Иларион Драгостинов
|
||||||||||
Иларион Иванов Драгостинов (Арбанасчето) е роден към 1852 г. в село Арбанаси, Търновско. Той е второто дете в семейството на заможния търговец Иван Димитров Драгостинов, българин от Елена, женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион говори на гръцки език в дома си. Образованието си започва в гръцкото начално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870 г. Тих, кротък и прилежен, той от малък проявява любознателност и голяма наклонност към учението. През 1868 г. завършва успешно петокласното Главно мъжко училище в Търново, в което усвоил добре френски и турски език, а по-късно също румънски, немски и италиански.
В Търново Иларион учи и се сближава с младежи като Филип Симидов, в чиято среда изживява първите си патриотични чувства. След като става свидетел на неуспелия бунт на хаджи Ставри през 1862 г. и на жестоката разправа на турците с въстаниците, у него се пробужда омраза към поробителя, укрепва голямата му обич към родината и свободата. През 1868 г. Иларион заминава за Русе и се сближава с дейците на читалище „Зора“, огнище на просветна и революционна дейност. Погълнат от просветните идеи, Иларион Драгостинов развива широка дейност като секретар на читалището и ръководи агитацията срещу гърцизма в града. Само за една нощ определената за гръцка църква сграда е срината от младежите.
Паралелно с това Иларион Драгостинов се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки самостоятелна комисионерска къща, която поддържа търговски връзки с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Гюргево и с градове от българските земи. Постепенно обаче той изоставя успешната си търговска дейност, отдавайки се всецяло на революционното дело. През 1871 г. той е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с Никола Обретенов, Тодор Кърджиев, Р. Иванов, Георги Икономов. За да може по-лесно да изпълнява задачите на комитета, Иларион Драгостинов напуска кантората си и постъпва на работа като търговски агент, а по-късно като телеграфист при железопътната станция в Русе. Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно Дунав, самият той пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа. Драгостинов следи всяко разпореждане на турската власт по телеграфа и уведомява за всичко комитета. През пролетта на 1872 г. Русенският революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на БРЦК.
Две години по-късно комитетът го изпраща в Шумен със задачата да възстанови Шуменския революционен комитет, замрял след бягството на Панайот Волов. Въпреки убедителните си слова обаче, Иларион не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да забегне веднага във Влашко. Слабите опити за въстание, пламнали през септември 1875 г. в Стара Загора, в с. Черна гора, се оказват недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание. На заседанията през ноември - декември 1875 г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. Между членовете му е и Иларион Драгостинов като един от първите ръководители на движението. На него е поверен Вторият революционен окръг с център Сливен - град с хайдушка, борческа традиция и с революционен комитет, основан още от Васил Левски.
Започва повсеместна тайна подготвителна революционна дейност. От Гюргево Драгостинов пише до приятелите си:
| „ | Сбогом, братя, а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се… | “ |
С воля за борба и със съзнанието за дълга, който му предстои да изпълни, той преминава в България. На 21 март е в Свищов. Прощава се с близките си в Арбанаси и с верен на делото водач, през Елена прехвърля Балкана на юг. В село Кортен той полага основите на революционен комитет. По същия път преминава и Георги Обретенов.
С възторг и енергия Иларион Драгостинов и помощникът му се заемат да възобновят разстроения след неуспешното въстание през 1875 г. Сливенски комитет, да укрепят организацията като привлекат старите съмишленици и подготвят нови, верни на делото хора. Иларион Драгостинов заминава за Ямбол и се среща с Георги Дражев. Обикаля с Георги Обретенов села и призовава народа към бунт. В прокламацията си от 4 април 1876 г. той пише:
| „ | Днес е най-сгодния случай да въстанем. Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина-турчин, че знаем да мрем за свободата на отечеството си… | “ |
Прави опити да се свърже с апостолите от другите окръзи, за да съгласуват бъдещите си действия. В разгара на приготовленията идва вестта за избухване на въстанието в IV Панагюрски окръг. В навечерието на въстанието обаче турската власт извършва редица арести и само най-смелите последват Драгостинов и Обретенов. На 3 май през нощта малката чета излиза от града и поема към Балкана. На 10 май при сражение около прохода Вратник с потерята на Осман бюлюкбаши Иларион Драгостинов загива.
Източници [редактиране]
<http://freepc.hit.bg/dragostinov.html>, която цитира <Стоянова Р., История на родината, С. 1995, стр. 351-354>
Алохааа
