Източнохерцеговински говор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Източнохерцеговинският говор, наричан по времето на Югославия и диалект на сърбохърватския език, е основно сръбско наречие, и като такова е взето от Вук Караджич (като типично определящо сръбството) за книжовна основа при стандартизирането на сръбския език.
Съдържание |
Обхват[редактиране]
Според сърбохърватските филолози от бивша Югославия на източнохерцеговинско наречие говори населението в Източна Херцеговина, Стара Херцеговина в Черна гора, в по-голяма част от Западна Сърбия, Босна вкл. (Босненска Крайна) и Славония, както и това по Дубровнишкото крайбрежие на Хърватия.
Класификация[редактиране]
За сърбохърватските филолози от времето на бивша Югославия, източнохерцеговинското наречие е новощоковско с йекавски изговор.
