Икономика (наука)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Икономистите изучават решенията в търговията, продукцията и консумацията.)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за науката. За сферата на човешка дейност вижте Икономика.

Икономиката (от старогръцки: οἰκονομία - "ръководене, управление на домакинството", образувана от οἶκος - дом и νόμоς - закон) е социална наука, която изучава принципите и закономерностите при производството, търговията, разпределението и потреблението на стоки и услуги. Опитва се да обясни, най-общо казано, как икономическите системи работят и как икономическите агенти си взаимодействат. Ето как определя предмета на икономическата наука нобеловият лауреат Пол Самюелсън:

Икономиката е посветена на разбирането за това как обществото разпределя своите недостатъчни ресурси.

—Пол Самюелсън

Историята на този клон от човешкото познание може да бъде проследена до древността, но същинското развитие започва по време на т.нар. Класицизъм, когато Адам Смит пише своите научни трудове. Съществуват някои най-общи разграничения на базата на различни аспекти на икономиката: позитивна—нормативна, мейнстрийм—хетеродоксална. [1] Въпреки това основното подразделяне е между микроикономика, което разглежда икономическото поведение на агентите (потребители и производители), и макроикономика, която разглежда въпроси като безработица, инфлация, икономически растеж, монетарна и фискална политика за цялата икономика. Прави се разлика и между теоретична и приложна икономика.

Съдържание

[редактиране] Етимология и други названия

Терминът произлиза от старогръцката дума οἰκονομία, сиреч "управление на домакинството, администрация"; от οἶκος - дом, къща и νόμος - обичай, закон, оттук и "правила на дома, домакинството".[2] Изследователите на тази наука се наричат икономисти.

В България със същото значение се употребява и думата стопанство, например в популярния преди 1989 израз народно стопанство, а все още в селско стопанство и стопанска наука.[3] Откриваме я и в Университет за национално и световно стопанство, Стопански факултет на СУ, Стопанска академия. Подобно на стопанска наука е по-съвременното словосъчетание икономическа наука. В УНСС има катедра "Икономикс" [4], което е от английското economics — "икономическа наука".

[редактиране] История на икономическата мисъл

Марксистката школа в икономическата мисъл произхожда от работите на германския икономист Карл Маркс, който критикува капитализма.

[редактиране] Икономическа мисъл в Древния Изток и през Античността

Наченки на икономиката има и във Вавилонското царство. Хамурапи, древните гърци, римляните както и схоластиците съдят, че съществува икономика, но не са разполагали с научно доказателство, за нейното наличие, т.е. са имали само познание за икономиката. Има разлика между икономическо познание за икономика и научно знание за икономиката. Като научно знание, икономическата теория възниква в зората на модерната епоха, епохата на Просветлението, респективно Реформацията, някъде към 17 — 18 век в Западна Европа. (Възниква през 17 — 18 век, защото, в това време възниква паричното обращение на пазарите, заменя се стоковото обръщение с парично.) Предпоставки за възникването на икономиката е развитието на пазарното стопанство, и достигането на надмощието му спрямо натуралното стопанство, този процес става приблизително в периода от 14 — 16 век.

[редактиране] Средновековие и меркантилизъм

[редактиране] Класическата икономика

През 1776 година (това се смята и за „рождена дата на икономическата наука“) Адам Смит написва съчинението си "Богатството на народите". От тогава научната общност признава новата наука политическа икономия или още известна на български като политикономия. В съчинението си той представя как в условията на оскъдни ресурси да задоволим непрекъснато нарастващите ни потребности. Тази зависимост между потребности и ресурси се описва като основен икономически проблем. Политикономията е предшественик на днешната икономика. Терминът икономика става известен около 1870, като замества по-популярния тогава политикономия. Разлика може да се търси в това, че политикономията се занимава основно с надпреварата между националните стопанства, докато икономиката си позволява да покрие по-широк спектър от теми. Представители на класическата икономика са Адам Смит и Давид Рикардо.

[редактиране] Марксизъм

Марксистката икономика бива извлечена от работите на Карл Маркс, чийто първи основен труд — Капиталът, е публикуван през 1867 в Германия. В него Маркс се фокусира върху теория на стойностите според труда и това, което той нарича експлоатация на труда от капитала. [5][6]. Социалистическата икономика е базирана на много от теориите на Карл Маркс.

[редактиране] Неокласическа икономика

Също известна като маргинализъм. Терминът икономика е въведен от Алфред Маршал като сбит синоним на „икономическа наука“ и като заместващ по-широкия термин политическа икономия. [7][8]

[редактиране] Кейнсианство и неокейнсианство

Кейнсианската икономика произлиза от Джон Мейнард Кейнс и в частност неговата книга „Обща теория на наемането на работа, печалбата и парите“ (1936), която въвежда съвременната макроикономика като отделно поле.

[редактиране] Чикагска школа

Чикагската школа по икономика е най-известна със защита та си на свободния пазар и монетаристичните идеи.

[редактиране] Основни икономически положения и понятия

Две от основните икономически положения са аксиомите за благата и потребностите и следствието от тях, което определя и целта (същината) на икономическата наука.

  • Аксиома 1. Благата са във всеки един момент ограничени.
  • Аксиома 2. Потребностите са във всеки един момент неограничени.
  • Аксиома-следствие. В стопанския живот винаги е необходим рационализиран и икономизиран избор.

Аксиомата-следствие разкрива идеята на развитието на икономическата наука — как да се прави рационален и икономизиран избор на домакинско, на фирмено и на държавно ниво, т.е. кои са закономерностите, които винаги участват в предопределянето на действията на стопанските субекти и как да се подходи най-ефективно, така че да са налице минимум разходи и максимум ползи.

[редактиране] Дялове на икономиката

[редактиране] Микроикономика

Основна статия: Микроикономика.

[редактиране] Пазари

Микроикономиката, както и макроикономиката е фундаментален метод за анализиране на икономиката като система. Тя разглежда домакинствата и фирмите като взаимодействащи си чрез индивидуалните пазари като нередуцируеми елементи на икономиката, при дадена недостатъчност / оскъдност на ресурси и правителствени регулации.

Двама мъже седят на компютрите си, които показват финансова информация
Във виртуалните пазари, купувачът и продавачът не са реално присъстващи при търговията и търгуват чрез средства, които посредничат при предаване на електронната информация. На изображението: Фондова борса Сао-Пауло.

[редактиране] Производство, продукция, стойност и ефикасност

В микроикономиката производство е конвертирането на факторите на производство в изходна продукция. Това е икономическия процес, който използва факторите на производство за създаване на стоки за размяна и/или употреба.

[редактиране] Източници

  1. Davis, John B., 2006, "Heterodox Economics, the Fragmentation of the Mainstream, and Embedded Individual Analysis", University of Michigan Press.
  2. Online Etymology Dictionary — Economy. // ноември 2001.
  3. К.Миркович, Стопанство или икономика, Икономическа мисъл, 1/2010
  4. Общоикономически факултет, Катедра Икономикс. //
  5. Roemer, J.E. (1987). „Marxian Value Analysis“. The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 3, 383
  6. Mandel, Ernest (1987). „Marx, Karl Heinrich“, The New Palgrave: A Dictionary of Economicsv. 3, pp. 372, 376
  7. Marshall, Alfred, and Mary Paley Marshall (1879). The Economics of Industry, p. 2
  8. W. Stanley Jevons (1879, 2nd ed.) The Theory of Political Economy, p. xiv.

[редактиране] Външни препратки

Обща информация
Информация на български, новини и български организации
Институции и организации
Учебни материали


Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици