Източни Родопи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
По пътя между Момчилград и Крумовград
Язовир Кърджали

Източните Родопи са част от планината Родопи. За разлика от западната и централната части, източната част на планината има предимно нископланински и хълмист релеф. Средната надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове са също обширни, но значително по-ниски. Източнородопският регион се простира на площ от 14 700 кв км, от които 12 200 кв км се намират на българска територия. Останалите са на гръцка.

География[редактиране | edit source]

Ридове на Източните Родопи

На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста област, която заема голяма част от територията на дяла. На северозапад от река Арда са ридовете Драгойна и Мечковец.

В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински снежник, където се намира връх Вейката, висок 1464 м, който е най-южната българска точка и най-високия връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлица в Гърция, който е висок 1483 м.

Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. Вследствие външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Източните Родопи е по-мек от планинския климат на Западните Родопи, защото надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблини видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др. Източнородопският регион е едно от редките места в света, където расте Орфеевото цвете — родопският силивряк, известен с невероятната си способност да изпада в "мнима" смърт за период до 2 години, след което при подходящи условия да се съживява и продължава да расте. Биологичното разнообразие на Ивточните Родопи е забележително. Опит за неговото обобаване е колективната монография на Националния природонаучен музей при БАН.[1][2]

Население[редактиране | edit source]

Населението на Източните Родопи е смесено — състои се от българи, етнически турци, роми, арменци и българо-мохамедани. Регионът е известен с изключителната толерантност между различните етноси.

Център на Източните Родопи и област Кърджали е град Кърджали. Той е и административен център на най — голямата община в региона - община Кърджали. Градът се гордее с великолепната сграда на Регионалния исторически музей, близостта на язовир Кърджали и уникалната язовирна стена, Художествената галерия, манастира "Успение Богородично", църквите "Свети Йоан Предтеча" и "Свети Георги", близостта на археологически комплекс "Перперикон", природните си феномени Каменната сватба и Скалните гъби.

Мегалитни паметници[редактиране | edit source]

Източните Родопи са известни като люлка на мегалитната култура, защото това е районът с най — голяма концентрация на мегалитни паметници от тракийската цивилизация - Перперикон, Татул и др.

Шаблон:Населени места

Ивайловград

Маджарово

Източници[редактиране | edit source]

  1. Beron P., Popov A. (Eds) 2004. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). National Museum of Natural History, BAS, Sofia. Pensoft Publishers, 1-951.
  2. Боев, З. 2006. Първо обобщение на биоразнообразието на Източните Родопи – Historia naturalis bulgarica, 17: 108.