Източен Туркестан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Източен Туркестан
东突厥斯坦
Историческа област
Знаме
      
Герб
Източен Туркестан на картата на КитайИзточен Туркестан на картата на Китай
СтранаКитай
Адм. центърУрумчи
Площ1 664 897 km²
Население24 870 000 души (2018)
14,9 души/km²
Езициуйгурски, китайски
Часова зонаUTC+8
Източен Туркестан в Общомедия

Източен Туркестан (на уйгурски: شەرقىي تۈركىستان) или Уйгуристан (на уйгурски: اویغورستان) е исторически регион в Западен Китай, в Синдзян-уйгурския автономен регион на Народна република Китай.

Той е част от средноазиатския исторически регион Туркестан (превежда се като „Земя на тюрките“), който заема териториите на централноазиатските републики и Западен Китай. През 1272 г. Марко Поло прекосява Туркестан по време на своята експедиция до Китай по Пътя на коприната.

Голям Туркестан се състои от:

Тяншанските и Памирски хребети разделят 2-те части на Туркестан. В Източен Туркестан (Синдзян-уйгурския автономен регион) се намират някои от големите тюркски културни центрове като Кашгар, Хотан, Турфан, Яркенд, Аксу, Куча и Алтай.

Терминът Източен Туркестан е въведен от руските тюрколози като Якинт Бичурин през 19 век за назоваване на Таримския басейн в югозападната част на Синдзян. Местното население по това време не нарича региона с това име. Историческото уйгурско наименование за Таримския басейн е Алтишар, което буквално се превежда като „Шест града“.[1] През 20 век уйгурските сепаратисти и поддръжниците им започват да използват Източен Туркестан (или Уйгуристан) като призив цял Синдзян да стане независима държава със столица Урумчи.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Г. Грум-Гржимайло. Восточный Туркестан // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Санкт Петербург, 1890 – 1907. с. 305 – 311.
  2. Eugene B. Rumer, Dmitri Trenin, Huasheng Zhao. Central Asia: Views from Washington, Moscow, and Beijing. Routledge, 2016. ISBN 9781315289519.