Иларион Макариополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иларион Макариополски
български духовник
Иларион Макариополски 
Роден: 6 септември 1812
Елена, Османска империя
Починал: 4 юни 1875  (на 62 години)
Цариград, Османска империя

Иларион Макариополски е български православен духовник, един от водачите на черковно-националната борба.

Биография[редактиране | edit source]

Родът на Иларион Макариополски има грузински произход. Негов прапрапрадядо е Андроник от Имеретия, който се занимава с търговия в Кайсери, Мала Азия, през 80-те години на XVII в. Като интендант на османската армия той стига до Виена и на връщане се заселва в Балчик, а оттам преминава в Горна Оряховица.

Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски

Иларион Макариополски е роден през 1812 г. в Елена като Стоян Стоянов Михайловски. Брат е на Никола Михайловски. Получава високо за времето си образование. Първо учи в родния си град, като един от учителите му е видният борец за църковна независимост Андрей Робовски, а по-късно бива пратен в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир (1832), където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Продължава образованието в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис остров Андрос, където негов съученик е Стоян Чомаков. По-късно учи три години в прочутата Атинска гимназия. Близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружество. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели, църковно-националната борба. През 18451850 г., в резултат на натиск, оказан от руски дипломати върху правителството, е заточен в Света гора. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен Андрей Муравьов. След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. След Кримската война (1853-1856) обнародването на Хатихумаюна донесло нови надежди на българите. Първа победа спечелва Иларион, който по молба на българската община е ръкоположен за епископ на българската църква в Цариград. Тогава той получава титлата Макариополски. Ръкополагането му за епископ му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта. През 1859 г. участва в разтурянето на унията в Кукуш.

Паметник на Иларион Макариополски пред сградата на Светия Синод, София.

На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора (18611864) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

След учредяването на Българската екзархия (1870) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. От 1872 г. е търновски митрополит.

Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград. Родната къща на Макариополски в гр. Елена е музей.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
  • Радивоев, М. Време и живот на Търновския митрополит Илариона (Макариополски). С., 1912; http://www.pravoslavie.domainbg.com/03/imak/01.html.
  • Арнаудов, М. Иларион Макариополски и българският църковен въпрос. – В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски. С., 1925, 3-384 (отд. отп. С., 1925, 384 с.).
  • Радев, Ив. Митрополит Иларион Макариополски-Търновски. - В: Същият. История на Велико Търново. XVIII-XIX век. Велико Търново, 2000.
  • Минчев, Й., Пл.Павлов. Иларион Макариополски.- В: Бележити българи (под ред. на Пл.Павлов), том 5. С., 2012.
  • Официален сайт на Община Елена: Иларион Макариополски