Илзе Айхингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илзе Айхингер
(Ilse Aichinger)
Родена: 1 ноември 1921 г.
(на 93 г.)
Виена, Австрия
Подпис:
Ilse Signature.jpg

Илзе Айхингер (на немски: Ilse Aichinger) е австрийска поетеса и белетристка, родена във Виена в семейството на учител.

Живот[редактиране | edit source]

Кметството във Виена

Роднини и близки на Илзе Айхингер са депортирани и ликвидирани в концлагер. Като полуеврейка тя е преследвана от националсоциалистите, а по време на Втората световна война е призована на трудова повинност в армията. В 1945 г. записва медицина, но прекъсва следването си, за да завърши първия си роман. Работи като редактор в издателство във Виена, а по-късно във Франкфурт на Майн.

Творчество[редактиране | edit source]

Голям литературен интерес предизвикват есето на Илзе Айхингер "Призив към недоверие" (1946), в което тя настоява "да бъдем недоверчиви към яснотата на собствените си намерения, дълбочината на собствените си мисли и добронамереността на собствените си постъпки", както и романът ѝ "По-голямата надежда" (1948).

Илзе Айхингер се откроява като майстор на психологическия разказ със сборниците си "Реч под бесилото" (1951) и "Прикованият" (1953). Писателката става член на литературното сдружение "Група 47" и в 1952 г. получава наградата му за разказа си "Огледална история" (1949). Следват прозаичните сборници "Където живея" (1963), "Елиза, Елиза" (1965), "Новини от деня" (1970) и "Лоши думи" (1976). В произведенията си писателката най-често с помощта на притчата и гротеската рисува един свят, в който звучи безнадеждност и страх пред анонимните сили в живота. Своите събрани стихотворения от 1955 до 1978 г. Илзе Айхингер публикува под заглавие "Подарен съвет" [1] (1978).

Признание[редактиране | edit source]

За творчеството си писателката получава редица отличия, между които наградите "Имерман" на град Дюселдорф (1955) и "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1955), "Литературната награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1961), австрийската награда "Антон Вилдганс" (1968), наградите "Нели Закс" (1971) и "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1975), престижната награда "Георг Тракл" (1979), наградите "Петрарка" (1982), "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1983), "Мари Луизе Кашниц" на Евангелистката академия в Туцинг (1984), наградата "Гюнтер Айх" (1984) за лирика, литературната награда на Европейската Общност "Европа" (1987), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1991) и "Австрийската държавна награда за европейска литература" (1995).

Библиография[редактиране | edit source]

Лирика[редактиране | edit source]

  • Verschenkter Rat, Gedichte, 1978
  • Kurzschlüsse, Prosagedichte, 2001

Проза[редактиране | edit source]

„По-голямата надежда“ (1948)
  • Die größere Hoffnung, Roman, 1948
  • Das Fenster-Theater, Kurzgeschichte, 1949
  • Spiegelgeschichte, Kurzgeschichte, 1949
  • Die geöffnete Order, Kurzgeschichte, 1951
  • Seegeister, Kurzgeschichte, 1952
  • Rede unter dem Galgen, 1952
  • Der Gefesselte, Erzählungen, 1953
  • Nachricht vom Tag, Erzählungen, 1954
  • Eliza Eliza, Erzählungen, 1965
  • Kleist, Moos, Fasane, 1987
  • Film und Verhängnis. Blitzlichter auf ein Leben, Erinnerungen und Filmkritiken, 2001
  • Die Kindertransporte 1938/39. Rettung und Integration, 2003
  • Der Wolf und die sieben jungen Geißlein, 2004
  • Hans und seine Knuddelfliege, 2006
  • Der Hahn der nur dienstags schwimmt, 2006
  • Kurzschlüsse, 2006
  • Subtexte, 2006

Радиодрама[редактиране | edit source]

  • Knöpfe, 1953
  • Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1957
  • Französische Botschaft, 1960
  • Weiße Chrysanthemen, 1961
  • Besuch im Pfarrhaus, Ein Hörspiel. Drei Dialoge, 1961
  • Nachmittag in Ostende, 1968
  • Die Schwestern Jouet, 1969
  • Auckland, Vier Hörspiele, 1969
  • Gare Maritime, 1976
  • Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1980

Сборници[редактиране | edit source]

  • Wo ich wohne, Erzählungen, Gedichte, Dialoge, 1963
  • Dialoge, Erzählungen, Gedichte, 1971
  • Schlechte Wörter, 1976
  • Gedichte und Prosa, 1980
  • Werke in acht Bänden, 1991
  • Aufzeichnungen 1950–1985, 1992
  • Unglaubwürdige Reisen, Sammlung von Zeitungsbeiträgen, 2005

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Посвещение" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]