Икономика (наука)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за науката. За сферата на човешка дейност вижте Икономика.

Икономистите изучават решенията в търговията, продукцията и консумацията, като тези, които възникват в традиционния сергиен пазар. (Продавачка на зеленчуци на пазара в Балард, Сиатъл, Вашингтон.)

Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги.

Икономиката се опитва да обясни как икономиките работят и как икономическите агенти си взаимодействат. Тя е наука за субектите и обектите на икономическия живот, наука за рационалното използване на оскъдните земни ресурси [1], наука за поведението и решенията на стопанските субекти, които лежат в основата на икономическия живот на обществото.

Общи разграничения са правени между различни аспекти на икономиката: между позитивна икономика, описваща „какво е“ и нормативна икономика, защитаваща „как трябва да е“, между мейнстрийм икономиката или наричана „ортодоксална“, която се занимава с „връзката рационалност-индивидуализъм-равновесие“ и хетеродоксалната икономика, или „радикална“, която се занимава с „връзката институции-история-социална структура“[2] Все пак основното разграничение, което е налично в учебниците по икономика е между микроикономика, което разглежда икономическото поведение на агентите, вкл. индивиди и фирми, консуматори и производители, и макроикономика, която разглежда въпроси като безработица, инфлация, икономически растеж, монетарна и фискална политика за цялата икономика. Друго разграничение е например между теоретичната и приложната икономика.

Според традицията на науката икономическите процеси най-често се разглеждат като протичащи в пазарна среда. Съществуват и множество алтернативни подходи, като например политикономията.

Етимология[редактиране | edit source]

Терминът произлиза от древногръцки οἰκονομία (oikonomia, „управление на домакинството, администрация“) от οἶκος (oikos, „къща“) + νόμος (nomos, „обичай“ или „закон“), оттук „правила на дома, домакинството“.[3]

Изследователите на тази наука се наричат икономисти.

В България

У нас със същото значение (на потребление, разпределение, производство) се употребява и думата стопанство, например преди 1989 — „народно стопанство“, все още „селско стопанство“, „стопанска наука“[4]), разбира се и Университет за национално и световно стопанство (УНСС) (преименуван април 1990 от ВИИ "Карл Маркс"), и прочее. Подобно на „стопанска наука“ е по-съвременното словосъчетание „икономическа наука“. В УНСС има катедра „Икономикс“ [5] (от английски: economics — „икономическа наука“).

Микроикономика[редактиране | edit source]

Пазари[редактиране | edit source]

Двама мъже седят на компютрите си, които показват финансова информация
Във виртуалните пазари, купувачът и продавачът не са реално присъстващи при търговията и търгуват чрез средства, които посредничат при предаване на електронната информация. На изображението: Бовеспа в Сао Пауло, най-голямата фондова борса в Южна Америка.

Микроикономиката е основен дял на икономическата наука, изучаващ индивидуалните участници в пазара и структурата на самите пазари. Тя разглежда като нередуцируеми основни единици домакинствата и частните и обществени участници в пазара и анализира начините, по които те си взаимодействат чрез отделните пазари, приемайки наличието на ограниченост на търгуемите предмети и отчитайки наличието на държавна регулация. Отделните пазари могат да бъдат за стоки (като ябълки, алуминий или мобилни телефони) или за фактори на производство (услуги като зидане, печатане на книги, пакетиране на храни). Микроикономическата теория разглежда агрегатното количество, търсено от купувачите, и агрегатното количество, предлагано от купувачите, изследвайки всяка възможна единична цена и анализирайки комплексните взаимодействия между участниците в пазара. Според теорията с времето пазарите могат да достигнат равновесие между предлаганото и търсеното количество.

