Икономика на Република Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Икономика на Република Македония
SoraviaCenter1.JPG
Бизнес сграда (Соравия център)
Валута 1 македонски денар (MKD) = 100 дени
Статистика
Безработица 34,5 % (2008)
Основни индустрии Електричество, газ и вода; храна, напитки и тютюневи изделия; машини и оборудване, метали, химически пордукти, кокс, рафиниран петрол
Външна търговия
Износни стоки храни, цигари, желязо, стомана (2007)
Партньори за износ Сърбия и Черна гора (23.2 %), следват Германия (15.6 %), Гърция (15.1 %), Италия (9.9%), България (5.4%), Хърватия (5.2 %) и други (2006)
Вносни стоки машини и оборудване, автомобили, химикали, горива, хранителни продукти (2007)
Основни партньори за внос Русия 16,3%, Германия 11,8%, Италия 7,5%, Румъния 7,1%, Гърция 6%, Турция 5,2%, Украйна 4,2% (2010)
Публични финанси
Магистрала Е65
Стопанска банка е най-голямата банка в Република Македония
ТЕЦ „Неготино“, топлоелектрическа централа на дизелово гориво

Икономиката на Република Македония е отворена пазарна икономика. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа нестабилност в съседната Съюзна република Югославия и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Република Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната.

Безработицата е на изключително високо ниво — 34,5 % към 2008, като в Европа единствено Косово има по-висок процент.[1] Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2009 да бъде общо не повече от 3%, с бюджетен дефицит от $ 72 милиона.. БВП е близо $19 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 9000. Средната работна заплата е 400 евро.[2] Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността — 27,2% и сектора на услугите — 61,4%. Основни търговски партньори са Сърбия, Германия, Гърция и България.

Статистика[редактиране | edit source]

Първичен сектор[редактиране | edit source]

Земеделие[редактиране | edit source]

Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство — овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.

Вторичен сектор[редактиране | edit source]

Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми - медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод (нефтената рафинерия „ОКТА“), оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна (зеленчуци, плодове, яйца), напитки (вино, мляко), тютюн и стомана.

Енергетика[редактиране | edit source]

Страната консумира 8.929 млрд. квтч електрическа енергия годишно, от тях годишното местно производство възлиза на 5.935 млрд. квтч., а останалите 2.994 млрд. квтч внася (2006). Оснвен местен производител на електроенергия е Рударско-енергийният комбинат „Битоля“, топлоелектрическа централа на каменни въглища, произвеждаща около 72% (2008 г.) от общото производство на електрическа енергия в електроенергийната система на Република Македония.[3]

Третичен сектор[редактиране | edit source]

Външна търговия[редактиране | edit source]

Износ[редактиране | edit source]

Износът на страната възлиза на 2.844 млрд. щатски долара, като изнася главно храни, цигари, желязо, стомана (2007). През 2006 година, най - голям е износа за Сърбия и Черна гора (23.2 %), следват Германия (15.6 %), Гърция (15.1 %), Италия (9.9%), България (5.4%), Хърватия (5.2 %), и други.

Внос[редактиране | edit source]

Вносът на страната възлиза на 4.079 млрд. щатски долара, като внася главно машини и оборудване, автомобили, химикали, горива, хранителни продукти (2007). През 2006 година, най - голям е вноса от Русия (15.1%), следват Германия (9.8%), Сърбия и Черна гора (7.5 %), България (6.7 %), Италия (6 %), и други.

Транспорт и съобщения[редактиране | edit source]

Република Македония не разполага с развита автомагистрална мрежа. Общата дължина на автомагистралите в експлоатация към 2008 г. е 192 км съсредоточаващи се главно в околностите на столицата Скопие и по направлението на паневропейски транспортен коридор №10 (Е75). Общият размер на автомобилните пътища възлиза на 9 573 км (2002).

Общата дължина на железопътните пътища в Република Македония е 925 км, от тях електрифицирани са 315 км. Железопътният транспорт в страната се оперира от държавното предприятие „Македонски железници“.

Страната разполага с две международни летища: Александър Велики в Скопие и Свети Апостол Павел в Охрид.

Туризъм[редактиране | edit source]

Туризъм в Република Македония

За не много силната икономиката на страната туризмът има важно значение, но основните туристически дестинации остават градовете Охрид и Скопие и като цяло културно-историческият туризъм.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Таблица
  2. Средната заплата в Македония - 400 евро на месец, pariteni.bg, 29.01.2009
  3. РЕК Битола на официалния уебсайт на „Електрани на Македония“ (посетен 2012-10-28)