Иконийски султанат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
турските държавици в Мала Азия в 1097 г.

Иконийският султанат е средновековна държава на селджукските турци в Мала Азия просъществувала между 1077 и 1307 г.

След битката при Манцикерт, турските племена постепенно овладяват Анатолия. Първоначално столица на държавата е Никея, но след отвоюването на града от кръстоносците и възвръщането му на византийците, центърът на султаната се премества в Коня, откъдето идва и наименованието Иконийски султанат. След 1243 г. се разпада на бейлици, като един от тях (най-северозападния) слага началото на османската династия и империя през 1299 г.

Основаване[редактиране | edit source]

Иконийският султанат е образуван в резултат на завоеванията на селджукските турци в Мала Азияарабски и персийски автори — Рум, тъй като територията на Мала Азия е била дълго време римско владение)

През 1070-те години селджукският военачалник Сюлейман ибн Кутулмиш, природен брат на султан Малик шах I, идва на власт в западна Анатолия. През 1075 г. той завладява византийските градове Никея (Изник) и Никомедия (Измит). Две години по-късно се обявява за султан на независимата държава на селджуките, с център в Никея.

Разширяване[редактиране | edit source]

Сюлейман е убит в Антиохия през 1086 г. от Тутушем I, владетел на селджукска Сирия, а синът му, Килич Арслан е хвърлен в тъмница. След смъртта на Малик шах (1092 г.), Килич Арслан е освободен и веднага заема земите на баща си. Там той е победен от войските на Първия кръстоносен поход и се оттегля в южно-централна Анатолия, където установява столицата на държавата си в Кония.