Микроикономиката разглежда и различни структури на пазара. Съвършената конкуренция е пазарна структура, в която никой участник не е достатъчно голям, за да има възможност да налага цена. Така при съвършено конкурентния пазар всеки участник приема цената като външна за него и не може да влияе пряко върху нея. Несъвършена конкуренция има при пазарни структури в които липсват условията за съвършена конкуренция. Сред формите на несъвършена конкуренция са монополът (наличие на само един продавач), дуополът (наличие на само двама продавачи), олигополът (наличие на ограничен брой продавачи), монополна конкуренция (наличие на няколко продавачи, всеки от които продава различен, но заменим продукт), монопсонът (наличие на само един купувач), олигопсонът (наличие на ограничен брой купувачи). За разлика от съвършената конкуренция, при несъвършената пазарната сила е неравномерно разпределена между участниците. Някои от тях имат възможност да влияят силно върху цените, изменяйки ги в своя полза.

Микроикономиката изучава отделните пазари, опростявайки икономическата система чрез приемане на тяхната независимост един от друг. Този метод на анализ се нарича анализ на частичното равновесие. Теорията за общото равновесие разглежда съвкупността от всички пазари с взаимното влияние между тях.[6][7]

Производство, стойност и ефективност[редактиране | edit source]

В микроикономиката под производство се разбира преобразуването на фактори на производство в продукция. Това е икономически процес, който използва изходните фактори за създаването на стоки и услуги за търговски обмен или за пряка употреба. Производството е процес и се характеризира с количеството продукция за единица време. Продукцията може да се класифицира като потребителски (храна, подстрижки и т.н.) и инвестиционни стоки (трактори, сгради, пътища и т.н.) и като обществени (национална отбрана, ваксиниране за едра шарка и т.н.) и частни блага (телевизори, банани и т.н.).

Алтернативните разходи са мярка за икономическата стойност на производството - стойността на пропуснатата следваща най-добра алтернатива. В микроикономическите модели трябва да се избира между различни желани, но взаимно изключващи се действия, положение, описвано като проява на „базовата връзка между оскъдност и избор“.[8] Алтернативните разходи на различните дейности са важни за осигуряването на ефективното използване на недостатъчните ресурси, тъй като те трябва да бъдат компенсирани от ползата от тях. Алтернативните разходи не се ограничават до паричните или финансови разходи, а се измерват чрез реалната стойност на пропуснатата алтернативна продукция, свободно време и всяка друга полезна алтернатива.[9]

Изходните фактори на производство включват труда, капитала (дълготрайни продукти, използвани в производството, като машини и производствено оборудване) и земята (включително природните ресурси), както и междинни продукти (например, стоманата, използвана в производството на нов автомобил).

Икономическата ефективност описва колко добре една система генерира желания резултат при дадени фактори и технология на производство. Ефективността нараства, когато се създава повече продукция без промяна на изходните фактори.

Примерна крива на производствените възможности

Кривата на производствените възможности е диаграма, изобразяваща оскъдността, стойността и ефективността. В един крайно опростен модел икономиката може да се разглежда като произвеждаща само два продукта. Диаграмата вдясно показва различните комбинации на произвеждано количество от двата продукта при зададени фактори и технология на производство. Всяка точка от кривата съответства на възможна обща продукция, т.е. на максимално възможно производство на единия продукт при зададено производство на другия.

Диаграмата показва оскъдността чрез невъзможността за производство над кривата на производствените възможности (например, в точка X), както и чрез отрицателния наклон на самата крива.[10] Ако производството на едната стока нараства по кривата, производството на другата намалява, тъй като увеличената продукция на една стока изисква пренасочване на фактори за производството към нея от производството на другата стока.

По дефиниция всяка точка от кримата на производствените възможности съответства на производствена ефективност, максимизиране на продукцията за дадените фактори на производството. Точките под кривата (например, точка A) са възможни, но съответстват на производствена неефективност (похабяване на факторите за производство), тъй като производството на единия или и на двата продукта може да се увеличи чрез изместване към кривата. В същото време точките от кривата може да не съответстват на алокативната ефективност, при която продуктите се произвеждат в предпочитаното от потребителите съотношение.

Подобряването на ефективността на икономиката е основен въпрос за приложението на икономическата наука в общественото управление. Осъзнаването на недостига на ресурси и търсенето на необходимата за тяхното най-ефективно използване обществена организация са описвани като „същността на икономическата наука“.[11]

Специализация[редактиране | edit source]

Въз основа на теоретични и емпирични съображения специализацията се смята за ключова за икономическата ефективност. Различните хора или страни могат да имат различни реални алтернативни разходи, например заради различно съотношение на капитала и трудовите ресурси. Според теорията, това може да създаде сравнителни предимства за производството на стоки, които използват по-интензивно относително по-изобилния и съответно относително по-евтин ресурс. Дори ако даден регион има абсолютно предимство във вид на съотношение на изходни фактори към продукт за всеки вид продукт, той все пак може да се специализира в продуктите, за които има сравнително предимство, като по този начин печели от търговията с регион, който няма никакво абсолютно предимство, но има сравнително предимство в производството на нещо друго.

Наблюденията показват, че голям търговски обмен има и между региони с достъп до сходна технология и със сходни изходни фактори, например между високоразвитите страни. Въз основа на това изследванията на икономиите от мащаб и агломериране се стремят да обяснят специализацията в подобни, но различни продуктови линии, с общата полза за съответните търгуващи страни или региони.[12][13]

Общата теория на специализацията се прилага към търгувията между отделни хора, ферми, заводи, доставчици на услуги и цели икономики. Между всички тези производствени системи може да има съответно разделение на труда, като отделните работни групи се специализират в различно капиталово обезпечение и различно използване на земята.[14][15]

Пример, съчетаващ изброените елементи, е страна, която се специализира в производството на високотехнологични продукти и търгува с други страни, в които трудът е относително евтин и изобилен, поради което трудоемките производства имат ниски алтернативни разходи. По този начин по-голямата обща продукция и полезност, в сравнения с положение, при което двете страни сами произвеждат всички необходими стоки, се дължи на специализацията в производството.

Теорията и наблюденията показват условията, при които пазарните цени на продукцията и изходните ресурси водят до разпределение на изходните ресурси по сравнително предимство, така че относително евтини ресурси отиват за производството на относително евтини продукти. При този процес агрегатната продукция може да се увеличи умишлено или не.[16]

Специализацията на производството създава възможности за ползи от търговията, при което притежателите на ресурси печелят от замяната на един тип продукт с друг, по-високо оценяван от тях.[17][18]

Предлагане и търсене[редактиране | edit source]

Фирми[редактиране | edit source]

Обикновено хората не участват пряко в пазарите. От страната на предлагането те най-често работят и произвеждат чрез специализирани организации, наричани фирми. Видове фирми могат да бъдат компаниите, корпорациите, бизнес партньорствата и тръстовете. Фирмите съчетават капитал и трудови ресурси и могат да реализират значително по-големи икономии от мащаба, отколкото отделните хора.

В идеалноконкурентните пазари, изследвани от теорията на предлагането и търсенето, участват множество производители, като никой от тях не може да влияе чувствително на цените. Изхождайки от този частен случай индустриалната организация разглежда стратегическото поведение на фирмите, които имат значителен контрол над цените. Тя анализира структурата на такива пазари, като монополната конкуренция, олигопола и монопола, и взаимодействието между тях.[19]

Несигурност и теория на игрите[редактиране | edit source]

Провал на пазара[редактиране | edit source]

Обществен сектор[редактиране | edit source]

Публичните финанси са подобласт на икономическата наука, която изучава бюджетните приходи и разходи на организация от публичния сектор, най-често държавата. Тя се занимава с въпроси като кой действително плаща определен данък, с анализ на ползите и разходите от държавни програми, с въздействието върху икономическата ефективност и разпределението на доходите на ризлични видове разходи и данъци. Предмет на изследване на публичните финанси е и фискалната политика, при което с методите на теорията на обществения избор моделира поведението на публичния сектор като взаимодействие между гласоподаватели, политици и бюрократи.[20]

Докато по-голямата част от икономическата наука е позитивна, т.е. стреми се да описва и предвижда икономическите явления, нормативната икономика си поставя за цел какво трябва да бъде стопанството. Икономиката на благосъстоянието е нормативен клон на икономическата наука, който използва методите на микроикономиката, за да определи едновременно алокативната ефективност и свързаното с нея разпределение на доходите. Тя се опитва да измери общественото благосъстояние, наблюдавайки икономическата дейност на съставящите обществото индивиди.[21]

Макроикономика[редактиране | edit source]

Макроикономиката изучава националнато стопанство в неговата цялост, и по-точно — принципите на организация, функциониране и оптимизиране на резултатите, отразяващи общото поведение на националните стопански системи. [22]

История на икономическата мисъл[редактиране | edit source]

Марксистката школа в икономическата мисъл произхожда от работите на германския икономист Карл Маркс, който критикува капитализма.

Наченки на икономиката има и във Вавилонското царство. Хамурапи, древните гърци, римляните както и схоластиците съдят, че съществува икономика, но не са разполагали с научно доказателство, за нейното наличие, т.е. са имали само познание за икономиката. Има разлика между икономическо познание за икономика и научно знание за икономиката. Като научно знание, икономическата теория възниква в зората на модерната епоха, епохата на Просветлението, респективно Реформацията, някъде към 17 — 18 век в Западна Европа. (Възниква през 17 — 18 век, защото, в това време възниква паричното обращение на пазарите, заменя се стоковото обращение с парично.) Предпоставки за възникването на икономиката е развитието на пазарното стопанство, и достигането на надмощието му спрямо натуралното стопанство, този процес става приблизително в периода от 14 — 16 век.

Класическа икономика[редактиране | edit source]

През 1776 година (това се смята и за „рождена дата на икономическата наука“) Адам Смит написва съчинението си Богатството на народите. От тогава научната общност признава новата наука политическа икономия или още известна на български като политикономия. В съчинението си той представя как в условията на оскъдни ресурси да задоволим непрекъснато нарастващите ни потребности. Тази зависимост между потребности и ресурси се описва като основен икономически проблем. Политикономията е предшественик на днешната икономика. Терминът икономика става известен около 1870, като замества по-популярния тогава политикономия. Разлика може да се търси в това, че политикономията се занимава основно с надпреварата между националните стопанства, докато икономиката си позволява да покрие по-широк спектър от теми. Представители на класическата икономика са Адам Смит и Давид Рикардо.

Марксизъм[редактиране | edit source]

Марксистката икономика бива извлечена от работите на Карл Маркс, чийто първи основен труд — Капиталът, е публикуван през 1867 в Германия. В него Маркс се фокусира върху теория на стойностите според труда и това, което той нарича експлоатация на труда от капитала. [23][24]. Социалистическата икономика е базирана на много от теориите на Карл Маркс.

Неокласическа икономика[редактиране | edit source]

Също известна като маргинализъм. Терминът икономика е въведен от Алфред Маршал като сбит синоним на „икономическа наука“ и като заместващ по-широкия термин политическа икономия. [25][26]

Кейнсианска икономика[редактиране | edit source]

Кейнсианската икономика произлиза от Джон Мейнард Кейнс и в частност неговата книга „Обща теория за заетостта, лихвите и парите“ (1936), която въвежда съвременната макроикономика като отделно поле. В нея той защитава идеята, че икономическите кризи са нещо вредно и трябва да се търсят средства последствията от тях да бъдат неутрализирани. Като такова средство Кейнс вижда правителствените разходи, които се извършват за сметка на данъци или външен дълг.

