Източносемитски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Източносемитските езици са два древни езика, които са мъртви езици още от древността. Тези езици са еблаитски език (или еблански) и акадски език.

И двата езика са изключително важни за историческата лингвистика, понеже лежат в основата на семитологията. Първият разкрива основата на прасемитския език, а вторият служи като трансмисия за приема на шумеро-еламския свят, култура и цивилизация от семитските народи на запад.

През цялата древност в Месопотамия, акадския е лингва франка, до изместването му от библейския език на Христос - арамейския.

Историческото езикознание за семитологията разглежда три последователни етапа в развитието на семитските езици на територията на плодородния полумесец:

  1. акадски, т.е. източносемитски;
  2. аморейски, т.е. западен или западносемитски в Древна Сирия, от който посредством късната Мари и Угарит произлиза и културата на ханаанци и финикийци;
  3. арамейски на т.нар. хабиру.

Източници и литература[редактиране | edit source]

  • Huehnergard, J. 1995. “Semitic Languages.” Pp. 2117–2134 in Civilizations of the Ancient Near East. Jack Sasson (editor). New York.