Иконостас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Иконостас (от гръцки „eikòn“, „образ“, и „stásis“, „място за стоене“) буквално означава „поставка за изображения“. Това обикновено е преграда между олтара и кораба (наоса) в църквата, където са наредени икони. Може да бъде и най-обикновен пюпитър, върху който има икона. Първоначално иконостасът не е прикривал олтара изцяло, а е бил ниска преграда. Той започва да прикрива олтара едва след X век. Цялото пространство на храма е свещено и изпълнено със символика, но най-сакралното място е олтарът и като такова той се отделя и става невидим за очите на миряните. Според тълкуването на Свети Симеон Солунски от антропологична гледна точка олтарът символизира душата, наосът тялото, а иконостасът разделя двете части от храма и прави едната видима, а другата невидима за човешкия поглед, както е в действителност. От космологична гледна точка иконостасът разделя земята и небето, тъй като храмът символизира света. В този смисъл иконостасът е преграда между видимото и невидимото, а светците по него са посредниците към това невидимо, тъй като те са връзка между двата свята.

Иконостасът има два малки входа отляво и отдясно и един голям, централен, които играят важна роля при изпълнението на Литургията. Иконите, нарисувани върху него, обикновено са в един и същи ред във всички православни храмове. На централните олтарни двери се изобразява Благовещението. Отдясно на централните двери стои Иисус Христос. Следващата икона отдясно на иконостаса, но отляво на Иисус е св. Иоан Кръстител. Отляво на централните двери се изобразява Дева Мария, а след нея от лявата страна, но отдясно на Девата - патронът на храма. Разположението и избора на останалите икони при по-големите иконостаси е по-свободно. Иконостасът завършва с кръст, под който обикновено има череп. Кръстът в горната му част съдържа два интерпретативни пласта - на буквално ниво той изобразява хълма Голгота с разпнатия Христос, а символично - небето.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вж. Флоренски. Иконостас. София, 1995. И. "Лик".