  • Посткейнсианство е икономическа школа, чиито представители единодушно твърдят, че неокейнсианството и новото кейнсианство в сериозна степен представят грешно идеите на Кейнс. По други въпроси, обаче, техните становища търпят известни промени спрямо оригиналните идеи на Кейнс. Тази школа се заражда след 1975 г. - когато Айхнер и Крегел въвеждат названието, и по-отчетливо след 1978 г., когато започва да се издава „Журнал за посткейнсианска икономика“ (Journal of Post Keynesian Economics).
  • Неокейнсианство e ортодоксална икономическа школа през 50-те и 60-те години на XX в. Група икономисти, сред които Франко Модилиани, Пол Самюелсън и Джон Хикс, правят опит да разтълкуват и формализират трудовете на Кейнс, и да ги съчетаят с неокласическия модел на икономика. Това съчетание става известно като неокласически синтез. Той стои в основата на мейнстрийма на икономическата наука между 1950-те и 1970-те, след което идва възходът на монетаризма.
  • Новото кейнсианство, което е различно от неокейнсианството, се явява в известна степен като реакция на новата класическа макроикономика. В основата на тази школа стоят две основни допускания. Както и новият класически подход, така и новият кейнсиански макроиномически анализ приемат, че домакинствата и фирмите имат рационални очаквания. Двете школи, обаче, се различават по това, че новата кейнсианска приема съществуването на редица пазарни провали. По-точно, за тях съществува несъвършена конкуренция при определянето цените и работните заплати, за да обяснят защо те остава твърди, което означава, че не приспособяват към икономическите изменения. Оттук следва, че е възможно и икономиката да не работи при пълна заетост. Ето защо и те допускат намеса от страна на ЦБ и правителството. Така те се противопоставят на laissez-faire икономиката. Представители са Джордж Акерлоф, Бен Бернанке, Оливие Бланшар, Пол Кругман, Кенет Рогоф, Нуриел Рубини, Робърт Шилер, Джоузеф Стиглиц и др.

Чикагска школа[редактиране | edit source]

Чикагската школа по икономика е най-известна със защита та си на свободния пазар и монетаристичните идеи.

Австрийска школа[редактиране | edit source]

Други школи и подходи[редактиране | edit source]

Университети в САЩ

Съвременната конвенционална икономика понякога е разделена на „соленоводен-сладководен" принцип на тези университети по източното и западното крайбрежие на САЩ, и на тези покрай езера. По-конкретно Чикагският университет, Университетът Карнеги Мелон, Университетът Рочестър и Университетът на Минесота са от „сладководната школа“ (freshwater school) тъй като Чикаго, Питсбърг, Рочестър и Минеаполис се намират близо до Големите езера.[27], за разлика от университетите по източния и западния бряг, като Бъркли, Харвард, МИТ, Пенсилванския университет, Принстън, УКЛА, Станфорд и Йейл — „соленоводна школа“ (saltwater school). [27]

Икономически инструментариум[редактиране | edit source]

За изграждането на икономическата теория основни средства са икономическата логика и научната абстракция. Методът на научната абстракция акцентира върху общото и определящото в наблюдаваното явление или процес, докато единичното, случайното и конкретното целенасочено се пренебрегват. Целта е на преден план да се изведе тенденциозното, за което може да се счита, че е с определена степен на общовалидност. Икономическата логика се основава на изграждането на аксиоматични твърдения, които са твърде очевидни. Такива, например, са за оскъдността на благата и неограничеността на потребностите. Първото твърдение е очевидно поради планетарната ограниченост и невъзможността засега да се извличат ресурси извън рамките на Земята.[28] Второто твърдение произтича от човешката природа.[29] Определено приложение намират индукцията, дедукцията и икономическият експеримент.

В икономическата теория често се среща изразът ceteris paribus или при равни други условия. Той означава, че се прави допускането, че се изменят само изследваните променливи, а останалите остават непроменени. Целта е изследователят да се съсредоточи върху особеното при действието на даден фактор и да разкрие влиянието му при полифакторно определени икономически явления. [30]

Съвсем не без значение са математическите средства за анализ и описване на явления от икономическия живот. Особено успешно се прилагат математическият анализ (диференциално и интегрално смятане), иконометрията, линейната алгебра, аналитичната геометрия, диференциалната геометрия, теорията на игрите, статистиката и теорията на вероятностите.[31]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Според Пол Самюелсън, Нобелов лауреат и автор на един от най-популярните учебници по икономика, в основата си икономиката е „посветена на разбирането за това как обществото разпределя своите недостатъчни ресурси“.
  2. Davis, John B. (2006). „Heterodox Economics, the Fragmentation of the Mainstream, and Embedded Individual Analysis,“ в Future Directions in Heterodox Economics. Ann Arbor: University of Michigan Press.
  3. Online Etymology Dictionary — Economy. // ноември 2001.
  4. К.Маркович, Стопанство или икономика, Икономическа мисъл, 1 / 2010
  5. Общоикономически факултет, Катедра Икономикс. //
  6. Blaug 2007, с. 347-349.
  7. Varian 1987, с. 461-463.
  8. Buchanan 1987, с. 718-721.
  9. The Economist 2010.
  10. Montani 1987, с. 254.
  11. Samuelson 2004, с. 5, 9-15.
  12. Krugman 1980, с. 950-959.
  13. Strange 2008.
  14. Groenewegen 2008.
  15. Johnson 2005.
  16. Cameron 1993, с. 276-280.
  17. Findlay 2008.
  18. Kemp 1987, с. 453-454.
  19. Schmalensee 1987, с. 803-808.
  20. Musgrave 1987, с. 1055-1060.
  21. Feldman 1987, с. 889-895.
  22. Макроикономика, проф. д-р Трайчо Спасов и колектив, София, 2010, УИ „Стопанство“, с. 11-12
  23. Roemer, J.E. (1987). „Marxian Value Analysis“. The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 3, 383
  24. Mandel, Ernest (1987). „Marx, Karl Heinrich“, The New Palgrave: A Dictionary of Economicsv. 3, pp. 372, 376
  25. Marshall, Alfred, and Mary Paley Marshall (1879). The Economics of Industry, p. 2
  26. W. Stanley Jevons (1879, 2nd ed.) The Theory of Political Economy, p. xiv.
  27. а б Gordon, Robert J. (2003). Productivity Growth, Inflation, and Unemployment. Cambridge University Press. pp. 226-227. doi:10.2277/0521800080. ISBN 052153142X
  28. Дори това да стане, ресурсите, а следователно и благата, абсолютно ще нараснат (като размер, като количество), но относително ще останат отново оскъдни, поради затвореността си в континуума на Слънчевата система, на Млечния път и изобщо на Вселената.
  29. Физическите нужди трябва да се задоволяват многократно - хранене и сън, например. Но човекът е социално и духовно същество, което поражда още две големи групи от потребности.
  30. Methodology of Positive Economics, Milton Friedmann, University of Chicago Press, с. 10
  31. The New Palgrave: A Dictionary of Economics, Gerard Debreu, 1987
Цитирани източници
  • ((en)) Blaug, Mark. Microeconomics. // The New Encyclopædia Britannica, v. 27. Chicago, Encyclopædia Britannica, 2007. ISBN 0-85229-423-9. с. 347-349.
  • ((en)) Buchanan, James M. opportunity cost. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 3. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. ISBN 0-333-37235-2. с. 718-721.
  • ((en)) Cameron, Rondo. A Concise Economic History of the World: From Paleolithic Times to the Present. Oxford, 1993.
  • ((en)) Groenewegen, Peter. division of labour. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics. 2008.
  • ((en)) Feldman, Allan M. welfare economics. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 4. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. с. 889-895.
  • ((en)) Findlay, Ronald. comparative advantage. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics. 2008.
  • ((en)) Johnson, Paul M. Specialization. // auburn.edu. Auburn University, 2005. Посетен на 2012-10-25.
  • ((en)) Krugman, Paul R. Scale Economies, Product Differentiation, and the Pattern of Trade. // American Economic Review 70 (5). 1980. с. 950-959.
  • ((en)) Montani, Guido. scarcity. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 4. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. с. 254.
  • ((en)) Musgrave, R. A. public finance. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 3. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. ISBN 0-333-37235-2. с. 1055-1060.
  • ((en)) Kemp, Murray C. gains from trade. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 2. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. с. 453-453.
  • ((en)) Samuelson, Paul A и др. Economics. McGraw-Hill, 2004.
  • ((en)) Schmalensee, Richard. Industrial Organization. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 2. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. с. 803-808.
  • ((en))  Economics A-Z terms beginning with A. // economist.com. The Economist, 2010. Посетен на 2010-08-03.
  • ((en)) Strange, William C. urban agglomeration. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics. 2008.
  • ((en)) Varian, Hal R. microeconomics. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 3. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. ISBN 0-333-37235-2. с. 461-463.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Обща информация
Информация на български, новини и български организации
Институции и организации
Учебни материали
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „economics“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.