Икономика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Икономическа структура)
Направо към: навигация, търсене


Емблема за пояснителна страница Тази статия е за сферата на човешка дейност. За науката вижте икономика (наука).

Икономиката се състои от икономическата система на дадена страна или определен регион, работните, капиталовите и земните ресурси, икономическите агенти, които социално участват в производството, обмяната, дистрибуцията и консумирането на стоки и услуги в тази област или регион. Дадена икономика е крайният резултат от прогреса, който включва техническа еволюция, история [1] и социална организация, както и нейната география, естествени ресурси и екология, като основни фактори. Тези фактори определят контекста, съдържанието и съвкупността от условия и параметри, при които икономиката функционира. Икономиката е неотделима част от историята и устройството на обществото, произходът на думата може да бъде проследено до Древна Гърция, като идващо от гръцкото οικονομία, „човек, ръководещ домакинството“, дума, производна на οικος, дом, и νέμω, „разпределям, управлявам“. Съвременния капитализъм е пазарна икономика, в която собствеността на производствения капацитет е притежаван и управляван от частния сектор. Ролята на държавата е ограничена, до голяма степен, и се свежда до определени задачи. От друга страна, традиционния социализъм е икономика, основана на команда, в която пазарите на свободния обмен на стоки и услуги, както и производството им, се заменят с производство, търговия и дистрибуция, направена от правителството на централното планиране или държавни предприятия. В тази икономика всички частни собственици на капитала (наречен капиталист) и на земя (наречени собствениците на земя) не са разрешени или забранени; разрешено само частната собственост е на потребителски стоки.

История[редактиране | edit source]

В древността[редактиране | edit source]

В древността, икономиката се е основавала почти изцяло на земеделието с цел прехрана. Повечето хора са обменяли стоки с близките им. Думата икономика се появява в Древна Гърция, при обмяната на роби между свободните граждани. Един от икономическите въпроси бил този за недостига на ресурсите. Аристотел е първият, който прави разлика между обменна стойност и полезна стойност на дадена стока (в съчинението му „Политика“, Книга I).

В Средновековието[редактиране | edit source]

През Средновековието, в центъра на икономическите дейности отново е била прехраната. Едва по време на Великите географски открития, завоевателите започнали да искат „рисков“ капитал - средства, чиито влагане ще бъде оправдано с богатствата, които ще бъдат донесени от Новия свят. Търговци като Якоб Фугер и Джовани ди Бичи (1360-1428) основали първите банки. Откритията на Марко Поло, Христофор Колумб (1451-1506) и Васко да Гама довели до създаването на първите глобални икономики. Първите предприятия се занимавали с търговия. Първата стокова борса била основана в Антверпен. По това време, смисъла на понятията икономика и търговия съвпадали.

Колониализацията[редактиране | edit source]

Виж още Колониализация.

Европейските завоевания ставали колонии. Силните нации-държави Испания, Португалия, Франция, Великобритания и Нидерландия се опитвали да контролират търговията чрез мита и такси, целящи да защитят собствените им икономики. Меркантилизъм е след първите опити да се намери баланс между частните и държавните интереси. Влиянието на аристокрацията намаляло, били образувани първите държавни икономически органи. Банкери като Ротшилд (1773-1855) започнали да дават заеми за държавни проекти, като войни и инфраструктура.

Индустриалната революция[редактиране | edit source]

Развитието на науката и техниката направило възможна индустриалната революция. Първият икономист в съвременния смисъл на думата бил Адам Смит (1723-1790). Той изказал хипотезата, че поддържането на свободна търговия е личен интерес на всеки човек, което се превърнало в антропологичната основа на икономиката. Много хора емигрирали от Европа в Америка в търсене на икономическа свобода. По същото време, в Европа, меркантилизмът (протекционизмът) започнали да отстъпват на свободния капитализъм, което довело до икономически растеж. Откритията в науката и тяхното приложение в техниката позволили масовото производство на стоки и разделянето на труда, които дали основа на индустриалната революция.

