителните характеристики е магнитното му поле, което е наклонено на 60 градуса от оста на въртене на планетата.

Наличието на магнитно поле на планетата е било неизвестно преди пристигането на Вояджър 2. Интензивността на полето може грубо да се сравни с това на Земята, но то се изменя много в различните си точки, което се дължи на изместването на центърът на Уран. Специфичната ориентация на полето предполага, че то се генерира на средна дълбочина във вътрешността на планетата, където налягането е достатъчно за да стане водата елкетропроводима.

Радиационния пояс на Уран е много подобен на този на Сатурн. Висок слой мъгла е открит на полюса осветен от Слънцето, който и излъчва големи количества ултравиолетова светлина. Средната температура на повърхността е 60 келвина (-350 градуса по Фаренхайт). Учудващо, осветените и тъмните полета, а и по-голямата част от планетата показват еднаква температура, като на горните слоеве облаци.

Естествени спътници и планетни пръстени[редактиране | edit source]


Вояджър 2 открива 10 нови естествени спътника, с което броят им е 15 по това време. Повечето от тези спътници са малки с диаметър около 150 km.

Миранда, най-вътрешният от петте големи спътника, е обозначено като е едно от най-странните небесни тела досега открити в Слънчевата система. На снимките се виждат каньони дълбоки по 20 km, терасовидно разположени слоеве и смесица от стара и млада повърхност.

Големите пет спътника са ледено-каменни конгломерати като спътниците на Сатурн. На Титания има големи пропаднали системи и каньони, които показват наличие на някаква тектонска активност в историята на спътника. Ариел има най-ярката и на-младата повърхност от спътниците на Уран, като повърхността сочи за някаква геоложка активност. Малка активност се открива и Умбриел и Оберон, като се съди по тяхната стара и тъмна повърхност.

Деветте пръстена, които са познати отпреди са изследвани от космическият апарат и се оказва, че пръстените на Уран са много по-различни от тези на Юпитер и Сатурн. Най-вероятно планетните пръстени са относително млади и не са се формирали по същото време, в което се е формирал Уран. Частиците изграждащи планетните пръстени, най-вероятно са остатъци от разрушен спътник при високо-скоростен сблъсък или от при разкъсване от силите на гравитацията.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Smith, B.A. и др. Voyager 2 in the Uranian System: Imaging Science Results. // Science 233. 1986. с. 97-102.

Външни препратки[редактиране | edit source]