Капитализъм и комунизъм[редактиране | edit source]

Механизацията на труда и преразпределението на благата увеличило благосъстоянието на притежателите на капитали, но и увеличило бедността и глада. Това довело някои философи, като Карл Маркс (1818-1883) и Фридрих Енгелс (1820-1895) да опишат икономиката като „система на капитализма“. Експлоатацията на труда и природата от страна на капиталистите създава излишък. Така капиталът ще се натрупва, което с крайна сметка ще унижощи конкуренцията. Затова, комунизма е трябвало да унижощи капитала. Първата планова икономика е била установена след Октомврийската революция от Ленин. Други държави започнали да прилагат мерки, с цел да ограничат безконтролния капитализъм, т.нар. Манчестърски капитализъм.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

След хаоса на двете световни войни и Голямата депресия, хората започнали да търсят нови средства за контрол върху икономиката. Началото било дадено от икономистите Фридрих фон Хайек (1899-1992) и Милтън Фридман (1912-2006), които настоявали за създаване на механизъм за глобална световна търговия. Те са основоположници на т.нар. неолиберализъм. Предоминиращият възглед бил на Джон Мейнард Кейнс (1883-1946), който настоявал за по-строг контрол на пазара от страна на държавата — поставил началото на теорията, според която държавната намеса може да облекчи икономическите проблеми и да стимулира растежа. В края на 50-те години на 20-и век икономическият растеж в Америка и Европа (т.нар. икономическо чудо, на немски: Wirtschaftswunder) — довел до нова форма на икономиката, в центъра на която била консумацията. През 1958 г. Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006) започнал да говори за консуматорско общество. Икономическата система в повечето развити държави се определя като социална пазарна икономика.

Краят на 20 век - началото на 21 век[редактиране | edit source]

След падането на Желязната завеса и преминаването на страните от Източния блок, включително България, към демократично управление и пазарни икономики, започва да се налага идеята за постиндустриалното общество, идея, която трябва да означи едновременно налагането на сектора на услугите за сметка на индустриалното производство, а също и нарасналата необходимост и ценност на знанието и креативността в бизнеса. В действителност идеята за постиндустриалното общество възниква през 70-те на 20 век [2], но тя особено се налага, за да опише ръстът на икономики като Китай в този период и сегашния момент (терминът е например използван от Бил Клинтън за да опише икономическия ръст в Китай през 1998).

С масовото навлизане на интернет особено след 2000-2001 възниква идеята за интернет и информационна икономика, както и се налага значението на електронната търговия и бизнес, както и разбирането за глобалното информационно общество. Експанзията на икономики като китайската и бразилската в същото време отменят правилото за западно-доминираните (от типа САЩ и Западна Европа) икономически модели, макар че в действителност те съдържат много от характеристиките на тези модели.

Икономика на България[редактиране | edit source]

Икономиката на България е силно отворена пазарна икономика, на 70-то място в света в 2011 г. според външни оценки. Тя е сравнително индустриализирана, със средно развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия.

Икономически критерии[редактиране | edit source]

Има множество начини за измерване на икономическата активност на една страна. Тези методи за измерване включват:

БВП[редактиране | edit source]

БВП или Брутният вътрешен продукт на дадена страна е мярка за големината на нейната икономика. Най-конвенционалният икономически анализ за страна разчита основно на икономически показатели като БВП и БВП на глава от населението. Макар това често да е удобно за използване, трябва да се има предвид, че БВП само включва икономическата активност, за която има размяна на пари.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Някои страни като Бразилия са пример за бързо икономическо развитие без сериозни традиции в икономическата област в миналото
  2. Съществува дебат около първото използване на термина, като едно от предположенията е, че терминът е изкован от Даниел Бел в книгата му от 1973 The Coming of Post-Industrial Society, а другото предположение възлага авторството на Иван Илич, латинско американски социален философ в книгата му Tools for Conviviality. Терминът също така е използван във философията, за да означи затихването на постмодернизма през 90-те.

Виж още[редактиране | edit source]

Икономически сектори: